Хайри Хамдам – поет, белетрист и преводач – зарадва стотиците свои почитатели с нов роман. Премиерата на „Лешникови градини” (изд. „Знаци”, 2020) се състоя на 12 май 2021 г. в клуб „Журналист” – София, ръководен от поета Ивайло Диманов. За да вникнат читателите в посланията на автора, дълбочинен анализ направи проф. Анна Кръстева – специалист по политически науки и етнически изследвания. Тя „влезе” в сюжета през няколко въображаеми входа: „Вселената на Хайри Хамдан е невероятна, тя носи пъстрота, дълбочина, прозрение. Понятието „мост” пронизва личността на Хайри – това е мост между Изтока и Запада,  традицията и модерността,  архаичността и промяната, мъжете и жените,  младите и старите. Как цялата тази пъстрота се събира в книгата? Фигурата на моста е семейството, въплътило ярки образи, които се конкурират, опитват се да доминират в повествованието. Техният конфликт стига до насилие, но и до възвисяващо опрощение. Най-важното във философските трактовки на автора се фокусира в идентичностните дилеми, в темата за травматичността на политическия, културен и личностен хоризонт, чийто изход е толерантността”.  

Проф. Кръстева завърши пространното си експозе с думите: „С Хайри сме разсъждавали много, спорили сме дълго. Питала съм го как решава на какъв език да пише... Ето отговора: „Пиша през деня на езика, на който сънувам през нощта”.  

Свои впечатления от творчеството на Хайри Хамдан сподели писателката Здравка Евтимова: „Толкова се вълнувам, когато чета нещо от Хайри! Когато ми е самотно или нещо не ми достига, аз препрочитам стиховете от неговата книга „Водните лилии на паметта”. Неговите стихове са победа над болката, те превръщат поетическия космос във вселена! Изключително се радвам, че той посвещава премиерата на романа си „Лешникови градини” на 95-годишнината на Българския П.Е.Н.-център. Хайри успява да превърне нещастието в радост”.

В събитието се включиха трите дъщери на автора: журналистката Надя Хамдан и двете музикантки Мери и Лина Хамдан.

Напомняме, че инж. Хайри Хамдан живее от 40 години в София, работи като преводач за част от арабските посолства, пише и издава книги от 90-те години до днес. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудитска Арабия и Палестина. Носител на наградата „Перото” за превод (2018) и наградата на Съюза на българските преводачи (2018). Негови творби са издадени на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски. Превел е десетки книги от български на арабски език, сред които са и две антологии: „Вятърът разпръсна моите слова” (поезия, Йордания, 2015) и „В началото бе епилогът" (проза, Йордания, 2017).