„Трима“ е далеч по-цялостен от „Фея“ и отново показва Москва от неочакван ракурс

„Трима” (Трое), 2020, Русия, режисьор Анна Меликян
Продуценти: Анна Меликян, Артьом Василиев, Натела Крапивина Сценарий: Анна Меликян, Евгения Хрипкова, Михаил Идов
Оператор Николай Желудович
Музика: Константин Познеков, Рафаел Минишев
В ролите: Контантин Хабенски, Виктория Исакова, Юлия Пересилд и др.
Награда за операторско майсторство от Кинотавър.

Филмът, показан на 25-ия София филм фест, продължава настоятелните търсения на Анна Меликян върху терена на любовта. Тя е фокусът на творчеството й. Този път е любовен тригълник между Москва и Санкт Петербург. Прославеният тв водещ Александър Сашин (Константин Хабенски) получава поредната си награда в Санкт Петербург. Но всичко му е писнало и се хвърля да се дави. Спасява го Виктория (Юлия Пересилд) – неформалка, екскурзоводка и поетеса. Тя е напълно различна от властната му и изискана съпруга Злата (Виктория Исакова) – уеб психотерапевт.

Според нея, са хармонично семейство, на което липсва само дете. Само че Саша не мисли така и често прескача до Санкт Петербург към своята платонична връзка. Спират му предаването. Той е все по-объркан... Когато научава за любовния му романс, Злата предприема рискова стратегия. Двете жени изпадат в куп нелепи ситуации. Чудесно е да видиш заедно на екрана забележителни актьори като Хабенски, Исакова и Пересилд. Покрай емоционалните неволи на героите филмът се занимава с важни не само руски, а и универсални проблеми, като отдадеността на просперитета, цената на славата, нереалността на мечтите... В „Трима” е намесена и иконата „Троица” на Андрей Рубльов. Както повечето от филмите на Меликян, и този е визуално изобретателен.

Доста време измина от първата руска life style мелодрама за средната класа „Връзка“ (2006) с Анна Михалкова и Михаил Пороченков – дебют на потомствения режисьор, виден сценарист и екстравагантна публична фигура Авдотя Смирнова, ситуиран също между Москва и Санкт Петербург. Година по-късно изгря звездата на родената през 1976 Анна Меликян с прославената по света оригинална смешно-горестна приказка за любов и смърт в Москва „Русалка” (Голямата награда на София филм фест и много други), където чудатата Алиса спасява от удавяне пиян и красив баровец (Евгений Циганов). Това е вторият филм на талантливата азербейджанка в Русия, учила във ВГИК при Сергей Соловьов. След това тя е сценарист на доста филми и успешен режисьор и продуцент.

Сред заглавията й блести щурият концептуален омнибус „За любовта“ (2015) с Рената Литвинова и Евгений Циганов. Новелите са обединено от заниманието с любовта и музиката – в кадър пеят разни актуални групи, а зад кадър звучат Владимир Висоцки и Земфира. Очарователната фрагментарност е подсилена от визуална екстремност – от полиекрана и ярката тоналност до онлай връзките. След това Анна Мелкиян направи по-слабото продължение „За любовта – само за възрастни“ (2017) и откровено несполучливия „Фея“ (2019) – пак с Константин Хабенски като телевизионен водещ и фреска на Андрей Рубльов. 

„Трима“ е далеч по-цялостен от „Фея“. Отново показва Москва от неочакван ракурс, но не постига уникалната сугестия на „Русалка“ или „За любовта“. Прекалено е лайфстайлски.