Това е основната светиня на християнството, но хората не успяха да я намерят

За православните християни Разпети петък е най-скръбният ден в годината. Хората си спомнят за разпятието на Исус Христос. Инструментът за наказанието е Кръста Господен и може би затова той е основната светиня на християнството. Но хората не успяха да го намерят. Каква е  възможната съдба на тази реликва?

Загадъчната съдба

„Ако съберете всички парчета от Кръста Господен заедно, ще получите Ноевия ковчег“, заяви веднъж един от основателите на протестантството Жак Калвин. През XVI век, когато той беше жив, Западна Европа беше обхваната от „треската за реликви“ и градовете и манастирите изкупуваха различни артефакти, за да привлекат повече поклонници. А продавачите от своя страна фалшифицираха сертификатите за автентичност и съчиняваха красиви легенди за придобиването на светинята.

А цел номер едно беше, разбира се, Кръста Господен. Вярващите му придават особено значение. Това е не само инструментът за наказание на Господ, върху който той прекарва последните часове от земния си път, но става и основен символ на християнството. Различни чудеса се приписват на кръста от незапомнени времена.

Дори селяните в XVI са знаели, че светинята не се съхранява на едно място. Да, в йерусалимския храм на Гроба Господен има кръст в естествен размер на мястото на разпятието. Но това е само копие на оригиналната реликва. А къде са останалите?

Историята на свещения артефакт е доста мъглява. Евангелието не казва нищо за неговата съдба. След смъртта на Господ римските власти направили изключение за неговите последователи и позволили тялото му да бъде отнесено.

Това дело е поверено на Йосиф Ариматейски, таен ученик на Христос и влиятелен еврейски старейшина. "Той свали тялото на Исус. Дойде и Никодим и донесе смес от смирна и алое, около сто литра. Те взеха тялото на Исус и го завиха в пелени с благовоние, както обикновено биват погребвани евреите. На мястото, където той беше разпнат, имаше градина, а в градината имаше нова гробница, в която още не беше поставен никой. Там положиха Исус на еврейския петък, защото гробницата беше близо“, свидетелства евангелистът Йоан.

Според древноеврейския обичай, инструментът за екзекуция трябвало да бъде поставен в погребалната пещера редом до тялото. Но очевидно на учениците не са им разрешили да направят това. Според една от версиите Кръстът е бил погребан наблизо, а според друга - той е бил хвърлен в шахтата на градската канализация.

Всичко щяло да мине нормално, само че Исус не бил единственият, който е екзекутиран в петък преди еврейската Пасха. От двете му страни са били разпънати двама разбойници. Затова и трите кръста са заровени един до друг. Първите християни посещават тайно това място до 130 г. от н.е., когато римляните, потушавайки въстанието, сравняват Йерусалим със земята.

"Опитахме да си откъснем парче от него"

Три века по-късно римските власти или гнева с милост. Елена, майката на император Константин, изпратила голяма експедиция в Светата земя. В продължение на няколко години тя търсела местата, свързани със земния живот на Спасителя. Разбира се, и Кръста Господен.

В Йерусалим вече няма никаква светиня, погребана в града. Това не е изненада, след като през II век всичко било разрушено и почти всички били изгонени оттук. Само един човек имал тайни познания.

Според легендата, той се е казвал Юда. Той отказал да каже на Елена къде е скрита реликвата. Но след „разпит с пристрастия“ той все пак си признал. Църковното предание гласи, че ерусалимският епископ Макарий е предложил всеки от намерените кръстове да се допира до една тежко болна жена. От допира с кръста, на който е бил разпнат Господ, тя е била излекувана. Според друга версия той бил привързан към мъртвец, който след това оживява.

Намерената реликва е изложена за поклонение. В чест на това събитие християните празнуват намирането на Кръста Господен (27 септември за православните). Светинята беше разделена наполовина, като едната част остана в Йерусалим, а втората - владетелката взела със себе си в Константинопол.

Вярно е, че учените се съмняват в това. Някои изследователи вярват, че Елена е оставила само малък фрагмент в Палестина. Това сочат свидетелствата на монахиня Егерия, посетила Светата земя през 380-те години: „По време на службата на Голгота се поставя маса пред епископа и след това се носи сребърна кутия с парче дърво от Светия кръст. Изважда се, и епископът здраво държи светинята в ръцете си и позволява на всички хора да му се поклонят. Наблизо стоят дяконите и пазят, защото се говори, че е  имало случаи, когато са се опитвали да откраднат свещеното дърво, изнасяйки го навън или дори е имало случаи на отчупване на част от него".

"Светинята беше разделена"

Йерусалимският фрагмент е откраднат. През 614 г. персийският цар Хосров опустошава Йерусалим и взима светинята. Сметката му е проста. За да си върнат реликвата, византийците са готови на всичко, а това означава, че може да ги изнудва. Вярно е че, Константинопол не отстъпил. През следващите 14 години император Ираклий методично подрива силата на персийската държава и в крайна сметка си връща Кръста.

Но през 638 г. свещеният град за християните пада под ударите на арабските завоеватели. Те изгарят храма на Гроба Господен, но кръстът бил спасен. „Християните, след като се консултираха, го разрезаха и разделиха на много части и го разпределиха за вярващите между църквите“, така описва съдбата на светинята през XI век монах Ансел.

Но по-голямата част от него остава в Йерусалим. Историята на този фрагмент приключва през 1187 г. Армията на кръстоносците влиза в битка с армията на Саладин и е победена от него, а Кръста мистериозно изчезнал. Според легендата, папа Урбан III пада мъртъв, след като научава за това.

След това в средновековна Европа се разпространяват легенди, чието общо значение се свежда до едно: Кръстът е направен от дърво от Райската градина и затова се е върнал обратно. Въпреки че в хрониките светинята се споменава няколко пъти, а през 1219 г. арабите го предлагат на тамплиерите в замяна на вдигането на обсадата на град Думият в Египет. Друг ръкопис казва, че реликвата е била скрита някъде в Дамаск.

Дълга традиция

Фрагментът, който е донесен в Константинопол, също не задържа дълго - същият, който е донесен от Елена. През 1204 г. градът е превзет от кръстоносците. И повечето от светините те взимат със себе си. Очевидно, че и Кръста Господен е бил сред тях.

В Европа той бил разделен на части. Най-големите части от него се пазят в Рим, Париж, Гент, Брюксел, Атон и Северна Испания. Фрагменти от него има и в Русия: в Москва, в Санкт Петербург, в Екатеринбург, в Нижни Новгород и в Иваново. През 2006 г. парче от кръста беше доставено в околоземна орбита.

"Светините винаги са били разделяни и пращани в различните църкви и манастири. Ето защо те са толкова широко разпространени", обяснява това известният богослов протоиерей Николай Емелянов.
Интересното е, че експертите не се съмняват в автентичността на фрагментите, съхранявани в Русия. Тяхната история може да бъде проследена съвсем ясно и това е основният критерий за учените.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)