Къде се намира България по пътя към еврото

Изоставаме по производителност, покупателна способност, заплати и цени от средните нива в ЕС

Страната ни спазва поетите ангажименти в плана за присъединяване към чакалнята

Критерият за инфлация не е изпълнен

Няколко скорошни събития, в които участваха представители на Европейската комисия и на българското правителство, провокираха избора ми на темата относно напредъка на България към членство в Европейския икономически и паричен съюз.

Планът за действие на правителството

За да бъде приета във Валутно-курсовия механизъм II (т.нар. чакалня към еврозоната), България едностранно се ангажира да изпълни няколко предварителни условия, като за това е определен график до 30 юни 2019 г. България ще влезе в механизма за тясно сътрудничество с Европейската централна банка, което означава участие в Банковия съюз преди присъединяването към еврозоната. Заради това ЕЦБ трябва да получи допълнителни правомощия през този период, които да ? позволят да изпълни преглед на качеството на активите и стрес тестове на шест банки на българския пазар. Народното събрание вече прие промени в законите за Българската народна банка и за кредитните институции, като предстоят изменения в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Освен това трябва да бъдат въведени инструменти за макропруденциален банков надзор, които позволяват налагането на изисквания към кредитополучателите на системно ниво. С приетите законодателни промени тази стъпка е изпълнена.

Надзорът върху небанковия финансов сектор също ще бъде подобрен. Приети са насоки за оценка на активите и пасивите на финансовите посредници. Освен това е разработена система за надзор, основана на риска, която е в съответствие с Директивата „Платежоспособност 2“. Съставен е наръчник за прилагане на риск базиран надзор и са приети критерии за категоризация на застрахователните дружества, според степента на риск и системната им значимост.

Също така е необходимо да бъдат установени недостатъците и пречките пред ефективното функциониране на системата за търговска несъстоятелност. След това трябва да бъдат предприети стъпки за справяне с тези проблемни области. За тази цел понастоящем се извършва преглед на съответното законодателство и се подготвят препоръки. В резултат от тези дейности се очаква да се изгради електронна информационна система и да се състави план за изпълнение на препоръките и обучение на заинтересованите лица.

Друг ангажимент е свързан с подобряване на нормативната уредба относно изпирането на пари. За тази цел трябва да бъдат транспонирани две европейски директиви чрез приемането на законодателство от НС.

Следващият ангажимент се отнася до модернизиране на управлението на държавните предприятия в съответствие с най-добрите международни практики. За тази цел е изготвен доклад за състоянието на тези предприятия и се работи съвместно с представители на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Текущите дейности по проекта представляват оценка на качеството на управлението на държавните предприятия, спрямо стандартите на ОИСР. След тази фаза предстои изготвяне и приемане на законодателни промени в НС.

Последният ангажимент, който вече е изпълнен, е ратификацията чрез закон на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Като цяло не се наблюдават големи отклонения от заложените срокове в плана. Предприетите мерки са в правилната посока и действително подобряват нормативната уредба при финансовото посредничество, търговската несъстоятелност, мерките срещу прането на пари и управлението на държавните предприятия. Наличието на солидна нормативна рамка представлява добро начало на реформи в посочените области. То обаче трябва да бъде подкрепено с по-нататъшни действия относно упражняването на контрол върху спазването на законовите разпоредби.

Критериите от Маастрихт

Друг аспект на подготовката за членство е икономическата конвергенция. Към края на 2018 г. България запазва доброто представяне по отношение на публичните финанси. Според националната методология на касова основа излишъкът в бюджета е 135 млн. лв. (0,1% от брутния вътрешен продукт). Според методологията на начислена основа данните все още не са оповестени официално, но не би трябвало да се различават съществено. Тоест ограничението за дефицит до 3% от БВП е изпълнено. Това се отнася и за държавния дълг. Към края на септември 2018 г. той е бил 22,8% спрямо БВП, така че е далеч по-нисък от прага от 60% от БВП.

Критерият за стабилност на цените обаче не е изпълнен. Наличните данни за 2018 г. показват, че средногодишният темп на инфлация в България на базата на хармонизирания индекс на потребителските цени (единен за целия ЕС) е 2,63%. Трите страни, които се представят най-добре по отношение на стабилността на цените за този период са Дания, Ирландия и Гърция. На базата на данните за тези икономики критерият за инфлация се получава в размер на 2,23%. Тоест понастоящем България не спазва този критерий.

