Някъде в края на 90-те и началото на новия век вървеше маркетинговият трик „Последно турне”. Десетки забравени банди и изпълнители се поизтупаха от прахта, изчистиха нафталина от дрехите си и започнаха да правят турне след турне - всичките „последни”. Там някъде - през 2004-а, Фил Колинс, легендарният вокал на „Дженезис”, музикант, композитор, текстописец, актьор, започна свето последно турне. Облече го в британски хумор, наричайки го „Най-накрая: Първото прощално турне”.

Това намигване напомня на великите актьори от „Монти пайтън”, които се подиграват с всичко, което може, с изключение на ислямския радикализъм. Сънародникът на Фил Колинс - Джон Клийз, също направи турне на своето стендъп шоу, наричайки го „Последен шанс да ме видите жив, преди да умра”. Преди четири години Фил Колинс пък започна второто си последно турне под надслов „Не съм умрял още!” и малко след това падна на пода в хотелско фоайе и влезе по спешност в болница. Това последно турне продължава и до днес, когато му е възможно.

Тези дни Фил Колинс навърши 70 и може би има шанс да го видим пак за последен път и много ще му се радваме да спре и в България, преди да... пу-пу! 

Паузите в музиката категорично не му се отразяват добре, а липсата му от сцената не се отразяват добре на феновете му. След края на първото си последно турне, Фил се отдаде на тих алкохолизъм. За първи път проговори за порока си през 2016-а. В биографията си той признава, че след като спрял да се занимава с музика, на гости му дошъл бог алкохол и повече не го напуснал. Общо взето правел това, което прави всеки средностатистически български мъж на село. Сутрин обръщал по една бира за изтрезняване, на обяд преглъщал храната с вино, а веднага след това преминавал тихо към водката и така до следващата бира.

Фил Колинс е роден на 30 януари 1951 г. в Лондон. Баща му държал много да стане нещо голямо в изкуството. Предричал му, че ще стане голям актьор, но му подарил барабани, когато бил на пет години. Малкият Фил не спирал да ги удря. Появил се дори на конкурс със своя малчуганска банда. Още тогава показал своя лидерски нрав, като по средата на изпълнението спрял и направил забележка на другите, че са объркали тоналността. Първият му успех принудил баща му да му закупи истински барабани. Колинс е абсолютен слухар. Учи се да свири от радиото и телевизията и на практика никога не се научава да пише по ноти. Измисля си своя собствена система, която безспорно е успешна.

Професионалната кариера на Фил започва, когато е на 14 години в „Barbara Speake Stage School”. В детските си години музикантът трупа опит като модел и дете актьор, но продължава да гравитира около музиката.
Сам основава няколко банди, пише музика, но е далеч от пробива. Той идва с присъединяването му като барабанист към изгряващата група „Дженезис”. Това става през 1970. Пет години по-късно вокалът - Питър Гейбриъл напуска и барабанистът поема и микрофона. Питър прави успешна соло кариера и мнозина предричат бавен залез на групата, но се случва точно обратното.

Години по-късно Фил Колинс също поема в соловия път, но често се събира с другите от „Дженезис”. Тя става една от 30-те най-продавани групи на всички времена, реализирайки над 150 милиона албума. А Фил Колинс става пък едва третият човек в историята на музиката, след Майкъл Джексън и Пол Макартни, който продава над 100 милиона албума и в група, и самостоятелно.

Фил Колинс притежава на практика всички възможни награди - „Грами”, „Оскар”, „Златен глобус”, BAFTA, Brits, MTV и какво ли още не.

Днес той изглежда уморен и смачкан. Има операция на гърба, не чува с едното ухо, а единият му крак е постоянно изтръпнал и затова използва бастун. Казват, че вече не хваща някои от висините в собствените си песни, но всички биха му простили това, само и само да го видят на живо.