Гръбначните животни се нуждаят от почивка

Необходимо звено от жизнения цикъл

Сравнително рядко явление

Нека най-напред си зададем въпроса спят ли изобщо рибите? Мнозина мислят, че това не е така. Пък и наистина изглежда невероятно да си представим, че е възможно да се спи във водата. Но, подобно на всички представители на гръбначните животни, рибите също се нуждаят от известна почивка. За тази цел много видове риби се притулват между водната растителност, камъните, в закътани кътчета и изобщо на по-спокойни места. Но трябва да се каже, че сънят при рибите не е „истински”. При тях той е кратък и не така дълбок, както при хората и други сухоземни висши бозайници. И все пак сънят е необходимо звено от жизнения денонощен цикъл на тези същества.

Летният сън при животните е сравнително рядко явление, предизвикано от периодични или случайни промени на времето и условията на живот за различните видове животни. И затова е по-слабо познато и все още недостатъчно проучено. При някои видове риби то се проявява особено ярко и в характерни специфични форми. Най-характерно е за обитателите на сладководните водоеми в екваториалните и изобщо тропическите области. Най-интересен и най-добре изучен е летният сън при двойнодишащите риби - африканския протоптерус и американския лепидосирен.

Протоптерусът, който населява сладководните водоеми на Централна Африка /главно притоците на Бели Нил, Конго и Замбези/, е риба, достигаща на дължина до 2 метра. През сухия период на годината /август - септември/, когато обитаваните от него водоеми пресъхнат, рибата си издълбава дупка в тинята и се настанява на дъното, където си оформя специално разширение /да го наречем камера/. След това отделя обилно количество слуз, която се слепва с глинестите стени на така наречената камера и в резултат на това се образува нещо подобно на „пашкул” с дихателен отвор срещу устата. Тук рибата прекарва дълъг период от време в състояние на пълно вцепенение цели пет  – шест месеца. Настъпи ли дъждовният период и водата навлезе в тинестата камера на рибата, се получава размекване и водното същество „оживява”. Известен е случай, когато успешно е бил пренесен от Африка в Европа протоптерус заедно с глинения му „пашкул”.

Лепидосиренът обитава заблатените крайречни райони в басейна на Амазонка, обласли с гъста водна растителност. През дъждовния период тази риба се храни усилено и натрупва тлъстини, които ще и бъдат необходими за времето, когато ще се зарови в тинята и ще изпадне в състояние на вцепенение. Целия сух период тя прекарва в състояние на анабиоза, през което време диша атмосферен въздух. Но, ако водоемът, който рибата обитава, не пресъхне, тя изобщо не изпада в летен сън.

Може би трябва да споменем и една нашенска риба, която не е популярна, но също прекарва летен сън – виюнът /наричат го и змиорче/. Това сравнително дребно същество се среща край разливите на Дунав. То също има навика да се заравя в тинята на напълно пресъхнат водоем, където живее, и да прекарва в неподвижно състояние, докато отново наоколо не се наводни. Виюнът диша атмосферен въздух, без да е двойнодишаща риба. Поема през устата си атмосферен въздух, прекарва го през чревния си тракт и го изхвърля във вид на мехурчета през аналния си отвор. Стените на предното и задното му черво, където фактически се извършва обмяната на газовете, са покрити с гъста мрежа от кръвоносни съдове.

Летният сън при рибите /както и при някои други гръбначни и безгръбначни животни/  е важно приспособление, изработено в продължение на дългия еволюционен процес. То осигурява не само на отделния индивид, но и на популациите възможността да преживеят неблагоприятните периоди, свързани с климатичните промени и липсата на достатъчно храна.

Горд горски красавец

Неслучайно в България наричат благородния елен горд горски красавец. Неговите предпочитания са към високостеблените лесове, осеяни с меки широколистни храсталаци. Вече всички родни планини му дават подслон и закрила. Напоследък ежегодно числеността му се увеличава с над 1000 броя, за да бъде вече около20 000. За това огромен дял имат ловностопанските деятели у нас, които полагат специални грижи за увеличаването му сред родната природа.

Името му благороден не е дошло неволно. Осанката му е почти величествена. Красивите му рога, с които го е дарила майката - природа, му придават особена внушителност, изящност. И затова те са и ловен трофей с изключително значение.

Нашите благородни елени са от най-високо дивечово качество. И затова не случайно България притежава и най-богатата в света ловно - трофейна колекция на рога от благородни елени. Две трети от всички капитални трофеи /с оценка над 250 точки/ са български. Години наред, макар и с известен променлив успех, ние държим и световния рекорд. И сега на всички международни и национални изложби се показва ловният ни трофей от благороден елен с оценка 263.23 точки, който е световно постижение.

Барбунът

Черноморската риба барбун по цяла нощ плува и търси храна. Проверява всяка дупка и вдлъбнатина по дъното, претърсва купчината камъни, завира се сред гъстата водна растителност. На едно място ще намери морски червей или мекотело, на друго ще улови морско раче или попче. Есетрата също като барбуна претърсва за храна по дъното. Възрастният екземпляр има нужда от голямо количество храна, защото тежи понякога 80 и повече килограма. Тази храна е доста разнообразна: състои се от различни ларви, мамарци, морски червеи, мекотели, криви раци и някои риби - попчета и килка.

Адаптацията на дълбоководните риби

Приспособителните механизми, позволяващи на дълбоководните организми да понасят гигантски налягания, са изучени твърде малко. Трудностите на подбора за сравнително изследване на родствените обекти, живеещи на различна дълбочина /но близки по условия на развитие и обитание/, не позволяват да се получат преки доказателства за влиянието на хидростатичното налягане върху морските обитатели.

Но преди време американски ихтиолози открили различна чувствителност на някои гликолотични ферменти към действието на хидростатичното налягане при два близки по произход и развитие вида морски костури. Рибите живеели в еднакви температурни условия, но на различни дълбочини. Изработвайки си в процеса на еволюцията устойчивост на ферментите към високите налягания, тези морски обитатели са получили възможност да се преместват на голяма дълбочина. По този начин намаляват конкуренцията със своите най-близки сродници за сферата на обитаване.