Гръцката православна църква има две много важни основи даващи идентичност на гърците. От една страна тя е единствената жива институция от времето на Византия (Източната Римска империя). Неслучайно във всеки гръцки православен храм се вее знамето на Византия - двуглавия орел на жълт фон. Но какво значи той? Той символизира така наречената божествена диархия или двувластие. Двувластието на императора и патриарха или на държавата и Църквата над света и народа. Запомнете това, защото е важно нататък.

Втората база на идентичност идва от времето на Гръцката революция. Отделянето от османската власт е пряко свързано с Православната църква, която е рамо до рамо с борците за независимост. 

​В съвременна Гърция  ролята на православната църква в създаването на съвременната гръцка национална държава е решаващо. Подобно на ролята й в България Църквата, в ролята на съвременен Ноев ковчег, спасява гръцкия народ през вековете на турския „потоп“ след падането на Източната Римска империя през 1453 г. Православната църква успява да запази гръцката идентичност и предпази гръцката нация от асимилиране от  нейните чужди владетели. Точно поради това православната църква приветства гръцката война за независимост през 1821 г. и благославя оръжието на гръцките въстаници. Така много православни християни поемат водеща роля във въстаналата Гърция и играят важна роля не само в църковните, но и в политическите и военни въпроси.

Но през 2015та година на власт идва Алекси Ципрас. В предизборната му кампания откровеният атеист се обявява за „разкъсване връзките между държава и църква“. И това почти се случва. През 2018-та година правителството притиска синода на ГПЦ да приеме следната сделка. Предвижда наличните 10000 свещеници в страната да бъдат съкратени, а държавата повече да не изплаща техните заплати, нито пък пълния размер на полагащите им се социални облаги и бъдещи пенсии. Тези пари в бъдеще ще трябва да осигурява от Гръцка православна църква. Ципрас иска и друго: църквата да отслаби хватката, с която държи обществения живот в страната, за да може Гърция да започне да се смята за "религиозно неутрална". Предвижда се и промяна на конституцията, която да промени доминиращата роля, която тя отрежда на гръцката православна църква. В замяна на това държавата ще се откаже от всичките си претенции към многобройни сгради и парцели, за които църквата отдавна претендира. Самият Ципрас нарича целия този процес „развод на държавата с Църквата“. Разводът обаче не се случва!

Бих искал, за да разберете сърцето на проблема, да добавя, че вкупом заплатите и пенсиите на духовниците струват на гръцкия бюджет около 200 млн. евро на година. Пренебрежима сума от икономическа гледна точка. Но тук не говорим за счетоводни балански, а за политически цели.

2019-та година обаче се явява година на европейски и местни избори. Начело се завръщат десните от Неа Демократия. Промененият политически баланс довежда до неприемане на конституционните промени и катастрофална загуба на Сириза и Ципрас. Гърците гласуват за Неа Демократия, за да запази уважителното и почтително отношение към православната църква.

Година по-късно идва пандемията от Ковид. Точно това правителство, което твърди, че е дясно и консервативно забранява провеждането на литургии. Митрополите са преследвани съдебно, включително осъждани и затваряни. Свещеници са осъдени, защото отказват да се подчинят и провеждат литургии и излежават присъди в затвор. Православният свят е шокиран и смаян. Наследниците на Византия, народът, който е дал православието на много други преследва духовниците си.

Междувременно през 2023-та година Кириакос Мицотакис печели нов мандат и заявява, че правителството му ще прокара законодателство, което да легализира еднополовите бракове.

То надстроява прието през 2016-та година такова законодателство от СИРИЗА на Алекси Ципрас. Накратко през 2016-та година СИРИЗА успява да узакони изравняването на споразуменията за съжителство с нормалните браковете в няколко области, включително обезщетения за заетост и работни отношения.

И така стигаме до 15ти февруари 2024-та година. Изключително интересни са две статистики. Първата- кои гласуват „за“ легализация на еднополовите бракове в Гърция. От Неа демократия 107 подкрепят, 20 са против и 31 се въздържат. И тук идва интересното- очаквано „за“ са от СИРИЗА, Новото ляво, ПАСОК/ с 11 въздържали се/. На практика заедно гласуват десните, левите и крайно левите!

Другата интересна статистика е следната. Според Гръцкото статистическо бюро еднополовите бракове всъщност намаляват спрямо нормалните двуполови бракове!

Тук идва двата големи въпроса. Какво накара непримиримите политически врагове да работят заедно?

И защо една абсолютно статистически непопулярна политика става знаме на това нелогично политическо обединение?

Отговорите на тези въпроси трябва да си дадат българските политически лидери, но и българските гласоподаватели, които си мислят, че това ще подмине България.

Не, няма да го подмине. То идва и е вече тук. Това, че в България има консервативно общество е така.

Но ако това консервативно общество не реагира и не подкрепя антилибералните политики, няма значение, че обществото ни е консервативно. Делата имат значение, а не намеренията и думите.

От тази гледна точка използвам края на тази статия, за да Ви поканя на тазгодишното Шествие на семейството!

През 2021 г., за първа година, бяхме 400 души. През 2022 г. - 2000, а миналата 2023 г. цели 6000. Увеличаваме се стремглаво и очакваме тази година 10,000 души, които да участват в най-голямото, ежегодно шествие в страната.

Една кауза, която обединява почти всички краища на обществото, на политическия компас и на страната зад общата борба с демографската криза, политическата коректност и експериментите със семейството. 

Бъдете наш посланик, като споделяте информацията, очакваме ви на 22 ЮНИ!