Животът на ХVI Обикновено народно събрание продължава само 13 дни - от 19 до 31 декември 1913 година

Второто ВНС е в Свищов и трае само 1 ден - гласува извънредните пълномощия на княз Батенберг

В Англия - родината на модерния парламентаризъм - в миналото, когато кралете свиквали парламента, понякога той получавал различни прозвища: „Късият парламент“, „Дългият парламент“, „Добрият парламент“, „Безплодният парламент“ и пр., че дори и „Лудият парламент“. Тези названия произтичат от различни основания: при едни - от продължителността на тяхната работа, при други - от техните действия и решения, а понякога и поради недоразумение.

В българската парламентарна история няма подобна традиция, но 45-ото Обикновено народно събрание (ОНС) има всички основания да бъде причислено към „късите“ български парламенти, съществували около месец. В повече от 140-годишната история на българския парламентаризъм, такива случаи не са прецедент. Тук разбира се изключваме Великото Народно събрание, за което срещаме примери, при които то е работило един ден - Второто Велико народно събрание, проведено в Свищов на 1 юли 1881 г., което гласува извънредните пълномощия на княз Александър Батенберг.

Най-ранният случай на „къс“ български парламент е още първото ОНС, просъществувало малко повече от месец. Първата му и единствена сесия започва на 21 октомври 1879 г. и продължава до 24 ноември. То е председателствано от Петко Каравелов, а основание за разпускането му е нежеланието на либералите да съставят правителство заедно с консерваторите. Въпреки че либералите имат внушително мнозинство, то князът не желае да назначи самостоятелен кабинет само от техни представители. Събранието не приема никакви закони.

Вторият такъв „къс парламент“ е ХVI Обикновено народно събрание, чийто живот продължава само 13 дни - от 19 до 31 декември 1913 година. Всъщност то е най-кратко съществувалото българско Обикновено народно събрание. Причина за това е пъстрият партийно-политически състав на Събранието, поради което не се стига до излъчване на правителство. Общият брой на народните представители в него е 204. Най-много депутатски мандата има Либералната партия (радослависти), следвана от БЗНС. В ХVI ОНС присъстват още представители на Народнолибералната партия (стамболовисти), БРСДП (широки социалисти), БРСДП (тесни социалисти), Демократическата партия, Либералната партия (тончевисти), Народната, Радикалдемократическата и Прогресивно-либералната партии. При тази конфигурация на българския парламент, съставянето на правителство се оказва непосилна задача и той е разпуснат, без да приеме някакъв закон.

По-специален е случаят с ХХ ОНС. Работата му започва на 21 май 1923 г., след като БЗНС е спечелил тотално мнозинство в него. На 11 юни същата година сесията му е прекратена поради извършения на 9 юни държавен преврат, довел до сваляне на правителството на Александър Стамболийски. Тогава обаче Събранието не е разпуснато. Борис III се възползва от предоставеното му от Търновската конституция правомощие да отлага неговите заседания и на практика с Указ №3 от 11 юни, царят всъщност закрива сесията на ХХ ОНС, а формалното му разпускане става чак на 22 септември 1923 г. Всичко това не дава основание то да бъде причислено към най-кратките български парламенти, предвид че народните представители успяват за това време да излъчат правителство и дори да приемат няколко закона.

В нашата парламентарна история има и редица Народни събрания, които просъществуват по-малко от година време. Такива са II ОНС (3 март - 18 декември 1880), VII ОНС (15 октомври 1893 - 1 август 1894), ХI ОНС (22 февруари - 23 декември 1901), ХVIII ОНС (2 октомври 1919 - 20 февруари 1920), ХХVI ОНС (18 ноември 1945 - 6 ноември 1946 г.). Причините за преждевременното прекратяване на мандата им са различни: II ОНС е разпуснато поради конфликта между либералите и княза, VII ОНС - поради оставката на Стефан Стамболов, ХI ОНС няма изразено парламентарно мнозинство и е разпуснато поради възникналите противоречия между правителството и част от депутатите, ХVIII ОНС - поради противоречия между коалиционните партньори и желанието на БЗНС да управлява самостоятелно, а ХХVI - след премахването на монархията на 15 септември 1946 г. и свикването на VI ВНС за приемане на нова конституция.

Къде е мястото на последното 45-о ОНС в тази класация? Макар че вече прибързано бе обявено за най-кратко съществувалото българско Народно събрание, от казаното по-горе е видно, че това заключение не е коректно. По своята продължителност то се нарежда на II място, след ХVI ОНС. Подобно на II и на ХVI ОНС, 45-ото ОНС не успя да излъчи кабинет, но осъществи законодателна дейност, като прие промени в Изборния кодекс. По отношение на неговия партиен състав, ситуацията е по-близка до тази при ХVI ОНС - множество партии, но със съществени идейни и политически различия помежду им. Специфичното тук е, че се формираха „плаващи“ мнозинства, които постигнаха консенсус по определени въпроси, най-вече изборните правила.

Какво може да очакваме от следващото 46-о ОНС? Трудно биха могли да се правят прогнози на базата на някакви закономерности и аналогични ситуации в исторически контекст. След първия български „къс“ парламент - I ОНС, следва II ОНС, което обаче също няма дълъг живот - съществува по-малко от година. Същевременно ХVII ОНС (20 март 1914 - 20 април 1919), последвало най-краткия български парламент - ХVI ОНС, със своята повече от 5-годишна легислатура (законодателна власт), се очертава като едно от най-дълго съществувалото Народно събрание. По-голяма част от работата му обаче протича във военновременна обстановка, което може би е и причина за неговата дълготрайност. Възможността следващият български парламент да бъде стабилен и траен, изглежда слабо вероятна. На фона на това, което се наблюдава днес, по-голяма е вероятността следващото 46-о ОНС да бъде като II ОНС, т. е. с продължителност около година.