Страните, които оглавяват световните класациите за смъртни случаи от COVID-19, не са най-бедните, най-богатите или дори най-гъсто населените. Но те наистина имат нещо общо, а именно, че са ръководени от популистки лидери, които не се вместват в установените рамки.

Популизмът в политиката означава прокарване на политики, които са популярни сред „народа“, не сред елитите и експертите. Доналд Тръмп в САЩ, Борис Джонсън във Великобритания и Жаир Болсонаро в Бразилия, а също Нарендра Моди в Индия и Андрес Мануел Лопес Обрадор в Мексико се издигнаха до властта в демократични страни, оспорвайки стария ред, като обещаха социални облаги на народните маси и отхвърлиха върхушката.

Но се оказва, че когато става дума за битка с нова болест като COVID-19, разрушителните политики на популистите се представят зле в сравнение с либералните демократични модели в страни като Германия, Франция и Исландия в Европа или Южна Корея и Япония в Азия.

Изследователи се терзаят дали либералната демокрация - политическата система, помогнала за разгромяването на фашизма през Втората световна война, изградила международни институции като Световната здравна организация и изглежда победила в Студената война преди три десетилетия, може да събере сили, за да се пребори с новия популизъм и да се справи със сложните предизвикателства на 21 век.
В Съединените щати и Бразилия Тръмп и Болсонаро на моменти омаловажаваха болестта, хвалеха недоказани средства за лечение и спореха с учените и здравните служители или ги пренебрегваха. Вместо да оформят и приложат последователна стратегия за борба с пандемията в своите държави, те често оставяха щатските и местните лидери да водят битката.

Във Великобритания Джонсън се забави да разпореди затваряния, когато болестта върлуваше на европейския континент. Той обаче започна да се отнася доста по-сериозно към битката с нея, след като той самият се разболя тежко и едва можеше да диша.

В Индия Моди подходи агресивно към болестта от гледна точка на затваряния и карантини, но също така спореше за фактите със статистиците на собственото си правителство, контролираше информацията и на моменти рекламираше хомеопатични и народни лекове.

Поставянето под въпрос на общоприетите факти е една присъща черта на популистките лидери. Друга характеристика е да рискуват да отблъснат своите бази от поддръжници, например като казват на хората да си стоят вкъщи или да носят маски на обществени места.

Трета присъща черта е сеенето на разделение, което обикновено прави сътрудничеството трудно постижимо. Накрая, четвърта характеристика е ръководен стил, който e благосклонен към бомбастичните изказвания и харесващите се на тълпата щуротии.

След като пандемията удари Бразилия - шестата по население държава в света, Болсонаро я омаловажи, като каза, че под карантина би трябвало да бъдат само хората, за които има голям риск, и похвали недоказани лекарства против малария.

Докато смъртността силно се увеличава в ръководените от популисти страни, положението е различно в по-голямата част от Европа, където болестта затихва, ако не е и вече победена. Германската канцлерка Ангела Меркел каза този месец пред Европейския парламент, че опитът на Европа е показал ползата от последователно ръководство. В Германия, която е четири пъти по-малка от САЩ, смъртните случаи са 9000.
Меркел, която се стреми да пресече по-нататъшния напредък на популистите в Европа, заяви: „На отричащия фактите популизъм бяха показани неговите граници“.