За няколко дни са избити 1200 българи

Преследването на българите расте лавинообразно

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

В обръщението си към Собранието в Скопие в края на 2021 г., президентът С. Пендаровски представи българската теза, че на територията на Северна Македония е провеждана „системна дебългаризация, което е сериозно обвинение... Такъв процес... ако съществува, би бил равен на геноцид“. Този ракурс разкрива дълбоката пропаст по пътя на националното помирение край Вардар, защото фактите по безспорен начин потвърждават провеждането на геноцид срещу македонските българи, започнал в края на 1944 г.

Тогава някои дейци наистина са вярвали, че помирението е без алтернатива. Поради тази причина Председателят на президиума на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония Методи Андонов - Ченто, кани да присъстват като делегати на започналите на 2 август 1944 г. заседания изтъкнатите дейци на Българските акционни комитети Йордан Чкатров и Трайчо Чундев.

Затворническа снимка на Методи Андонов - Ченто.

Ченто е бил искрен в идеята си за национално помирение и съхраняване на българското наследство. Той работи за близки контакти със София и набляга на факта, че Македония има и четвърта част - многобройната нейна емиграция в България - с която връзките не трябва да се късат. Но сръбските агенти в Скопие, групирани около Лазар Колишевски, бързо ликвидират илюзиите за някаква свобода и полагат началото на новата дебългаризация.

Първият удар е потушаването на войнишките бунтове. Най-известен е този на 16 декември 1944 г. на Скопското кале, където са убити 70 офицера и 100 войника, демобилизирани от българската армия и завърнали се по родните си места. Всъщност войнишките бунтове са няколко и няма никакво съмнение, че убитите са се чувствали българи. Това се признава от Цветко Узуновски, член на Политбюро на комунистическата партия в Македония: „михайловистките елементи... се опитаха да вдигнат бунт в артилерийската бригада в Скопие и в една пехотна бригада в Щип... Органите на ОЗНА (югославската тайна полиция, б. а.) с помощта на другаря Колишевски успяха да открият целокупната съзаклятническа мрежа и в другите единици на народо-освободителната войска в Македония, в които тези великобългарски ванчомихайловистки елементи също така подготвяха бунтове“.

Справянето с българските елементи в армията отваря пътя към първите масови убийства на територията на цялата днешна Северна Македония. Това става по време на кървавата Коледа на 1945 г. - 7 януари по стар стил - като за няколко дни са избити 1200 българи. Напразен е протестът на председателя на Народното събрание в Скопие Ченто, който публично осъжда тези убийства и поставя въпроса кой ги е наредил. С поведението си той окончателно изпада в немилост, а властите формално са принудени да започнат съдебни преследвания на българите.

Първият процес срещу изявен българин е този на Трайко Попов. Той създава нелегални тройки в Щип, Кавадарци, Кочани и Битоля, но през 1945 г. е разкрит и осъден на смърт, като е убит с железен чук. Печална известност придобиват издадените през юни смъртни присъди срещу бившите революционери Димитър Чкатров, Спиро Китинчев и Благой Панчев. Повторният арест на д-р Асен Татарчев води до невиждан размах на репресиите. В средата на 1946 г. в затворите в Идризово и Скопие вече има 1088 затворници, а 142 души са в окръжните затвори. При изфабрикуван опит за бягство са убити видните българи Стефан Стефанов, Любен Бръчков и Марко Сидов. По това време Градският съвет на Скопие взима решение да изсели от града над 10 хил. души, настанени по време на българската администрация. Година по-късно се взима и решение за изселването в Шумадия, Сърбия, на 200 български семейства от Прилеп. Принадлежността на репресираните към „позициите на великобългарите“ се потвърждава от протоколите от специалните съвещания на ЦК на комунистическата партия на Македония от май - юни 1946 г.

През август 1946 г. е арестуван и осъден на 11 години затвор Методи Андонов - Ченто, с което окончателно е унищожен парламентаризмът. В края на март 1947 г. са произнесени смъртни присъди на 7 души начело с д-р Константин Терзиев. Чашата на търпението прелива и вестник „Македонска трибуна“, орган на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада, заявява: „Всеизвестно е, че... сърбоманите, които убиха Йордан Чкатров в затвора, затвориха Методи Ченто и онези, които осъдиха д-р Асен Татарчев на 10 години тежък затвор, правят всичко възможно да очистят всичко будно българско в Македония, където под булото на комунизма ширят сърбоманството“. От тогава в своите изложения относно потъпкването на човешките права в Македония, не България, а МПО като единствен представител на македонското освободително движение през този период, говори за извършването на геноцид срещу българите.

През последвалия период преследването на българите расте лавинообразно. В 1949 г. става известно, че арести са извършвани във всички селища. През 1959 г. само броят на затворниците в Идризово достига 17 хил. души. Това подтиква МПО да направи първото си проучване за мащабите на репресиите до този период. Публикувано е на 13 октомври 1960 г. и в него се констатира, че „сърбокомунистите избили в късо време след заграбването на властта над 5 хил. мирни граждани и селяни. Хората говорят, че тия избивания правили по предварително изработени списъци на лицата, които са познати като отлични македонски българи и със заслуги в миналото към освободителното македонско движение. Такива лица са предимно избитите. Сърбокомунистите са направили и истински кланета в Кумановско, Гевгели, Врановци, Велес, Щип, Групчин и пр. Всеки ден в Групчин са избивали от 30 до 40 души...

От септември 1944 г. до края на 1945 г. били осъдени на смърт или на доживотен затвор над 5500 души във Вардарска Македония. Тия осъдени са били затворени главно в два затвора - в големия затвор Идризово и в централния затвор в Скопие. След това само в затвора Идризово всяка година са влизали нови 2 хил. души осъдени... През вратите на затвора Идризово са влезнали над 30 хил. затворници в последните 15 години... Броят на психически тормозените и телесно изтезаваните, на затваряните по няколко дни или седмици по разните затвори в Македония е грамаден. Говори се, че 35% от населението е било така измъчвано... Има райони, в които над 60% от населението в селата са минали през затворите.

През 1977 г. Македонските патриотични организации изнасят информация за най-масово използваните методи на изтезание на македонските българи:

- Побой с юмруци, тояга, камшик, ремък или ритници.

- Лежане покрит без мърдане в продължение на денонощия. При движение охраняващият удря с приклад.

- Карцер, дълъг два метра и широк 70 см., в който не може да се седне или легне.

- Карцер с вода до колене.

- Безвъздушен карцер - затвореният се задушава до премаляване.

- Стоене прав в продължение на денонощия на разстояние една педя от стената - без храна, вода и сън. При всяко движение следва удар с приклад.

Тази картина, съчетана със системното фалшифициране или унищожаване на документи за миналото на населението на Македония, категорично говори за провеждането на геноцид.

При разпадането на Югославия бе направен опит в днешната Северна Македония да се създаде „сдружение на политическите затворници и преследваните българи от 1944 г. до сега“. Те си даваха сметка, че организацията може да обединява над 10 хил. души, но на първото основателно събрание участваха около 200 души като инициативен комитет. Мотивът им бе до изборите през ноември 1990 г. да не правят голяма организация, „защото сърбоманските власти биха могли да я разтурят“. Контролираните процеси обаче не донесоха промяна, репресиите продължиха, за да се стигне до днешната агония на македонските българи.