Посочените три страни формират и критерия за лихвените проценти. Тъй като обаче цената на финансиране за Гърция е значително по-висока спрямо средното за ЕС, изпълнението на този критерий не е трудно. Референтната му стойност е 7,59%, докато тази за България е едва 0,89%. По този показател българската държава се нарежда преди еврозоната като цяло, както и пред няколко настоящи нейни членове, каквито са Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Словения, както и пред една от най-големите икономики (все още) в ЕС - Обединеното кралство. Факторите за този добър резултат са свързани най-вече с публичните финанси, но все пак и със стабилността на цените, макар и при неизпълнението на критерия за инфлацията.

Критерият за валутния курс спрямо еврото формално не е изпълнен, но на практика този курс е неизменен от началото на съществуването на еврото като валута.

Като цяло обаче моментното състояние не е от особено значение. Числените критерии не са формално изискване за приемането на дадена държава във валутно-курсовия механизъм. По-важното е всички критерии да бъдат спазени, когато бъде извършена оценката при участието в този механизъм.

При това ще се разглеждат не само текущите данни към този бъдещ момент, а дали изпълнението е устойчиво във времето. Тази устойчивост обаче зависи най-вече от сближаването не само на темповете на инфлация, но и на равнищата на цените и на реалните доходи. Според последните показатели България все още е далеч от средните стойности за ЕС.

Понастоящем средната заплата в номинално изражение в България е около една четвърт от тази в Европейския съюз. От друга страна равнището на потребителските цени е около половината от средното за ЕС. Това обаче не означава, че всички цени се отнасят в това съотношение спрямо европейските. Например, цените на хранителните стоки и другите продукти, които могат да се търгуват международно, са близки до тези в ЕС. Разликата в ценовите равнища се дължи на липсата на международна конкуренция при предлагането на някои продукти или на по-ниското качество на местния пазар. Така цените на услугите в страната понякога са значително по-ниски от средните равнища в ЕС.

Реалните променливи имат не по-малко значение. Покупателната способност в България вече е около половината спрямо средната за ЕС. Неофициалният критерий за приемане в еврозоната обаче е тя да достигне 70% от средната за ЕС. Това означава, че при настоящите темпове на икономически растеж ще бъде необходим продължителен период от време за сближаването с ЕС. При участие в чакалнята от 2019 г., което въобще не е сигурно, най-ранната теоретично възможна дата за приемане в еврозоната е 1 януари 2022 г. Тя трудно би била изпълнена, ако посоченото изискване за покупателната способност действително се очаква да бъде спазено.

Сближаването на равнищата на цените и реалните доходи обаче е свързано с трайно по-висок темп на инфлация в догонващата икономика, особено когато различията са толкова големи. Следователно този процес е трудно съвместим с устойчивото изпълнение на критерия за инфлацията. За българските граждани обаче е по-важно покупателната им способност устойчиво да нараства, независимо дали използват еврото като собствена валута, или не.

Какво показват резултатите досега?

Българската държава спазва поетите ангажименти в плана за присъединяване към Валутно-курсовия механизъм при малки отклонения в определените срокове. Това, което се случва, но далеч по-бавно от желаното, е сближаването на икономиката на страната със средните нива в Европейския съюз според показатели като производителност, покупателна способност, работни заплати и цени. Излизането на темпа на инфлация извън прага на критерия е сигнал, че и в бъдеще това би могло да бъде основен проблем. То поставя под съмнение устойчивостта на изпълнението му, въпреки че според три последователни доклада за конвергенцията той беше спазен.

От друга страна основното предимство при кандидатурата на България за участие в еврозоната е фискалната стабилност. Евентуалната рецесия в Германия и Италия обаче може да повлияе негативно върху българския бизнес и оттам върху данъчните приходи, особено ако се пренесе и в други важни търговски партньори на страната и свие икономическата активност в еврозоната и ЕС. Държавният бюджет е планиран при по-оптимистичен сценарий и за европейската, и за българската икономика. Така че е необходимо да бъдат предвидени достатъчни буфери в бюджета предвид заложения висок растеж на разходната му част, които да не застрашат изпълнението на критерия за дефицита.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари