Повечето неща си имат светла и тъмна страна и тъмната страна на вярата е суеверието

Миналото го е натоварило със зло, което продължава да се излъчва на порции и в бъдещето

Вчера беше петък 13. Всъщност петък 13 е днес, защото за да четете тази статия на 14 в събота, аз съм я написал на 13 в петък – такава е технологията на вестника. Така че за мен, за този мой АЗ, който във вашите очи вече е вкаменена отломка от миналото, си е петък, а вашата събота е неясно бъдеще. Но това няма абсолютно никакво значение.

Почти всяко нещо си има тъмна страна. Тъмната страна на деня е нощта, на аристокрацията – олигархията, на демокрацията – охлокрацията (диктатът на тълпата), на химията – алхимията, на астрономията – астрологията, на любовта – блудството, а на вярата – суеверието, което ще рече „празна вяра“. От какво може да бъде празна една вяра, какво би могло да я изпълва, за да не е празна? Вярата ти е празна, когато няма посока, когато вярваш в несъществуващи неща или в неща, които се представят за такива, каквито не само че не са, ами са точно обратното.

Уикипедия ни уведомява, че около 20 милиона американци се страхуват от петък 13. Икономиката губи близо милиард от това, че тези хора в ужасния ден не излизат от домовете си и не ходят на работа. Почти всички небостъргачи нямат тринайсети етаж. Много хотели вместо стая №13 имат стая №12А или направо 14. Наричат числото 13 „дяволска дузина“, то е числото, което нарушава завършеността на 12 и отвежда умовете в незнайни посоки.

Това що се отнася до числото 13. Ами петък? Защо петък да е лош ден? Ако трябва да е лош, то според мен би трябвало да е във връзка единствено с кръстната смърт на Христос в петък. Вярно, не 13, а 3 април според повечето изследователи. Поради това събитие и до ден днешен за християните петък е траурен ден, в който би трябвало да се пости, а на Велики (Разпети) петък „птичка не пее и гнездо не вие“.

За останалия европейски свят обаче като че ли по-трагичен, по-мрачен и прокобен е един друг петък – 13 октомври 1307. Тогава папа Климент V и крал Филип IV Хубави по най-жесток начин турят край на Тамплиерския орден, арестувайки едновременно великия магистър Жак дьо Моле и още хиляди рицари. Погромът е бил толкова разтърсващ, че дава начало на легенди, на загадки, вероятно много повече, отколкото са били в действителност, и на съвременните тайни общества, чиито членове или наистина управляват света, или си плащат, за да си въобразяват това. И днес има тамплиери. И в България има тамплиери. Например доста често виждам една бивша водеща на светско предаване в БТВ, наметната с белия плащ с осмоконечен кръст и все ми се иска дискретно да ѝ припомня, че рицарите тамплиери са преди всичко аристократи (както сочи името), монаси, католици, военни и не на последно място мъже. Те охраняват поклонниците в Светите земи и, както се мълви, керваните със заграбеното по обратния път към Европа. По-късно стават и ловки банкери благодарение на изградената си логистична въоръжена мрежа. Толкова са могъщи, че не е ясно защо папата и кралят са ги ударили – от алчност или от страх. Или пък има и нещо друго? Дали пък величието им не е заради тайна сделка със сатаната? Кой не би целунал ануса на черна котка, за да стане господар на света! Между другото, подсетете ме да попитам някой съвременен тамплиер дали имат този ритуал в портфолиото си.

За гърците (а и за неколцина мои мили приятели) фаталният ден обаче не е петък 13, а вторник 29. На 29 май 1453 пада Константинопол под ударите на обединените сили на всички, които точат лиги да го разграбят – мюсюлмани и християни, азиатци и европейци. Стените рухват под продължилите няколко дни упорити удари на унгарската артилерия. За жалост ние не сме намазваме нищо от това рухване, защото нашият Град – Търнов – вече е паднал точно 60 години по-рано.

За два века и половина Константинопол пада два пъти – веднъж от католиците и веднъж от мюсюлманите, като второто поне засега изглежда окончателно. Тези два печални факта (много по-печални от ареста на Жак дьо Море и тамплиерите) карат великия дук Лукас Нотарас да направи историческото обобщение „по-добре турска чалма в Константинопол, отколкото папска тиара“, с което се спекулира и до ден днешен. Двойното падане на Константинопол обаче по подозрителен начин съвпада с едно невиждано до този момент духовно явление в Западна Европа. Явление, което по-късно сполучливо ще нарекат „Ренесанс“. Наистина съм склонен на приема, че Ренесансът се дължи на два фактора: на изтеклите от Константинопол на запад материални и духовни богатства и на чумата през XIV век, бастисала толкова много хора, че на всеки отделен живот, на всяка конкретна личност започва да се гледа със съвсем различни очи. Между другото, дали знаете (днес, петък 13, ми е ден за изнасяне на любопитни факти), че същата тази чума отнася и епископ Варлаам Калабрийски – опонентът на св. Григорий Паламà. Т. нар. „Варлаамически спорове“ са сблъсък на източната и западната теологии, като източната (исихазмът) в лицето на св. Григорий удържа съкрушителна победа. Оттогава „теология“ и „богословие“ не означават едно и също. Теологията е светска наука за религията, а богословието е действително познание на божествените енергии в мрака и безмълвието на пълното незнание, който е отвъд всяко познание. Та за тази чума и за този Варлаам става въпрос. По същото време и на същата тема Бокачо пише „Декамерон“. Имам предвид на тема чумата, а не на тема теология, макар че самият Бокачо в по-зряла и мъдра възраст става доста добър теолог. Какво да се прави – за много хора пътят към Бог започва от чувството за хумор, защото доброто чувство за хумор, особено когато е незлобливо и най-вече когато е насочено към себе си, е висша форма на свобода. Винаги имам едно на ум и съм предпазлив, когато се сблъскам с човек без чувство за хумор.

Та след зловещата чума през XIV век, останалият жив западен човек става толкова ценен поради относителната си рядкост, че се появява ренесансовият хуманизъм, който след множество перипетии и метаморфози, за които може да се говори с дни, днес е приел вида на концепцията за естествените, равни и неотменими човешки права – концепция колкото мила, толкова и коварна. Не се обръща особено внимание на факта, че същата тази чума е и една от главните причини за проникването на турците на Балканския полуостров. Просто не е имало достатъчно хора да ги спрат. Чел съм някъде (дано не ме лъже паметта), че в края на XIV век, когато пада Търнов, населението на Търновското царство е било стотина хиляди души. Всичко останало е било покосено от чумата донесена от венецианските и генуезки търговци от Крим. Тъй че не недъзите на мрачното Средновековие, а зараждащият се глобализъм, търговският обмен отваря вратите на Европа за османците.

Но ние малко се отплеснахме. Започнахме оттам, че повечето неща си имат светла и тъмна страна и тъмната страна на вярата е суеверието. Петък 13 е толкова лош не заради миналото, а заради бъдещето. Миналото го е натоварило със зло, което продължава да се излъчва на порции и в бъдещето и така ще бъде до свършека на дните. А може пък и злополучните времена да са си такива от памтивека и всичко, което после се случи на прокълнатите дни, да е обречено на трагичен провал. Доколкото знам, календарът на Втората световна война е планиран с активното участие на астролози и нумеролози.

Да се опитваш да узнаеш бъдещето и да се предпазиш от него е безумие. Можеш да го прогнозираш, безспорно. Можеш да екстраполираш модели и да се опитваш да отгатнеш какво е по-вероятно да се случи от друго, но да узнаеш бъдещето, да го видиш – не можеш. Иначе не би било бъдеще. Бъдещето знае само Бог и донякъде архангелите по Негово благоволение. Демоните могат само да го предвиждат в качеството си на много интелигентни и информирани социологически агенции.

А и представяте ли си какво би било, ако знаехме бъдещето? Какво би било, ако знаехме следствието, преди да сме осъществили причината. В такъв случай едва ли щяхме да я осъществим или пък щяхме да осъществим някаква съвсем друга причина, защото сме големи тарикати. И в двата случая обаче следствието, което сме узнали, вече няма да е същото, следователно не сме узнали нищо. Ето: най-малкото заради това не е възможно да знаем бъдещето – защото в момента, в който го узнаем, ще го променим в нещо, което не знаем.

Та, така… Ако нещо в тези объркани и невчесани редове не ви харесва в идейно, техническо или художествено отношение – виновен е петък 13! Осен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.