Водех кампанията си като консерватор и ще управлявам като консерватор, и приятели, трябва заедно да покажем, че ще се справим в следващите две години. Ще намалим данъците, ще се захванем с енергийната криза и ще изпълня ангажиментите ни към системата на здравеопазване. Ще използвам всичките ни хора, целият талант, с който разполагаме, на всички нива в партията, защото знам, че ще изпълним ангажиментите си и ще осигурим голяма победа за консерваторите през 2024 г.

Така най-синтезирано може да се предаде кратката тържествена реч, с която досегашният министър на външните работи на Великобритания Лиз Тръс прие избирането за нов лидер на партията на консерваторите и следващ министър-председател на Обединеното кралство, на мястото на Борис Джонсън. Към когото Тръс се обърна лично с думи на признание: “ти осигури Брекзит, смачка Джереми Корбин, осигури разпространението на ваксината и се опълчи на Путин”. Последвано от секунда-две на неловко мълчание в залата изпълнена с видни членове на партията, депутатите от фракцията на торите в Камарата на общините и по-именити лордове. Но в крайна, щом лидерът казва, пляскаш с ръце бодро и ентусиазирано, и ако трябва ще станеш и на крака.

Пък и колкото и скандално неловко да приключи кариерата на Борис Джонсън в британската политика след оставката му като премиер, той наистина донесе на консервативната партия съкрушаваща за опозиционните лейбъристи победа на парламентарните избори през 2019 г., успя криво-ляво да овладее първите вълни на хаос по време на пандемията, правителството му координира усилията на здравните органи, на държавно и частно ниво по време на локдауните, осигури финансова подкрепа за най-уязвимите и останалите без работа и след пробива на университета в Оксфорд, Великобритания беше сред първите западни страни, които успяха организирано да ваксинират близо три-четвърти от населението си преди края на първата половина на 2021 г.

Войната в Украйна трябваше допълнително да окопае Борис Джонсън като новата легенда на торите в ХХI век, с активната му подкрепа за Влодимир Зеленски, пламенните му речи в подкрепа на украинската кауза и срещу агресията на Русия, предоставяните военната подкрепа и въоръжения за Киев - практически оптималната геополитическа среда за умерен мегаломан, който нарича Уинстън Чърчил свой идол. Освен ако не бяха някои други черти от характера на Джонсън лично и партията му като цяло. И след серия медийни разкрития и полицейски разследвания, започ­нали по-рано тази година, за системни нарушения на мерките за карантина и дистанциране от страна на членове на правителството по време на локдауните, станали известни като “Партигейт”, Джонсън се оказа принуден да подаде оставка в потенциалния апогей на славата си, след като негов близък сътрудник беше обвинен в сексуално посегателство, а той че е знаел за прикриването му. Че всички замесени в конкретния секс-скандал са мъже, по себе си не е толкова любопитен факт, Англия е все пак!

(*Заглавието е препратка към стар виц с подобна конотация)

Последното се оказа капката и след като близо 60 членове на кабинета му (министри, заместници, съветници, постоянни представители и т.н.) подадоха оставки в рамките на 48 часа, Борис Джонсън разчете знака и обяви оттеглянето си на 7 юли. И битката за поста му започна.

Съгласно правилата на партията на консерваторите при подобна вътрешна криза депутатите от фракцията в Камарата гласуват тайно за потенциални кандидати, номинирани от тях, на пет поредни кръга в рамките на осем дни. На всеки тур се елиминират кандидатите с най-нисък резултат, докато не останат само двама, които след това започват кампанията сред членовете на партията, които в крайна сметка решават кой ще е следващият лидер и в този случай министър-председател на Великобритания.

Фаворитите до последния кръг бяха бившият министър на финансите Риши Сунак, който беше сред водачите на вътрешния бунт срещу Джонсън и държавният секретар по търговските въпроси, и бивш министър на отбраната Пени Мордънт. Всички прогнози показваха, че ако на последния вот от членовете на партията отидат двамата, Мордънт ще спечели с между 65 и 67%. И никой не правеше прогноза за възможен финал между Сунак и външния министър Лиз Тръс, която преди петия тур беше на трета позиция, изоставайки с десетки гласове разлика зад второто място.

В последния момент обаче изненадващо за всички прескочи Пени Мордънт с осем гласа и отиде на финалния вот. Несъмнено от лагера на Сунак са смятали, че срещу Тръс кандидатът им ще има повече шанс. Пък и в крайна сметка министерски и посланически постове има за тези депутати, подкрепили крайния победител, въпрос на убедителност, така да се каже. В крайна сметка от 172 000 регистрирани членове на партията на консерваторите и юнионистите, при избирателна активност от 82,6%, 60 000 гласуваха за Риши Сунак, докато доверие на Тръс са оказали малко над 81 000 или 57,4% от избирателите. Относително неубедителен резултат в сравнение с 68-те процента, с които бе избран Борис Джонсън през 2019 г.

Тежък дневен ред

Лиз Тръс заема поста на премиер на Великобритания в незавидна вътрешна и външнополитическа ситуация. В обществено-политическия дебат в страната и по време на кампанията между нея и Сунак основната тема, която доминираше разговорите и въпросите беше “цената на живота”, рекордната инфлация, която от 10 процента последния месец, се очаква да достигне до 18 дори 20 процента в края на годината, енергийната криза на Острова, където прогнозите на регулаторните органи са за увеличение с 80% на годишните разходи на домакинствата. Тръс наследява и активната позиция на Джонсън и Великобритания в конфликта в Украйна и се предполага че след като приеме днес мандата от кралица Елизабет II първият є международен разговор ще бъде с президента на Украйна Зеленски.