Махат “потенциално обидни” пасажи от велики книги

Изтрити са всякакви препратки към етническа принадлeжност

Епидемията от брутална институционална цензура на велики западни класики достигна и до творчеството на кралицата на криминалните романи Агата Кристи. Тази седмица излезе официална информация, че новите издания на старите шедьоври на Кристи ще бъдат пуснати от “Harper Collins” редактирани и цензурирани. Махнати са думи, изречения и цели пасажи, които можело да бъдат “потенциално обидни” за модерната публика и така наречените “защитени малцинства”, превърнати от либералните режими в Западните страни в де факто “свещени групи”, имунизирани от критика и носене на отговорност за каквото и да е било.

Всички описания или препратки към етническа принадлежност, които не пасват на модерните диктати за политически коректна реч са изрязани от новите издания на книгите на Агата Кристи. Още преди десетилетия нейната класика “Десет малки негърчета” претърпя няколко преработки и в англоезичния свят отдавна се разпространява със заглавието “И никой не остана”. Нещо повече, самото споменаване на оригиналното заглавие “Десет малки негърчета” от бели хора на територията на много западни държави може да се смята дори за престъпление от омраза и да доведе до уволнение и преследване на всеки бял човек, позволил си да изпише или изрече забранена за мнозинството дума като “негърчета”.

Но сега цензурата е много по-всеобхватна. Не става въпрос само за заглавие или един израз. Множество книги са направо пренаписани, близо половин век след смъртта на Агата Кристи, за да няма каквито и да е било “потенциално проблематични” расови референции или описания.

Това фундаментално засяга начина, по който се изразяват и мислят легендарни персонажи на Кристи като мис Марпъл и Еркюл Поаро. Дори вътрешните монолози на образите ще бъдат “изчистени” от “неправилни” думички.

От “Смърт край Нил” (1937) е изчезнал фрагмент от изказването на госпожа Алъртън, която се оплаква от “отвратителните” очи и носове на група местни деца, а от “Мистериозният инцидент в Стайлс” (1920) е премахната забележката на Поаро по адрес на друг герой, че той “разбира се, е евреин”.

От оригиналния израз “неговия индийски характер” в сборника “Последните случаи на мис Марпъл и две истории” (1979) в новата версия на текста е премахната думата “индийски”, а от романа “Карибска загадка” (1964) е изрязан цял пасаж, в който персонажът не успява да види чернокожо момиче в храстите през нощта.

Мемориалът на Кристи в Лондон

Варварското повреждане на тези класики е резултат от бруталния нагон за пренаписване и преправяне. Не просто на отделни книги, а на самото минало на Западната цивилизация. Съветът на много хора в индустрията, които още се страхуват да излязат с имената си, е да се бойкотират новите либерални издания и да се съхраняват добре старите книги. Скоро те може да останат единствените физически спомени и доказателства за истинското творчество на велики фигури като Агата Кристи.