Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към мачкащия многоцветен ботуш на тиранията. Тирания в името на толерантността.

Сгъстената програма за демонтиране и заличаване на култура и история с корени в древността произвежда заглавия и сюжети едновременно по Оруел, Граучо Маркс и Мел Брукс. Сатирата танцува с трагедията, простотата прониква в претенцията. Лудостта се разлива от Лондон до Ню Йорк.

Протестърската урина по стотиците съборени, обезглавени и осквернени паметници на велики личности от Колумб до Сервантес още не е изсъхнала, ала силите на прогреса вече организираха официално разследване на „расистки“ колекции и артефакти в Британския музей по естествена история и осъдиха великото изследователско пътешествие на Чарлз Дарвин с кораба Бийгъл през 30-те години на 19-и век като акт на „вреден колониализъм“.

В същото време Петата на симфония на Бетовен се оказа проблематична за изтъкнати прогресивни експерти, които заявиха, че неговата музика „явно излъчва яростта на импотентен изнасилвач и е символ на задушаващата елитарна класическа култура, която крепи властта на белите мъже и потиска гласовете на жените, чернокожите и LGBTQ общността“.

Подобни безумни мнения не са продукт на някаква лумпенизирана периферия от анонимни ботове в интернет. Моралните присъди пристигат от върховете на университети и медии, от хора с плашещо много влияние върху обществените послания.

„Вашингтон Поуст“ пое кампания срещу „расизма на класическата музика“, а „Ню Йорк Таймс“ получи „Пулицър“ за проекта 1619, който пренаписва американската история и с груби манипулации реорганизира основаването на нацията изцяло около робството.

Това е рекет и религия. Или си с нас, или си расист. Световният бестселър на Робин Дианджело „Бялата крехкост“ е библията на новата либерална секта и диктува правилата на играта - белите хора са расисти и със самото си съществуване репресират малцинствата. Винаги са били такива и винаги ще бъдат. Затова книги като „Бялата крехкост“ и курсовете по расова чувствителност са толкова незаменими. А парите за тях - тъй важни и необходими.

Същата идеология стимулира новите стандарти за „Оскар“. Филми, движени и от идеи и талант, направени по художествени подбуди - това звучи толкова ретроградно, пропито от ксенофобия и бяла привилегия. Време е за квоти по идентичност, които да придвижат киното към прогресивната утопия. Сляпата промоция на етнически и сексуални малцинства на всяка цена - това е единственият печеливш сценарий. За креативността и конкуренцията вече няма дори и поддържащи роли.

Историята на политическата коректност е история за колективната и наследствена вина. Всеобхватната и вечна вина като инструмент за власт.

Всички тези квоти и курсове, забранени книги и филми, съборени статуи, строшени витрини, пренаписани истории и подпалени квартали, всички тези цензурирани хора и идеи. Всичко се прави, за да задоволи един древен глад - гладът за контрол и власт над другите.

А другите сме ние и всички хора, за които е изтощителна глупост да гледат на света единствено под ъгъла на раса и пол, на насилник и жертва. Дарвин и Бетовен не са просто „мъртви бели мъже“. Себеомразата не е формула за спасение и просперитет. Тъкмо обратното. Това е рецепта за катастрофа.