Разнообразни и изобретателни

Морският дявол примамва жертвите

Броненосната щука прилича на парче дърво

Ловните способи на рибите са твърде разнообразни. Ето къде природата изключително изкусно е изявила своята изобретателност. Морската риба зеус фабер, също като опитен ловец, прокрадващ се по открита местност, много внимателно се добира до дребните риби. Движенията ѝ са почти незабележими. Броненосната щука пък прилича на парче дърво. Тя бавно се приближава към жертвата. Когато челюстите ѝ са съвсем близо до обекта за лапване, прави мълниеносен скок. Така ловува и рибата  – лист. За дребните риби хищникът изглежда като плаващ лист. И по този начин лесно се приближава до жертвата на разстояние няколко сантиметра. Тогава рязко отваря паст и силно всмуква вода. Нагълтала жертвата, рибата - лист с най-невинен вид продължава водното си пътешествие.

Други риби пък примамват жертвите към себе си. Сред тях е морският дявол. Тази риба с дължина до половин метър има причудлива форма на тялото. Главата ѝ е голяма, широка, посплескана отгоре. Огромната уста и стомах позволяват на морския дявол да поглъща едри риби. На главата си има така наречената „въдица” /образувана от първия лъч на гръбния плавник/, а на края ѝ постоянно се мърда ”примамка”. Рибите, наближили морския дявол, незабавно стават жертви на любопитството си: разбойникът ги поглъща с удоволствие.

Динамика на птичата численост

Числеността на всички животни, в това число и на птиците, е променлива величина. При едни видове тези изменения са твърде незначителни. Например, в Англия количеството на сивите чапли в продължение на 43 години се е променяло от 4500 до 4800 двойки. При някои други птици, като например кралския корморан, числеността в продължение на два века се е колебаела в пределите на 200 - 300 екземпляра. Но за други видове /лещарки, яребици/ десетократните различия са обикновена работа.

Да се установи закономерността за движението на птичата численост е желана цел на орнитолозите. В това отношение е направено твърде много. Многолетни са наблюденията върху измененията на числеността, например, на синигерите.
Защо птиците не изчезват напълно? Да предположим, че в някое местообитание жизнените условия са се влошили. Обикновено това означава, че там, където са били прилични, са станали съвсем лоши, а там където са били добри, са станали прилични.
За да си представим подобна картина, нека се обърнем към теорията за системите. Нужно е да се припомни, че системата е всякакво взаимодействие на обектите - в нашия случай птиците и жизнената им среда. Устойчивостта на системата, т.е. съхраняването на двата ѝ компонента при относително постоянното им обилие, се обезпечава с отрицателни обратни връзки. С други думи, колкото повече са птиците, толкова повече трудности възникват при растежа на плътността им.

Триглите и морските кучки

Черноморската риба тригла, наречена морска лястовица, обикновено лежи полузарита в пясъка. Когато тръгва на лов, рибата започва бавно да лази по дъното с помощта на трите криви и твърди шипа, които се намират в основата на гръдните ѝ перки. В спокойно състояние перките ѝ са плътно прибрани към тялото и рибата е почти незабележима, защото оцветяването на гърба ѝ се слива с цвета на морското дъно. При появата на някоя акула или лаврак /морски вълк/ морската лястовица мигновено се преобразява. Тя разтваря като ветрило големите си гръдни перки, оцветени отвътре във всички цветове на дъгата, и се превръща сякаш в някаква екзотична пеперуда. Докато слисаната акула „се двоуми”, триглата се пъха под някой камък или се скрива сред гъстите водорасли, прибира перките си и отново придобива защитна окраска.

В моретата и океаните живеят малки ярко оцветени рибки, наречени морски кучки. Те са много нападателни и атакуват всяко животно, което могат да надвият. Понякога излизат даже на брега и търсят във влажния пясък мекотели, червеи и ракообразни. При най-малката опасност моментално се скриват в цепнатините между камъните. Един от видовете морски кучки обаче съвсем не бърза да се скрие. При опасност рибата изправя гръбната си перка, която обикновено стои прибрана към тялото. Върху предния край на перката изпъква голямо черно петно, подчертано от бяла ивица около него. Увеличените размери и заплашителното черно петно позволяват на рибата да се скрие без излишно бързане.

Рибата пръскач

Рибата пръскач е истински снайперист. Тя живее край бреговете на Азия - в Индийския и Тихия океан. Предпочита плитките сладководни лагуни около устията на реките. Тази риба има своеобразен вид: гърбът е дебел и плосък, устата - изтеглена, с къса горна челюст. Очите са устроени така, че пръскачът може да вижда, без да се обръща, както става отдясно, отляво, отзад и над повърхността на водата. Но той не вижда под себе си и това е обяснимо: насекомите, с които се храни пръскачът, летят във въздуха, а не пълзят по дъното. От хищниците също не може да се опасява, тъй като се придържа към най-плитките места.

Когато тръгва на лов, пръскачът плува под самата повърхност. Щом забележи кацнало на висящо клонче насекомо, той изхвърля силна струя вода от устата си. Зашеметеното насекомо /муха или пеперуда/ пада във водата и преди да успее да изхвръкне, пръскачът го изяжда. Изхвърляната струя стига на височина до метър и половина, като при това точността на поражението е поразителна - струйката винаги достига до целта. Жителите на Малайския архипелаг държат риби пръскачи в аквариуми. И устройват състезания между тях.

Механизмът на устройството, изхвърлящо вода при тази риба, вече е изяснено. На небцето си рибата има тясно дълго каналче, което се затваря отдолу с езика и се превръща в тънка тръбичка. Върхът на езика е много подвижен и може да затваря и отваря дупчицата на тръбичката. При рязко затваряне на хрилните капачета водата се насочва под налягане от глътката към тръбичката. Честотата на „изстрелите” пръскачът контролира с върха на езика си.