За пръв път се споменава в документите през 1330 г., но днешният си вид получава през 1341 г.

Най-интересният от откритите подписи е на монах Йеротей

В топлата септемврийска вечер на 1989 г. заедно с археолога Кирил Трайковски пътувахме по лакътушещия планински път между македонските градове Злетово и Кратово. Зад един от завоите в сумрака се очерта внушителният масив на важния архитектурен паметник, към който се бяхме насочили. Това бе манастирът “Св. Архангели”, основан от прочутия български светец Гавраил Лесновски.

Заедно с Прохор Пчински и Йоаким Осоговски, този светец е най-големият следовник на св. Иван Рилски. Роден е в болярско семейство през Х в. в близкото село Осиче. Св. Гавраил се замонашва и строи храма “Св. Архангели” край Лесново. После се оттегля като пустинножител до Злетово, но бил често смущаван от околните жители заради дарбата си да лекува. Тогава се установил в непроходимата гора под Орлов връх, където прекарал в пост и молитва 30 години. Мощите му първо са съхранявани в Лесновския манастир, а през ХIII в. са пренесени в столицата Търновград.

Преспахме в обителта, а рано сутринта аз тръгнах към главната църква. Огряна от лъчите на изгряващото слънце, тя се извисяваше като истински шедьовър на православната архитектура. Изключително стройна като пропорции, с два красиви купола и фасади, изпълнени с редуващи се тухла и камък. Мраморни колони поддържаха сводовете на притвора, а от изток многостенен олтар завършваше силуета.

За пръв път манастирът се споменава в документите през 1330 г., но днешният си вид получава през 1341 г. Тогава църквата е основно обновена от един от най-видните велможи на сръбския крал Стефан Душан, овчеполския управител деспот Йоан Оливер. Той нарежда вътрешността да бъде изцяло изписана с чудни фрески, сред които изпъкват изображенията на ктитора и на съпругата му Анна-Мария.

Години по-късно ми направи впечатление интересния надпис край нейната глава. Там тя е обозначена на гръцки език като “Василиса Мария”. Това може да бъде специфично за епохата означение на нейната титла. Не е изключено обаче така да е предадено самото име. Една слабо известна дъщеря на цар Иван Александър от първия му брак също е носела това рядко име или по-скоро означаващо владетелския произход прозвище. Ако тази хипотеза е вярна, тя обяснява силното влияние на българския цар в тези краища, което е известно по писмените документи.

През 1347 г. на специален църковен събор манастирът на св. Гавраил Лесновски е обявен за средище на Злетовската епископия. След 1381 г. между него и Хилендарския манастир на Атон се установяват тесни връзки. И през мрачните векове на османското робство “Св. Архангели” остава светилник на българщината в този край на Македония. Жителите на околните селища Кратово, Злетово, Кочани и Щип се грижат за него и извършват редица поправки през 1558, 1581, 1627, 1635 и други години. Последният голям ремонт е извършен при игумена Теодосий в 1805 г.

Първата ми работа през 1989 г. бе да огледам вътрешната страна на стените на храма. Както и на други места ме интересуваха врязаните надписи, оставени от различни поклонници. В този момент в сградата дойде игуменът Гавраил - един истински българин и православен аскет. Той току-що бе получил епископски сан, а днес бе неделя и трябваше да изнесе първата си архиерейска литургия. В обителта липсваха достатъчно монаси и игуменът ме помоли като историк да му помогна в зачитането на евангелските текстове.

В началото се смутих, макар да нямах проблеми с църковнославянските книги. Постепенно гласът ми укрепна и усетих как дори подпявам някои от свещените цитати. И изведнъж изпитах някакво съвсем ново чувство в средновековната църква. Сякаш вперилите очите си в мен образи на деспот Йоан Оливер и Анна Мария оживяха, а аз се пренесох в далечната и героична епоха на ХIV в.

Службата завърши с кратка проповед на отец Гавраил, в която той оживено обясни на стеклите се хора от близките селища, че се е случило голямо събитие - дошъл е човек от майката-родина, от България. Че всички ние сме българи и говорим един и същ език. Игуменът не се страхуваше гордо да изрече тези кощунствени за официалните среди в Скопие слова.

Развълнуван от случилото се, аз започнах работа в храма. И откритото от мен потвърди напълно думите на отец Гавраил. Само в притвора на църквата “Св. Архангели” намерих десетки надписи-графити от ХVII-ХIХ в. Те пряко се свързват с други известни приписки по полетата на книги от Лесновския манастир и дават отличната възможност да се проследи етническата принадлежност на хората, посещавали в тези времена светата обител.

Най-важният извод от изследването на тези кратки бележки е, че идващите през ХVII-ХIХ в. поклонници в манастира са българи от Източна Македония и големия Кюстендилски санджак. Могат да се споменат имената на Стоян и Стефан Иванови от Крива паланка (1707 г.), поп Христо от Кочани (1745 г.), Иван от Кратово (1779 г.), поп Велко от Кратово (1779 г.), поп Стоян от Кюстендил (1827 г.) и Димитрован от Трън. Всъщност през това време градовете Щип, Кратово, Кочани, Крива паланка и Злетово се намират под духовната опека на Кюстендилската епархия. Мнозина техни видни жители стават нейни митрополити или заемат видно място в йерархията й. Самата титла на архиереите включва определението “Кюстендилски, Щипски и Кратовски”.

В Кюстендилската епархия влизали някои от главните български обители - Рилският, Пчинският, Осоговският и Лесновският манастири. Особено голямо е значението на първия, който през този период се утвърждава като най-важната светиня за българите. Само в Лесново той е споменат пет пъти в приписки и в открити от мен надписи-графити, а това е много повече от останалите селища и църковни центрове. С изящния си почерк автографи по стените на храма са оставили рилските монаси Йоаким в 1717 г., Мойсей в 1749 г., Йеротей в 1760 г. и др.

През това време пребиваващите в Рила иноци се делят на “вътрешни” (живеещи там) и “външни” (таксидиоти). Именно последните разпространяват най-вече духовното влияние на манастира и затова за такива подбирали по-възрастни и образовани хора. Таксидиотите били книжовници, преписващи и пренасящи религиозни книги. Също така те се занимавали с обучение в грамотност и често основавали популярните килийни училища. Рилският манастир разполагал със сгради и метоси за своите таксидиоти в почти всички български градове. Документално е известно, че такъв приют е имало в намиращия се само на няколко километра Щип.

Най-интересният от откритите подписи е на монах Йеротей. Той се оказа известна историческа личност, дала принос за българската възрожденска култура. Йеротей е автор на едно от редките исторически съчинения в нашата литература от епохата, т. нар. “Рилски летописен разказ” от 1772 г. Таксидиотът се озовава в обителта, когато там управлява неговият брат, бивш игумен на Рилския манастир и настоящ кюстендилски митрополит Серапион. Явно за рилските монаси Лесновският манастир е бил особено любимо място за отсядане.