Повишаването на температурите на Северната шапка засили активността на граничещите държави и подхрани интереса към нея от страна на Китай

САЩ, Канада и Русия, трябва да предприемат реални действия за справяне с основната заплаха за региона

През 1987 г. съветският лидер Михаил Горбачов призова Арктика да стане „зона на мира“ и тя дълго време беше такава. Но повишаването на средните температури доведе до това, че през лятото значителна част от Арктика се освобождава от леда, което от своя страна отваря много икономически възможности - от добива на нефт и природен газ в богатите арктически полета, до нови морски пътища. Освен това присъствието на военните в Арктика също се увеличава. Десетилетията на една хармонична изключителност вероятно ще приключат.

Но все още имаме способността да защитим този регион от нарастващо напрежение. Това ще наложи преосмисляне на ролите на онези държави, които не граничат с Арктика, като Китай, и създаването на неформален форум за дискусии, в който да се включи и Русия, която в момента е обект на много санкции. Осемте арктически държави, включително САЩ, Канада и Русия, трябва да предприемат реални действия за справяне с основната заплаха в региона, а именно промените на климата. Глобалното затопляне беше споменато многократно в изявленията след заседанието на Арктическия съвет в края на май, но тези разговори трябва да бъдат подкрепени и с активни действия от страна на отделните държави.

Балансът няма да е лесен. В навечерието на заседанието на Арктическия съвет, на което присъстваха министрите на арктическите страни, руският външен министър Сергей Лавров предупреди срещу посегателствата върху правата на Русия в Арктика.

„Това е нашата земя и нашите води“, каза той, преди Москва официално да поеме поста председател на Съвета за следващите 2 години. Превръщането на дискусиите в грубо съперничество няма да е от полза за никого.
За щастие арктическите държави вече имат опит в предметното сътрудничество. Концепцията за „надпревара за ресурсите“ намалява реалните разходи за добива на нефт в Арктика, въпреки често цитираните оценки за количеството неизползваното минерално богатство. Новите морски пътища, като Северния морски път по арктическото крайбрежие на Русия, са по-бързи и по-важни за добива и транспортирането на изкопаеми горива. Практическите трудности като увеличените разходи за гориво, необходимостта от усилването на корпусите на корабите и осигуряването на специално обучение за екипажите, за да ги подготви за непредсказуемостта на Арктика, означават, че тези нови морски пътища скоро няма да изместят напълно всички други възможности.

Арктика обаче се променя бързо. През последните 50 години температурите в Арктика се повишиха 3 пъти повече, отколкото в другите региони на планетата, както съобщава Арктическият съвет. Топенето на леда вероятно ще влоши нещата, тъй като океанът започва да абсорбира все повече и повече топлина. Топенето на вечната замръзналост вече се превърна в един от най-вредните преноси на топлина в Русия. Патогенните микроорганизми също са сериозна заплаха.

Повишената интензивност на човешката дейност увеличава риска от недоразумения и случайни сблъсъци. В Арктика се появяват все повече и повече военни и военна техника, защото Русия е започнала да изгражда своя военен потенциал в този регион, възстановявайки там съветските бази. САЩ възстановиха втория флот на американските ВМС, който ще отговаря за Северния Атлантически океан, и постепенно увеличава броя на своите ледоразбивачи. През февруари Дания заяви, че ще инвестира в дронове и радарни системи за наблюдение на Арктика. Днес Арктика е много различна от онзи регион, през 1996 г., когато беше създаден Арктическият съвет.

Какво трябва да се направи? Първо, е необходимо е да се признае фактът на промяната. Никой не оспорва правата на арктическите държави и няма да има радикална промяна на съществуващата структура въз основа на консенсуса. Но Арктика не е във вакуум. Надутите изказвания на Пекин за неговата арктическа политика не му правят чест, но и бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео сгреши, когато каза, че Китай и, всички останали държави, които не са арктически държави нямат право на „абсолютно нищо“.

Нарастващият брой предметни споразумения показва необходимостта от изработване на по-широк подход, макар че той все още трябва да се основава на договореността на Арктическия съвет. Забележително е, че Лавров спомена необходимостта от „оценка“ и „подобряване“ на системата за взаимодействие със страните наблюдатели, която позволява на някои държави, които не са от Арктика, да участват в дискусиите, макар че все още не е ясно какво точно е имал предвид Лавров. Това обаче трябва да се направи, ако искаме да укрепим позицията на Арктическия съвет.

Русия не желаеше да предостави на Китай статут на наблюдател през 2013 г., но Пекин е ключов инвеститор в руските арктически проекти като ''Ямал ВПГ (Втечнен Природен Газ)''.

Елана Уилсън Роу от Норвежкия институт за международни отношения заяви, че не е ясно как точно Москва възнамерява да провежда независима политика в Арктика и да държи Пекин на една ръка разстояние, ако Китай стане неразделна част от процеса на развитието на Арктика.

По отношение на сигурността трябва да се вземат мерки за засилване на диалога и да се гарантира, че нарастващият брой военни маневри на различните държави няма да се превърне в конфронтация. Военните въпроси са извън полето на компетенция на Арктическия съвет. Дискусиите между западните страни и Русия, които се проведоха в кулоарите на заседанията на този съвет, спряха след анексирането на Крим през 2014 г., а оттогава интензивността на военната дейност в Арктика само се засилва.

Отдавна е необходимо да се започнат да се провеждат неформални срещи и дискусии във формат, който няма да освободи Русия от отговорност за действията u в други региони, каза Матю Булег от Кралския институт за международни отношения. Освен това е необходимо да се разработят норми на поведение в Арктика.

И накрая, за да запазят арктическите страни статута си на основни пазители на Далечния север, те трябва да покажат, че сериозно се противопоставят на глобалното затопляне, въпреки това, че те не са единствените, които го провокират. По времето на администрацията на Тръмп Вашингтон нанесе значителни щети, като блокира текста на окончателното изявление за езика за заплахата от глобалното затопляне. Това изявление звучи по-добре тази година, но в неговия център се оказа концепцията за адаптация.

Русия, чиито икономически залози са най-високи, ще трябва да се опита да намери баланса сега, когато пое председателството на Арктическия съвет. Изглежда, че Москва възнамерява да преодолее разликата между лошите си резултати в борбата с промените на климата и обещанието си да намали своите емисии, като раздели проблема на две части - да речем, на изследване на степента на щетите, нанесени на вечната замръзналост и емисиите от метан отделно и да избягва някои всеобхватни ангажименти.

Междувременно тревожните сигнали продължават да пристигат. Когато министрите на арктическите държави се срещнаха в Рейкявик тази седмица, необичайна гореща вълна удари Арктика.
Крайният Север отдавна е мястото за международно сътрудничество. Необходимо е да се вземат мерки, така че това да остане така.

* От chaskor.ru, Блумбърг

Превод за “Труд” - Павел Павлов