Ликьорът е от алкохолните напитки, чийто вкус оставя дълга следа по небцето. 

Нюансите на различни видове плодове, билки или подправки придават на питието нещо различно.

Има разнообразни видове ликьори, като в България вишновката е един от най-популярните.

Предпочитан предимно от дамите, но и не само, ликьорът доставя истинска наслада на човек по време на консумация. 

Ликьорът е сладка алкохолна напитка, която е ароматизирана с плодове, билки, ядки, подправки, цветя или сметана. Може да се консумира както самостоятелно, така и като част от много коктейли, а също в сладкарството и кулинарията. 
Думата ликьор идва от латинското “liquifacere”, което означава - „втечнявам“.

История на ликьора 

През XI век в някои католически манастири в Западна Европа станало практика за лечение на заболявания със специални отвари и еликсири. Много лечебни и полезни вещества обаче се оказали горчиви на вкус. Затова към тях започнало да се добавя мед. По този начин се появили първите ликьори.

Смята се, че първият истински такъв обаче е направен през 1575 г. от холандския лекар Лукас Болс. Той използвал кимион като основна съставка.

В миналото, в Холандия били събирани реколти от портокал, от по-горчив сорт. Развалените портокали били напоени с алкохол. След това получената смес се дестилирала и се добавяло захар за омекотяване на прекалено горчивия и остър вкус на така получената напитка. 

Французите също не останали по-назад с производството на сладката алкохолна напитка. Френският ликьор "Шартрез" е създаден през 1605 г. Неговата рецепта се пази в тайна и до днес. Всички останали „шартрез“, произведени в други страни, не повтарят френския ликьор, а само възпроизвеждат цвета и силата му. В ерата на френския крал Луи XIV ликьорът бил на особена почит сред дамите и господата в кралския двор. 

Технологията за производство на ликьори е особено развита през XIX век. В днешно време почти навсякъде по света производството на тази напитка е в подема си.

Видове ликьори

Различните видове ликьори имат различно съдържание на алкохол, но за най-добрата среда се счита 15%. Може да откриете и такива с над 40%. 

Ликьорите могат да бъдат разделени на три основни групи - силни (35-45% алкохол и 32-50% захар), десертни (25-30% алкохол и същото количество захар) и кремове (15-23% алкохол).

Силните ликьори се получават от ароматни алкохоли, дестилирани от суровини от етерично масло.  Тази група включва ликьори от анасон, портокал, кристал, мента, пикантност и др.

Десертните ликьори най-често се използва за приготвянето на коктейли. Те съдържат по-малко алкохол. Вкусът им също е сладък, но по-често сладко-кисел. В тази група ликьорите са с вкус на кайсия, череша, малина, мандарина, бадем, касис и др.

Кремовите ликьори се произвеждат на основата на натурален крем. Те се отличават с плътна консистенция и много сладък вкус. Те са с най-ниско съдържание на алкохол. Кремовите алкохоли са с вкус на шоколад, кайсия, череша, ягода, малина, касис и др.

Освен това всички ликьори се разделят и според вида на суровината. Те могат да бъдат плодови или да спадат към групата на ликьори, получени от растения.

Вишновка – традиционният ликьор в България

Един от най-популярните ликьори в България е вишновката, който дори може да се приготви и в домашни условия. Необходимите продукти за една вишновка са - 1 кг. вишни, 500 г. захар, 1 л. водка (по желание заменете с ракия или друг алкохол) и 4-5 листа от вишна. 

Разбира се, преди самата направа, вишните трябва да се измият и да се почистят от костилките. След което се слагат в съд с подходяща големина, може в 3-литров буркан. Захарта се сипва във водката и се разбърква докато се разтвори. След това течността се изсипва при вишните. Добавят се листата и бурканът се прибира на тъмно и хладно място в продължение на 30-40 дни. 

Готовата вишновка се прецежда в стъклена бутилка и може да се съхранява с години.

Имайте предвид, че, за да се получат ликьори с деликатен аромат и прецизен вкус, те се държат в изби от 6 месеца до 2 години. 

Разнообразие от чаши и бутилки

Чашата за ликьор е стъклена. Тя може да бъде както на столче, така и да е малка тумбеста чаша (без столче), която е подходяща и за други видове напитки. 

Независимо кой вариант ще предпочетете, то дизайнът на чашите за такъв вид напитка са изтънчени и красиви, изпипани до последния детайл.

Ликьор може да се сервира дори и в малки шоколадови чашки, тип мини шот. А веднага след като отпиете напитката, е позволено да изядете сладката чаша, като вкусът на шоколада ще бъде буквално черешката на тортата и един перфектен завършек на това сладко алкохолно удоволствие.

Освен интересни чаши ликьорът също така се предлага и в много разнообразни бутилки, които могат да бъдат с най-различна форма, като ананас, такава с двойни стени, под формата на бял шейкър, опакована като бонбон, в златисти елементи и още, и още... Рафтовете с ликьор в един алкохолен магазин са едни от най-примамливите за окото, тъй като са наситени с цвят и различни форми. 

Начин на сервиране и съчетаване с храна

Ликьорите се сервират при стайна температура. Те не могат да се съхраняват при много ниски температури, поради това, че има вероятност да загубят цвета и прозрачността си. 

Ликьорите се консумират в малки количества преди или след основно хранене. Този вид аперитив обикновено се пие чисто, без лед. 

Ликьорът може да намери приложение и в сладкарството. Това е съвсем естествено заради неговата сладост, аромат и вкус, и е чудесна ароматизираща добавка за сладкиши, тесто или кремове. Освен това ликьори може да се използват също и при приготвянето на сладки сосове, мус, компоти, желе, сладолед и др.

Иначе ликьорите могат да се консумират с плодове, различни видове сирена, салати, дори с месни и рибни мезета. 

Ликьорът е добро предложение да усетим аромат и вкус едновременно. Подходящ е винаги, когато искате да наситите небцето си с нещо, което ще „гали“ сетивата ви.