Луди ли са великите художници?

"Черният квадрат" на Казимир Малевич

Изследователи се чудят

Известни картини продължават да крият тайните си

От липса на зъби до наслагване на рисунки може да е отговорът

Появата на шедьовър на живописта е мистериозен процес сам по себе си, но още не е известно защо някои картини придобиват допълнителна стойност и привличат вниманието на милиони, принуждавайки учените да ги изучават отново и отново. Понякога загадките се решават, но това не означава нищо, след като всяко решение се възприема от обществеността като поредната версия. Ето някои от тайните, които крият шедьоври на признати гении.

"Черният квадрат" на Казимир Малевич

Какви мистерии крие в себе си световноизвестното платно, наречено „Черният супрематичен квадрат“? Изследван е надълго и нашироко, за него са написани тонове книги, както и за цялото направление на супрематизма - течение в изкуството, измислено от самия Малевич. Тази работа е сравнително „млада“ и е показана за първи път на изложба през декември 1915 г., преди малко повече от сто години. Но изследванията все още продължават и непрекъснато се откриват нови подробности. Когато създава платното, художникът не използва черната боя, а получава желания цвят от смесването на други нюанси. Служители на Третяковската галерия, където се съхранява първият „Квадрат“ (има няколко от тях), откриха надписа „Битката на негрите в тъмната пещера“ под слоевете боя и това е препратка към подобна комична картина от френския художник Алфонс Але. Освен това вече е известно, че под слой черна боя са скрити още две цветни изображения - едното в стил кубичен футуризъм, а другото – протосупрематизъм. Може би някой ден изследователите ще могат да пресъздадат тези произведения, без да загубят самия „Черен квадрат“.

"Старият рибар" на Тивадар Чонтвари

Тивадар Костка Чонтвари е самоук унгарски художник, работил в края на XIX и началото на XX век в Австро-Унгарската империя. Умира през 1919 г. във вече независимата Унгария. Чонтвари рисува над сто картини, като "Старият рибар" е създадена през 1902 г. На пръв поглед изображението е много просто – възрастен мъж, седнал в лодка, с леко асиметрично лице. Разгадаването на „Старият рибар“ става след смъртта на художника. Ако мислено разделите платното на два пласта и ги „огледате“, получавате две лица - едното е добро, а другото сякаш принадлежи на дявола. Изследователите смятат, че по този начин Чонтвари е показал борбата на двете начала в човека.

"Холандските поговорки" на Питер Брьогел Стари

Холандският художник от XVI век Брьогел Стари основава цяла династия от художници, но той е най-значимият от всички представители на своето семейство. Съответно, на работата му се обръща най-голямо внимание, но тайните, които той е вложил в творбите си, не бързат да се предават. Така е и в „Холандските поговорки“ - част от цикъла „Обърнат свят“, в която художникът изобразява съвременните поговорки в буквалната им форма. Например „захапете колоната“ (означава религиозното лицемерие) или „говорете с две усти“ (за измамните и двулични хора). Има огромен брой подобни примери върху голямото платно (размерите му са 117 х 163 см), но досега са разкрити само около сто поговорки на средновековните жители на Холандия, а значението на останалите е изгубено във вековете след създаването на картината.

"Викът" на Едвард Мунк

Художникът има няколко картини с това име, но най-известната версия и символът на експресионизма се съхранява в Националния музей на Норвегия. Източникът на вдъхновението е или изригването на вулкана Кракатау през 1883 г., или просто един особено колоритен залез в морето близо до Осло, който самият Мунк е описвал. Основната мистерия на картината обаче дълго време е ръкописният текст: „Само луд може да създаде такова нещо“, след като изследователите не могат да докажат кой го е оставил. Най-новите данни изглежда са разрешили този проблем, пише навремето самият Мунк. Според специалистите той е направил това след първата изложба, на която представя „Викът“ пред публиката през 1895 г. Тази картина е много критикувана, започват да се разпространяват слухове за психичното заболяване на художника. Те водят до появата на този надпис. Мунк сякаш се съгласява с критиките и казва: да, аз съм наистина луд.

"Мона Лиза" на Леонардо да Винчи

Най-известната картина на западноевропейското изкуство и перлата в колекциите на Лувъра в Париж е една от малкото творби на Да Винчи, оцелели до наши дни. В същото време „Мона Лиза“ (или „Джокондата“) е може би най-мистериозното произведение на живописта, в което има повече загадки, отколкото в „Черният квадрат“ или „Холандските поговорки“, взети заедно. Не е известно кога Да Винчи е нарисувал този портрет, нито коя е дамата, изобразена на него. Смята се, че това е съпругата на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо, въпреки че има много версии, включително и тази, че това е автопортрет на художника. Загадъчната усмивка на Джокондата не дава мира на изследователите. Предполага се, че тя е в резултат на липсата на предните зъби на модела, но и за тази версия няма доказателства. Може би някога в бъдещето с "Мона Лиза" всичко ще стане ясно - ще се появят някакви документи или учените все пак ще измислят машината на времето и ще попитат самия Леонардо да Винчи.

(Превод за „Труд News“ Павел Павлов, заглавието е на редакцията)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Изкуства