Млечнобялата поп принцеса с ретро фетиши Лана Дел Рей беше подгонена от ордите на съвременния радикален феминизъм и освирепелия расов реваншизъм. Тя се оплака от двойните стандарти в музиката и шоубизнеса като цяло, обяви нов албум и вдъхнови глобален разговор за жалкото състояние на модерния културен пейзаж.

Лана Дел Рей направи непростимото - позволи си да критикува едновременно чернокожи изпълнителки и медии. Тя написа: „След като Дожа Кат, Ариана, Камила, Карди Б, Ники Минаж и Бионсе направиха хитове с пеене за това колко са секси, как не носят дрехи, как се ч*кат и как изневеряват, може ли аз да се върна към песните, в които изразявам колко красиво е да бъдеш влюбен дори и връзката да не е перфектна, или за каквото и да е било, без да бъда разпъвана на кръст и обвинявана, че възхвалявам насилието срещу жени.” 

Лана се оплаква от двойния стандарт в отразяването на поп изпълнителките. Тя смята, че изброените от нея звезди са приемани за модели за подражание и феминистки за пример въпреки унизителната естетика и бруталната вулгарност на своето творчество. В същото време Дел Рей отрича обвинението в антифеминизъм, декларирано от безброй медийни есета на невротични мъжемразки, добрали се до шумна и влиятелна трибуна в най-престижните медии на планетата.

„До гуша ми дойде от жени, които пишат как аз придавам блясък на насилието. Аз просто съм бляскава певица, която пее за насилие и за реалностите, които срещаме постоянно в любовните връзки”, продължава Лана.

Тя регистрира много важен проблем - мейнстрийм критиката към бели изпълнителки е свирепа, агресивна и ирационална. В същото време отношението към цветнокожите звезди е меко казано сервилно. Тейлър Суифт, например, беше определена като „наци барби” и носителка на „бяла привилегия”. А Бионсе е „богиня”, която не може да сгреши и всичко, което прави е идеализирано от изгубилите всякаква връзка с реалността западни медии.

Посланието на Лана Дел Рей получи очаквания журналистически отговор - обвинения в расизъм и антифеминизъм. Цитаделата на модерното левичарство „Гардиън” определи певицата като „ближещ сладолед обект на мъжкото желание”. Социалните мрежи прегряха от агресивни съобщения за „забрана” на „расистката” Лана Дел Рей.

Тя със сигурност не е гениален артист с наистина важни послания и прозрения. Но е почти глътка свеж въздух в отблъскващото шоубизнес блато, бълбукащо от вултарни „туъркинг” демонстрации и политики на етническата идентичност.

На този етап тя вече е и прекалено голямо име, за да бъде „отменено и забранено” от преторианската гвардия на политическата коректност.

Лана Дел Рей е изключение от нарочно ироничната, антиинтелектуална, антизападна екосистема на модерния шоубизнес. Тя празнува идеята за златното време на „Американа” от 50-те и 60-те години на миналия век. В творчеството на атрактивната нюйоркчанка има трагичен романс, меланхолия и мостове към отминали епохи.

Тя е суперзвезда, продала над 19 милиона албума. В официалните видеоканали нейните клипове се радват на повече от 4 милиарда гледания. Разбира се, има множество номинации и награди за отличия като Брит, Грами и „Златен Глобус”.

По-валидните критики към нея са свързани с бляскавото представяне на депресията и самоубийството. Певицата Ким Гордън казва, че „ако тя наистина вярваше, че има красота в това младите музиканти да си отидат от света от огъня на дрогата и депресията, щеше сама да приключи с живота си”.

Но феминизмът като основна идеология на жените в шоубизнеса няма особена роля в творчеството на Лана. Тя споделя, че се интересува повече от покоряването на космоса и развитието на технологията, отколкото от активизма на модерните борци за социална справедливост и свобода на жените.

Дори и да преувеличава своя интелектуален ангажимент към подвизите на науката, Лана Дел Рей е права да не се прекланя пред абсурдната природа на модерното мъжемразене, маскирано като загриженост за състоянието на жените в Западния свят. В битката на певицата срещу медийната истерия и двойните стандарти, действителността е на нейна страна.

Обсебена от кино естетиката 

Една от основните отличителни характеристики на образа на Лана Дел Рей е нейната страст по кино естетиката. Текстовете, клиповете и идеите на младата поп дива са вдъхновени от „по-големите от живота” филмови класики на златния период на Холивуд. Тя съзнателно търси паралели с магията на „великата илюзия” и с бягството от реалността, типично за киното. Лана Дел Рей записа и изключително успешната песен Young and Beautiful към саундтрака на „Великият Гетсби” от 2013-а на Баз Лурман с Леонардо ДиКаприо в главната роля.