Кои са прародителите на кучето

Произходът на думата е в старогръцкия език

Киноложкото дело у нас е сравнително нова дейност, обхващаща ентусиазма на все повече хора. Но какво означава терминът кинология? Самата дума е включена вече в международната лексика, а произходът є трябва да се търси в старогръцкия език. Наименованиетао се състои от два корена “кинос” /родителен падеж на кион/, което означава “куче”, и “логос”- “наука”. Често пъти непосветени люде бъркат този раздел от зоологията с понятието кино, схващайки кинологията като “наука за киното”. Тук приликата е само привидна / кино произлиза от старогръцкия език, но от думата кинема “движение”/. Направих това кратко етимологично пояснение, за да уточня обекта, разглеждан от кинологията.

Специалистите смятат вълка и чакала за прародител на кучето. То е първото одомашнено животно - приятел и помощник на човека. Всестранното развитие на полезните му качества, продължителната му селекция и дресировка са дали възможност то да бъде широко използвано в лова. Изключителни любители на кучета са били още древните гърци и римляни. Но силен тласък киноложкото дело, особено в Европа, получава през миналия век.

Какво е сегашното значение на ловните кучета? Процъфтяването на съвременното ловно стопанство е немислимо без добре обучени кучешки екземпляри от най-характерните ловни породи. Стара истина е, че без участието на чистопородното куче в лова не могат да се постигнат положителни и сериозни сполуки - нито в опазването и увеличаването на дивечовите запаси, нито в регулирането на хищниците, нито в повишаването на емоционалността по време на излета. Няма истински ловец, който да не е убеден в твърдението, че ловуването с добре обучено чистопородно куче е изключително приятно и успешно занимание, при което и дивечът не се похабява.

Всяка година най-изтъкнатите отгледвачи на кучета у нас си дават среща в София на националната киноложка изложба /такива прояви се организират и в някои от окръжните градове/. На нея се показват най-хубавите за момента ловни кучета /обикновено изложбите са съпътствани и с представяне на декоративни кучета/. Задължително животните са с високи екстериорни качества. Изискванията от година на година значително се повишават. Породното разнообразие е едно приятно естетическо обстоятелство.

Но трябва да си даваме сметка, че наред с хармоничното и красиво телесложение необходимо е кучето да изяви напълно и ловните си качества. Та нали те са най-важната му продукция и предназначение. И ако голяма част от това е свързано с генетическите заложби, то не по-малка е ролята и на ловеца-стопанин. Той трябва да работи умело и целенасочено така, че кучето му да изяви напълно ловните си достойнства. По принцип в напредналите в киноложко отношение страни за разплод се използват само ония екземпляри, които са типични за съответната порода - без екстериорни недостатъци и пороци, издържали благополучно полевите изпитания. И у нас занапред именно тези изпитания, тези своеобразни състезания по ловкост и умения на кучетата да бъдат основно киноложко мероприятие и ще се провеждат повсеместно.

Изключително важна задача днес на киноложкото дело у нас е развъждането на чистопородни кучета. Това е залегнало и в чл. 2 от Устава на международната киноложка федерация. Явно и специалистите, и ентусиастите отдават голямо значение на този акт. Неслучайно винаги развъдчиците по света са се стремели да създават такива породи ловни кучета, които да бъдат и външно красиви, и усърдни в действията си.

Не е спазен принципът на противосянката

Малко са животните, в чиято окраска не е спазен принципът на противосянката /спомнете си, например как художникът рисува кълбо и как използва сенките, животните трябва да бъдат по-малко забележими и сенките при тях са разположени по друг начин/. Дълбоководните риби, обитаващи вечния мрак, са оцветени в един цвят - червен, черен или сив. Рибката фиарасфера е едноцветна. Не е спазен принципът на противосянката и в окраската на враната, носорога, горилата. И това е обяснимо: те нямат много врагове и затова не е необходимо да се крият.

Опосумът

Много ловко си служи с опашката северноамериканскит опосум. Висейки на нея той взема храна от хранилката и яде при същото положение. Опосумът е голям колкото котка. Муцуната му е остра. Има дълга опашка, която в основата си е окосмена, а накрая - гола. Опосумът е хищно животно: храни се с птици, дребни гризачи, гущери. По-голямата част от живота си прекарва по дърветата. На земята стъпва бавно и тромаво. От враговете си опосумът се спасява по интересен начин - щом някой се допре до него, той пада на една страна и се преструва на умрял.

Пролетният певец глухарят

Когато рано сутрин тръгнете да газите росната трева и се упойвате от аромата на смолата, сред сенките на дъбравата може да съгледате една едра, красива птица, наречена твърде свойски глухар. Ако трябва да назовем някое животно типично горско, на него това определение подхожда твърде много. Предпочитайки големите лесове, прошарени с поляни, птицата прекарва денем по земята, а през другото време почива на някой дебел клон по средата на дървената корона. През зимата, заровена, нощува и в снега. Може би най-любопитният момент от нейното годишно съществуване е пролетната й песен.

Песента на глухаря е една своеобразна атракция. Когато първите лъчи на изгрева го събудят, той се поослушва, поразтърсва се - трябва съвсем да пробуди съня. А тихият грак, който издава, е интродукцията на любовната му песен. След това се чува отделно сухо хлопане, заедно с което се усеща и друго, по - слабо почукване. Но това, второто, трудно може да се улови.

Клопането продължава необичайно дълго - изглежда хубавецът е разтревожен. Грози ли го опасност, той изобщо не започва истинската си песен. След малко птицата ускорява клопанията си, които прокънтяват сред горската тишина с еднаква сила. И чукането преминава в плюкане -така изразително и отривисто. И изведнъж красавецът...оглушава. Езикът необичайно се издърпва много назад, а гърлото му се издува и засилва звука, който иначе е доста слаб. Така, че може птицата сама да се заглушава. Или пък се самозабравя в своя любовен унес. Това, което се долавя, прилича на свистенето, издавано от точещия се нож. И за нещастие на глухаровите неприятели точенето трае съвсем малко - само 2-3 секунди.

По принцип в нашата страна глухарите никога не са били обект на масов лов /а сега са забранени за ловуване/. Днес в Родопите, Рила, Пирин, Витоша, Стара планина има над 2 хиляди от тези горски трубадури. По примера на съветските дивечовъди се правят успешни опити за изкуственото им развъждане. Перспективите са през 1990 г. глухарите у нас да станат двойно повече.