"Няма да се удължава кредитният мораториум за трети път. Идеята на това спиране на плащанията по кредитите е било да се излезе от медицинската фаза на пандемията, а "като че на хоризонта се вижда края на медицинската част на проблема". Това заяви банкерът Левон Хампарцумян пред БТВ.

"Като изчезнат медицинските, икономическите проблеми обаче продължават", отбеляза Хампарцумян и повтори тезата си, че ако една фирма е с неустойчив бизнес, и с пандемия, и без пандемия изходът за нея няма да бъде добър.

"Хората, които са взели кредит, трябва да си говорят с финансовата институция, от която са взели кредит. Не очаквайте банките да тръгнат да си искат парите на следващия ден след края на кредитния мораториум. Но те трябва да ги убедят, че могат да върнат своите задължения", казва Хампарцумян.

Според него и двете страни имат интерес от такава комуникация и целта е да се предоговорят "условията по плащанията. Банките са взели необходимите мерки и са включили в сметката си лошите кредити в портфейла, но не се очаква вълна от необслужвани заеми. Ще има увеличение, но чак бум на необслужвани кредити няма да има", смята Хампарцумян.

По неговите думи българите нямат тази задлъжнялост като англосаксонските нации, която е катастрофална.

"Повишението на броя на лошите кредити може да доведе до частично повишение на лихвите, но не и драстично. Централните банки казват, че ще запазят лихвените нива ниски през следващите години. Клиентите и банките ще търсят вариантите, с които колелото на икономиката да се завърти на по-високи обороти и всеки да си намери новото или върне старото място в икономиката. Ниските лихви ще стимулират предприемчивите да инвестират в производство", каза още Левон Хампарцумян.

"Най-добре е да се избегне тегленето на нови кредити за покриване на стари задължения. Това е вариант, но то е ядрената опция - след това може да стане по-лошо", съветва банкерът.

Банките могат да увеличават таксите до момента, в който клиентите биха се разбягали, но конкуренцията ще регулира този процес. Има и друг вариант - ако стане много лошо, регулативният орган може да каже: "Тази такса няма да я вдигате", но това не е много добър вариант", каза финансистът.

Според него у нас има фирми и сектори, които не са били засегнати от пандемията, но има и такива като ресторантите, на които ситуацията им се отразила тежко, така че не може да се обобщава икономическата ситуация у нас сега.

Относно заявката, че България ще влезе от 1 януари 2024 г. в еврозоната Хампарцумян смята, че страната ни е готова, но тази дата му се вижда оптимистична.

"Решението има политически и икономически компонент. Ако политическият компонент надделее, може много бързо да стане. А пък може да стане като Шенген - техническият компонент е решен, но пак не влизане в тази зона", коментира Левон Хампарцумян.