Макар да е само на 32, Луиза Григорова вече е едно от най-популярните имена в родното кино. Тя е обичано лице и от малкия екран, където има роли в популярни български сериали. Най-новото предизвикателство за актрисата е участието й в сериала „С река на сърцето“, който стартира на 13 септември.

Луиза не подминава и театъра, където играе на голяма сцена, като в момента дори е в трескава подготовка за нова постановка. 

За предизвикателството да играеш някой друг, а не себе си, за „мъжкото момиче“, което „живее“ в нежен образ и за любовта към поезията, пред "Труд news", говори Луиза Григорова.

Луиза, в сериала „С река на сърцето“ излизате от зоната си на комфорт, като роля. Кои са новите неща, които научихте по време на снимачния процес?

Чисто практично научих много неща. Целият екип в сериала се шегува, че „Луиза може да кара всичко, включително“. Като започнем от лодки и стигнем до големи трактори и комбайни. От една страна, за мен това беше предизвикателство, но от друга – мисля, че винаги в мен е „живеело“ мъжкото момиче и ми беше интересно да се срещна с нея на живо.

На пръв поглед изглеждат тежки снимки. Как се подготвихте за тази роля?

Отделих два месеца преди началото на снимките, в които всеки ден тренирах кросфит с личен треньор. Тренировките ми бяха по 6 дни в седмицата с един почивка. Програмата ми беше така направена, че да работим за издръжливост, както и за разширяване мускулите на ръцете и т.н. Всичко си правех сама, нямам дубльор. Интересно ми е, като на моменти малко е страх, когато е нещо по-опасно, но се справям. С карането на големите машини ми се отдава явно, защото преди снимки, идва човекът който кара въпросната машина и ми показва набързо как става. Аз се качвам и започваме да снимаме. Сериалите са така устроени, че не са като филми – няма време за дълги репетиции, нито за дълга подготовка, когато вече са започнали снимки. Предварително нямаше как да знам, че ще ми се наложи и това да правя, защото от екипа не ни издават много от сюжета и какво ще се случва с героите, за да се изненадваме и самите ние. 

В този сериал, както и в много кино продукции, работите с режисьора Мартин Макариев, който е и Ваш съпруг. Той има ли смелост да Ви критикува?

Разбира се, че ме критикува, когато се налага. Нищо не си спестяваме. Това, в крайна сметка, е нашата професионална работа, която е между актьор и режисьор. На терен ние не сме мъж и жена. 

Действително ли живеете с него и сина си във Видин заради снимките?

Във Видин сме вече от 4 месеца и половина, а когато завърши целият снимачен процес ще станат 6 месеца. Цялото семейство живеем там на квартира. 

Покрай толкова много снимки в последно време за Вас, на заден план ли остана театъра?

Истината е, че не. Успоредно с това репетирах едно представление в малък градски театър „Зад канала“. То се казва „Капан за самотен мъж“ и премиерата му е на 1 октомври. Аз и Христо Пъдев сме в главните роли. 

Освен това, през септември стартира отново и друг проект, в който участвате - „Поетите LIVE“. Тези събития на четене на проза, винаги са препълнени с публика. С какво си обяснявате това?

Мисля, че българската поезия е едно огромно богатство, което имаме, защото тя е необятна. Самите ние актьорите стигнахме до този извод, търсейки нови стихотворения и четейки абсолютно всичко. Успехът на „Поетите“ може би се крие в това, че публиката е зажадняла за нещо такова – за българско, за истинско, точно за поезия. Ние актьорите, които участваме в този проект, нямаме предварителна режисура. Всеки от нас сам избира стихотворенията, които иска да каже. Диана Алексиева, която е създателят на „Поетите“ ги съчетава в едно цялостно представление и ние просто ги казваме така, както ги усещаме.

Кое е Вашето любимо стихотворение?

На Станка Пенчева - „Закъсняло писмо“. Това е любимото ми стихотворение, което аз рецитирам в "Поетите“, а имам и още любими, които ги казват моите колеги. Сред тях са „Носете си новите дрехи“, „Сватбата на мама“, „Песен за човека“... Обожавам поезията.