Полицейското насилие трябва да се наказва, но то не може да е основание за партиен екстремизъм и мачкане на основни принципи на държавното устройство, каквито са опитите за ad hoc привикване по висящи дела на главния прокурор

Тоталната деградация на парламентаризма, на която станахме свидетели в краткия мандат на 45-то Народно събрание, по-всичко изглежда ще добие „нови висоти“ в 46-ия парламент. След фиаското на Комисията „Манолова“ в предишното Народно събрание, в това, вече месец, парламентаристите ползват най-високата обществена трибуна за елементарна пропаганда и политиканстване. Вместо да обсъждат законови поправки, депутатите се занимават с безконечни изслушвания на служебните министри. Поредното бе насрочено за вторник, като самото му свикване лично от председателя на парламента Ива Митева изглежда по-скоро като страната да се намира в бедствено положение или пред война.

В късния петъчен следобед депутатът от „Изправи се, БГ! Ние идваме“ Николай Хаджигенов показа прословутите записи с полицейско насилие над протестиращи, заснети от охранителните камери в нощта на 10 юли миналата година, т.е. на втория ден от протеста срещу тогавашния премиер Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. По същество в тези записи няма нищо ново, нито извънредно. Същите кадри, макар и с по-лошо качество обиколиха социалните мрежи още преди 13 месеца. Потърпевшите протестиращи пък обиколиха още тогава всички телевизии. Още тогава МВР обяви, че е започнала проверка, а прокуратурата започна и досъдебно производство, по което, както се разбра, има и привлечени обвиняеми. От ранните часове в събота обаче политическите партии сякаш се състезават коя да излезе с по-радикална идея и по-остър коментар. Истерията наподобява тази, с която демократите в Щатите реагираха на нахлуването на привърженици на Тръмп в Капитолия в навечерието на влизането на Джо Байдън в Белия дом.

Какво точно ще се случи при изслушването на служебния вътрешен министър Бойко Рашков във вторник, което да не търпи отлагане, вероятно единствено Ива Митева е наясно. Освен за политическа пропаганда срещу бившите управляващи, много вероятно парламентарната трибуна за пореден път да стане източник на злонамерени атаки срещу прокуратурата и по-конкретно срещу главния прокурор. За опитните юристи, особено за конституционалистите, може да изглежда абсурдно искането на бившия правосъден министър Христо Иванов в Народното събрание да бъде извикан и обвинител №1.

Иванов е напълно наясно, че в законите, а още повече в Конституцията,  е разписан механизмът за изслушване на главния прокурор в Народното събрание. Точно заради това на настоятелното му искане за привикването на Иван Гешев може да се гледа като на спекулативен опит за извличане на политически дивиденти. Христо Иванов може да иска, но знае, че няма как да привика Гешев в парламента, за да го атакува и да му вменява вина за полицейското насилие върху протестиращи. В чл. 127 от Конституцията е записано, че главният прокурор може да бъде изслушван по годишния доклад на ръководената от него институцията, както и по други доклади, които би могло Народното събрание да изисква. С решение №6 от юни 2017 г. Конституционният съд много ясно е посочил, че дори депутатите нямат право да искат обяснения от главния прокурор по конкретни наказателни производства. За съпредседателя на „Демократична България“, а и за всеки, който претендира България да е правова държава, ноторно известен факт е, че решенията на конституционните съдии имат силата на закон, включително и за често поставящите се над реда български парламентаристи.

Извън конституционния ред, който изключва възможността Гешев да бъде привикван в парламента просто, защото подобен прецедент би поставил край на принципа за разделение на властите, трудно ще се намери действащ адвокат, който да не признае, че е абсурдно да се очаква от един прокурор, пък бил той и главният, лично да разпорежда действия по дадено разследване. Какъв е смисълът тогава от институцията прокуратура, ако вместо 1500 държавни обвинители само един решава, кой да бъде обвинен и кой оневинен.

За първи път народните представители отмениха лятната си ваканция, но изглежда го направиха не, за да свършат нещо полезно за своите избиратели, а за да нагнетят обществените процеси в посока на токсичен политически популизъм. Полицейското насилие трябва да се наказва, но то не може да е основание за партиен екстремизъм и мачкане на основни принципи на държавното устройство, каквито са опитите за ad hoc привикване по висящи дела на главния прокурор. Това е добре да го съзнават Христо Иванов, Николай Хаджигенов, Корнелия Нинова, Татяна Дончева и Ива Митева, които макар да са юристи, имат най-голяма роля за истеричната политическа реакция по записите, които, както се твърди, служебният вътрешен министър Бойко Рашков удобно е предоставил в „правилния момент“ на близкия до него депутат от ИБГНИ.