Монах с пагони изнася реликвата в Москва

Преди да отпътуват за съветската столица, костите са изследвани от антрополога Петър Боев

Легендата е, че Патриарх Евтимий прекарва последните години от живота си в Бачковския манастир. Историците също приемат светата обител за най-вероятното място на заточение след падането на Търновград. Там е погребан и там са мощите на защитника на българския народ. Каква е тяхната съдба?

Мистерията с патриаршеския гроб се заплита в началото на XX век. Тогава старица го показва в Бачковския манастир „Успение Богородично“. Деветдесетгодишна баба от село Дерекьой рекла на един от монасите: „Дядо попе, едно вре­ме тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия. Ко­гато се четеше Апостола и Евангелието, тук се изна­сяше горящ свещник.“

Игуменът Паисий Пастирев знаел, че в манасти­ра е бил заточен последни­ят български патриарх. „В Св. Петричко-Бачковската обител - пише черноризецът - освен предание за жезъла и короната на св. Евтимий, които са би­ли изнесени от гърците преди още манастирът да падне под българска власт, било е запазено още и преданието за светостта на гроба сред народа из Родопския край.“

На 6 ноември 1905 г. Паисий започва да разко­пава белязаното място. На 20-и става ясно, че бабата не е говорила напразно. Показват се плочи от пя­съчник, замазани с хоро­сан. Под тях е открит зи­дан гроб, в който са наме­рени архиерейска мантия, омофор (богослужебна дреха), два епатрахила и останки от сандали.

Находките са извадени, за да може работникът да продължи копаенето. Кирката обаче удря нак­риво и в стената зейва дупка. От кухината излиза свита на руло оловна плоча с някакъв надпис. Отворът по­казва, че до първия гроб има втори. В него е намерен скелет на покойник в останки от монашеско об­лекло.

Игуменът телеграфира на Светия синод, който ведна­га назначава комисия. На 11 декември в манастира пристигат проф. Васил Златарски, архимандрит Неофит и йеродякон Григорий. Тримата анкетират и изготвят подробен док­лад.

„В заключение - сочи комисията - считаме за свой дълг да повторим още веднъж, че намерени­те в откритите гробове в артиката на голямата цър­ква на Св. Бачковска оби­тел кости и патриаршески одежди са костите и одеж­дите на последния българ­ски патриарх Евтимий, пред който ние благоговей­но и най-почтително се покланяме.“

Находката е фалшификат, чуват се обаче други гла­сове. В сърцевината на съмнението е оловната плоча, чийто надпис монасите похабяват, като го търкат със спирт и оцет. Въпреки това проф. Златарски съумява да разчете текста по следния на­чин: „Св(етие) мощи Евтимиу преос(веще)нному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)“.

Прочетени от горе надо­лу, началните букви обра­зуват акростих СИРОТА. С цифровите значения на кирилицата пък е вграде­на датата 4 април 1404 година от Рождението на Христа.

Комисията приема откритието за автентично, но недоумява: „Защо в надписа, кой­то несъмнено е турен при погребението на патриарха, е казано „Св. мощи Евтимиу и проч.“, когато знаем, че светиите обик­новено са се обявявали за такива дълго след смърт­та им.“ И още: „Защо Патриарх Евтимий не е бил погребан в архиерейски одеж­ди, както са се погребвали и погребват владиците?“

Мълвата, че е стъкмена мистификация, се под­хранва от гъркомански ин­триги и лични ежби на игу­мена с братството. През август 1906 г. Паисий Пастирев дори щял да бъде бит. Синодът решава да го отстрани от манастира и той отива на Атон да търси мир за душата си.

Въпросът с двойния гроб остава открит до 1911 г., ко­гато синодалните старци назначават втора комисия. Този път в Бачковския ма­настир са командировани Богдан Филов и Йордан Иванов. Техните заключе­ния са убийствени. Оловната плоча е взета от манастирския склад. Над­писът е направен с масти­ло и е далеч от среднобългарската графика. Съкращенията са с точки, а не с титли, както е било прието. Липсва датировка от Сътворението на света, която е типична за времето на Евтимий.

Намира се и издайник в лицето на йеродякон Ме­тодий, който твърди, че ко­стите са местени, а олов­ният свитък е нарочно под­хвърлен. Явлението е поз­нато още от средните ве­кове, коментират двамата специалисти. „Независи­мо обаче от всичко това - пише Йордан Иванов - ни­как не е изключена въз­можността Патриарх Ев­тимий да е преминал последните години от живота си именно в Бачковския манастир.“

В заника на българското царство манасти­рът има две църкви: „Св. Богородица“ и „Св. архан­гели Михаил и Гавраил“. Разположението им е та­кова, че притворът на пър­вата се слива с подолтарното пространство на вто­рата, която е издигната на пиластри.

Тъкмо това „двойно осветено място“ сочи старицата от Де­рекьой. Преди смъртта си Евтимий е приел Велика схима (сакрална монашеска степен) и затова е пог­ребан в гроб с две камери, предполага Васил Златар­ски. Над гроба в специална ниша векове е горяло кан­дило, свети и днес.

Към средата на XV век съ­борният храм „Св. Бого­родица“ е разрушен от турците. Възстановен е в началото на XVII столетие. Вероятно тога­ва гробът е бил разкрит и тленните останки са препогребани заедно с олов­ната плоча, предполага литературният историк Иван Богданов.

По негова ини­циатива през 1971-1972 г. надписът е подложен на де­тайлно изследване. Изпол­звани са химически микроанализ, лазерен микроспектрален анализ, хроматография и фотография с инфрачервени и ултрави­олетови лъчи. Експертиза­та доказва, че свитъкът е автентичен, но е израбо­тен близо два века след смъртта на Евтимий. Оху­леният Паисий Пастирев не е бил мистификатор!

Оловната плоча и останките от архиерейски одежди сега се пазят в Църковния историко-археологически музей при Светия синод на Българската православна църква. Там обаче костите ги няма.

През 1906 г. Министерският съвет решава мощите на Евтимий да бъдат пренесени тържествено от София в Търново. Съмненията около тяхната автентичност осуетяват начинанието и останките са върнати в Бачковската обител.

Манастирският секретар Славчо Кисьов свидетелства: „Бя­ха в дървено ковчеже с надпис, което стоеше в олта­ра. През 1957 г. дойдоха и взеха мощите, за да ги носят на изследване в Москва. Тогава беше така, обаждат се „отгоре“, даваш и не разсъждаваш.“

Преди да отпътуват за съветската столица костите са изследвани от антрополога Петър Боев. Той пояснява, че проучването е възложено от тогавашния патриарх Кирил. Останките му дал някакъв рус монах, служител на Държавна си­гурност. „После го прех­върлиха в Чехия и там се ожени“, допълва Боев. Какви точно кости му е дал черноризецът с паго­ни, не се знае.

Специалистът твърди, че ковчежето е върнато от Москва. Истината е, че това не се случва. През 1993 г. мое разследване не откри мощите нито в Бачковския манастир, нито в Църковния музей, нито в Академията на нау­ките.