Следващата седмица в българския волейбол по ирония на съдбата или не - на фаталния петък 13-ти приключва управленската ера на Данчо Лазаров. Инженера е начело на Българската федерация по волейбол от началото на века, но както е известно, всяко начало има и край. Във волейбола ни се обединиха тотално около фигура, която така силно респектира Инженера, че го отказа от спор за президентското място. Така на 13-ти в София за поста има само един кандидат – Любо Ганев.

- Здравей, Любо! Може би за последно ще водим интервю с теб на „ти“. От следващия петък, когато е отчетно-изборното събрание на федерацията, вероятно ще трябва да се обръщаме с „г-н президент“…

- Владо, мисля, че с теб няма как да не си говорим на „ти“, защото се знаем толкова години, толкова неща сме прекарали заедно. Така че със сигурност ще продължим на „ти“, бъди спокоен.

- Наясно сме, че не искаш да говориш от позицията на нов избран шеф на централата, въпреки че няма други кандидати за поста...

- Независимо, че няма друг кандидат, мисля, че сега най-важното е кои ще бъдат хората в Управителния съвет, които ще помагат. Няма да отричам нищо, което досега е постигнато. Просто ще се опитаме тези неща, които не сме ги правили добре, да ги правим много по-добре. Неправилните неща да отпаднат, а положителните – естествено да успеем да ги надградим. Това ще бъде моята цел.

- В какви отношения си днес с Лазаров? Защо според теб той отказа да се кандидатира за нов мандат?

- С него винаги съм бил в прекрасни отношения поради простата причина, че никога досега не съм се борил за неговото място. Той почти 20 години е бил в управлението на волейбола. Знае много неща, така че със сигурност каквото мога да извлека като полза и дивиденти, ще успея да го направя.

- Направи мащабна обиколка на клубовете в страната. Какво ти донесе тя? Какво ти посочи?

- Тази обиколка преди всичко ми донесе увереност, че клубовете искат промяна. Всички осъзнават, че волейболът може да бъде много по-атрактивен спорт, да бъде много по-добре приеман от феновете, от партньорите, които искат да ни помагат, от медиите. Естествено, всички знаят, че за да стане това нещо, трябва да има преди всичко работа в самите клубове. Когато и в тях видях нагласата, че и самите клубове са съгласни да се впуснат в това начинание, т.е. да работим много по-професионално, отколкото досега, това ми даде надеждата да се кандидатирам и да знам, че тези мои идеи могат да успеят.

- Какво ти направи най-силно впечатление в кухнята на професионалните клубове и на тези с аматьорски статут?

- Основната разлика е, че малките клубове се оплакват, че големите им взимат състезателите почти без пари. По принцип това е нормалният път. Пет-шест малки трябва да зареждат един или два по-големи клуба със състезатели. Но пък естествено това трябва да бъде финансово регулирано. Да не стане така, че да вземеш за две-три години състезателите на един малък клуб и след това този клуб да няма от какво да живее, да няма възможност да им подсигурява зали, треньори, екипи, да участва в състезания, за да може да се изграждат играчи. Това ще бъде една от най-тежките ми задачи – да успея да регулирам взаимоотношенията между малките и големите клубове. Да стане така, че всички да бъдат доволни.

- Достигнаха ли до теб слуховете, че Инициативният комитет ще те използва само, за да свали от власт инж. Лазаров и до две години за президентския пост ще се кандидатира Владо Николов?

- Каквито и слухове да достигнат до мен, аз вярвам преди всичко в себе си. Знам, че хората от волейбола ще гледат какво си свършил, така че надявам се през тези две години да съм свършил толкова много работа, че да няма нужда да се прави нов избор. Естествено, това е в кръга на майтапа. Владо е един от хората в Инициативния комитет, много сме си говорили с него. той даже два-три пъти ми се обажда и вика: „Любо, да знаеш няма такова нещо! Да си жив и здрав, ако можеш да изкараш и два мандата!“ Казвам му: „Владо, знаеш, че тези неща не ме интересуват!“ Той е доста активен, амбициозен и със сигурност заема една голяма част от плановете за бъдещата ни дейност. За него имам доста задачи да му възлагам. И не само към него естествено, а и към всички, които бъдат избрани в новия Управителен съвет.

- Доколко предизборните страсти повлияха на отношенията ти с твоя бивш съотборник в националния отбор, ЦСКА и „Алпитур“ (Кунео) Борислав Кьосев?

- А, не, на Борето нямаше как да повлияят! Първо, никога не съм усещал Боре Кьосев като конкуренция в личен план, тъй като казах, че издигам моята кандидатура не като човека Любо Ганев, а заради идеите, зад които Любо Ганев застава, платформата и нещата, които иска да направи. Така че, когато Боре издигна неговата кандидатура, казах, че ще ми е драго да седна на една маса с него и да поспорим какво ще направим за волейбола и какво искаме да сторим. С Борето можем да си говорим за живота, за волейбола, за жени, за какво кажеш по всяко едно време, където и да е. Нямаше как тези отношения, които са градени повече от 35 години, да бъдат нарушени за някакви такива неща.

- Има една тема, по която не можете да говорите, защото ти не пиеш алкохол…

- Да, така е. Само за тази тема не мога да бъда компетентен.

- Темата треньор на мъжкия национален отбор вероятно е водеща за феновете... - Да, аз имам идея кой да бъде треньор. Но мисля, че отсега нататък всички решения трябва да бъдат взимани колективно от Управителния съвет. Имам своя фаворит. Винаги съм казвал, че треньорът на мъжкия национален отбор е много важна позиция. Ще запозная новоизбрания Управителен съвет, надявам се още на 13 март, с моето предложение и ще се опитаме да гласуваме така, че този треньор да бъде избран от всички. Категорично тези решения не трябва да се вземат еднолично, а от целия Управителен съвет.

- Имаш ли контакт с най-големите опозиционери на федерацията от преди осем години – Радостин Стойчев и ко?

- Не, с Радо не сме се чували още, независимо че неговият клуб на практика подкрепи искането за промяна. С Матей си разменихме няколко съобщения покрай олимпийската квалификация. Всички хора, които искат да помогнат на българския волейбол, мога да ги изслушам и да намеря общ език с тях. Аз не деля хората на добри и на лоши.

- Мнозина се питат защо успял и състоятелен човек като теб иска да си слага лед на здравата глава като се кандидатира за президент на спортна федерация?

- Правя го преди всичко, защото волейболът ме е създал като човек, като личност. Вече повече от 20 години се занимавам с бизнес. Независимо, че имам толкова медали и съм направил пари от бизнеса, но хората все още говорят за мен като за волейболиста Любо Ганев. Осъзнавам, че каквото и да направя, няма кой да ми го вземе. Но пък на волейбола винаги ще съм длъжник. Винаги, ако има как да помогна, ще го направя на драго сърце. Аз съм голям човек, имам голям гръб, нося на бой, на удари и на тегло, мога да нося хора и отговорности, така че това не ме притеснява.