Днес са известни имената на около 1400 личности от нашето Средновековие - царе, царици, патриарси, книжовници, боляри и дори обикновени селяни

Най-мащабният труд, посветен на средновековната българска просопография, е книгата „Кой кой е в средновековна България“

Преди години в духа на комунистическата идеология се налагаше тезата за водещата роля на “широките народни маси” и второстепенното значение на личността в историята, включително през Средновековието. Трябва да се подчертае, че модерната българска медиевистика още от 70-80-те години XX в. скъса с подобни “мантри”. Показателен пример е фундаменталното изследване на проф. Иван Божилов “Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография” (1985 г.). По-късно същият автор публикува книгата “Българите във Византийската империя” (1995) и редица статии по темата.

Разбира се, средновековните личности привличат вниманието на учените от самото “раждане” на българската историческа наука - от средата на XIX, през целия XX в. и до наши дни. В това ни убеждава творчеството на ерудити от ранга на Спиридон Палаузов и Марин Дринов, Васил Златарски, Петър Мутафчиев и Петър Ников... Тази линия е продължена от водещи имена на съвременната ни наука - акад. Иван Дуйчев, акад. Васил Гюзелев (особено новаторската му книга за княз Борис-Михаил, 1969 г.), проф. Василка Тъпкова-Заимова и др., вкл. на специалистите по старобългарска литература и изкуство.

На завидна популярност и до днес се радва издадената за първи път през 1988 г. обзорна книга “Българските ханове и царе (VII-XIV в.)” на проф. Йордан Андреев. Десетки имена станаха известни, благодарение на проучванията на проф. Иван Йорданов върху средновековните византийски и български печати. Съществени приноси имат и проф. Христо Матанов (особено за югозападните български земи), проф. Николай Овчаров (с книгите си за царете Калоян, Константин Асен, Иван Александър, Иван Шишман и др.), проф. Георги Николов (за самостоятелните владетели от Второто българско царство), проф. Георги Атанасов, проф. Бони Петрунова, проф. Николай Кънев, доц. Красимир Кръстев, гл. ас. Николай Хрисимов, д-р Тервел Попов и др.

С риск от упрек в нескромност, ще спомена и моите книги за Пресиан II (1999), цар Самуил (2014), “Династията на Крум” (2019), “Първите дами на средновековна България” (2020 г.), издадената под моя редакция нова поредица “Бележити българи”, по-точно томовете 2 и 3-ти (2012 г.). Затова нямаше как да не ни заинтригува - и мен, и други колеги, съобщението за международната конференция “Просопография на средновековна България”, провела се в София на 7 и 8 октомври т. г. За нея научих от интернет, но за конференцията малко по-късно.

Когато става дума за просопографията на българското Средновековие, най-мащабния труд е “Кой кой е в средновековна България” с автори проф. Йордан Андреев, доц. Иван Лазаров и пишещия тези редове - книга, претърпяла три издания (1994, 1999 и 2012 г.). Ще си позволим да разкажем малко повече за това утвърдено просопографско изследване, широко известно у нас и в чужбина. “Кой кой е...” беше замислена в началото на 90-те години на отминалия ХХ в., за да запълни, доколкото е възможно, огромните празноти в нашата национална памет. Превратностите на многовековната ни историческата съдба са причинили огромни загуби на книжовно богатство и културни паметници, покрили са спомена на ярки личности с пепелта на забравата... Мащабите са потресаващи, особено когато става дума за култура, дала на средновековна Европа един от трите ѝ “класически езици” - старобългарският, за могъща държава, партньор и съперник на Византия, Франкската империя, Германия, Унгария, други близки и далечни страни. Когато започнахме работата по тази книга, в полезрението на науката влизаха не повече 400 имена на средновековни българи. Без да изпадаме в самоцелен уклон за откриването на нови, и нови личности, в първото издание на “Кой кой е...” (1994 г.) влязоха около 700 личности, представени в 558 статии. Във второто издание (1999) броят на имената нарасна на повече от 800. На свой ред в третото допълнено и основно преработено издание, излязло през 2012 г., на вниманието на специалистите и широката публика бяха представени 858 статии, а числото на историческите личности надхвърли 1300! Това осезаемо нарастване се дължи и на статиите, представляващи “колективни портрети” на хора от конкретни градове, селища, манастири и т. н. Сред тях откриваме лични имена, някои от които впечатляват със своето многообразие, красота и благозвучие, но за съжаление са изчезнали от нашата именна практика.

Нещата не свършват дотук, той като през изминалите десет години от последното издание станаха известни, най-вече благодарение на археологията и епиграфиката (помощната наука за надписите), десетки непознати имена на българи от Мизия, Добруджа, Тракия, Македония, Поморавието и от средновековната ми емиграция в други страни. Нашата земя е толкова богата на история, че винаги може да ни изненада с “непрочетени” страници от миналото.

През вече близо трите десетилетия, изминали от първото издание на “Кой кое е...”, книгата заживя и “свой живот”. Информационната и цивилизационна революция, предизвикана от интернет, направи тази книга един от най-цитираните справочници по средновековна българска история. Достатъчно е да хвърлим поглед към “самоизграждащата се” като обхват и качество “Уикипедия”, на чиито страници (българска, английска, немска, френска, руска, испанска, и т. н.) тази българска книга е цитирана стотици, ако не и хиляди пъти... Това ни задължава да допълваме и прецизираме “Кой кой е в средновековна България” - още повече, че този енциклопедичен справочник си остава “отворена система” предвид развитието на самата наука и знанията ни за средновековните българи, за многовековната ни държавност и култура. И това ще бъде направено в името на науката и в памет на напусналия ни през 2008 г. проф. Йордан Андреев.

Както стана дума, няколко думи за конференцията, провела се на 7-8 октомври т. г. Като нейни организатори са посочени проф. И. Илиев, доц. С. Георгиева и гл. ас. д-р К. Ненов от Института за исторически изследвания при БАН. Конференцията е част от проект, финансиран от Фонд “Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката. Организирана в режим на нещо като (частично) “информационно затъмнение”, конференцията събира определени вероятно по някакъв списък (?) български учени и гости от чужбина, като не са поканени мнозина от работещите по темата изследователи. И все пак, не само това е проблем, а и никой (надявам се, че организаторите не правят изключение) не би трябвало да претендира за “монопол” върху тази научна материя. Въпросът е с какви аргументи Фонд “Научни изследвания” финансира проекта и дали споделя отношението на организаторите към други учени - въпрос на научна етика, който за някого може и да няма значение... Този подход поражда съмнение дали проектът не е средство за усвояване на... знания, разбира се! Не онова, което някои читатели може да си помислили... Естествено, въпросната конференция ще отчете определен обем средства. По-нататък ще последва издание, което, както може да се предполага предвид други случаи, ще бъде реализирано от Фондация “Българско историческо наследство” с председател гл. ас. д-р К. Ненов, финансирано от Фонд “Научни изследвания”. Дали има конфликт на интереси не е наша работа, просто разсъждаваме “на глас”.

Наистина, българската наука, вкл. историческата, се нуждае от финансиране. И това трябва да се прави с оглед на значимостта на проблематиката, авторския принос на учените от екипа на даден проект, от начина, по който ще бъдат реализирани средствата на данъкоплатците, и т. н. Остава да се надяваме, че Фонд “Научни изследвания” и БАН ще отговорят на поставените въпроси. Онова, което е безспорно, са бележитите личности от нашата средновековна история - личности, които биха правили чест на всяка една държава, на всеки народ. Истина, която трябва да помним, независимо от това кой и как се отнася към нея.