Луис Фернандес е едно от най-ярките имена във футбола през 80-те години. С националния отбор на Франция спечели Евро’84, игра на полуфинал на световното първенство в Мексико.
Роденият в Испания халф беше част от магическото каре на „петлите“ заедно с Ален Жирес, Жан Тигана и Мишел Платини.
Сега Фернандес гостува в София и даде интервю пред предаването „Код Спорт“ по Ринг.

-  Добре дошъл в България, мосю Фернандес! Какво ви доведе в нашата родина?
- Доволен съм, че дойдох в България, защото тук имам приятели. Достави ми удоволствие да се срещна отново с Христо Стоичков. Имам и други приятели, които са свързани със света на футбола. Предложиха ми да прекарам един уикенд тук.
- С какво се занимавате в момента?
- Работя като консултант в телевизия "Beinsport". В очакване съм да се отвори място някъде за мен като спортен координатор във футбола. Подчертавам - не като треньор. 
- Срещнахте се с Христо Стоичков. От къде се познавате и какви са отношенията ви?
- През нашите кариери пътищата ни са се кръстосвали, разбира се. Бях треньор на „Пари Сен Жермен“, когато елиминирахме „Барселона“ след реванша на "Парк де Пренс". Тогава начело на „Барса“ беше славният Кройф, а това, апропо, е любимият ми треньор. Тогава Стоичков играеше там. Още от онова време пазим добро приятелство помежду ни. Винаги съм го харесвал като футболист - имаше страхотен характер и беше голяма личност. Искаше ми се да бъда треньор на Стоичков, но...
- Били сте негов съперник, когато вече бяхте треньор в Испания. Вкарвал ли ви е голове?
- Не си спомням добре. Но за всеки един треньор да си има работа със Стоичков като съперник не беше лека задача. С неговия характер и силата, с която преодоляваше съперниците. Със своите изяви той остави забележима следа в света на футбола.
- Във вашата кариера имате мачове срещу България. Помните ли ги?
-  Имам един лош спомен с отбора на Франция срещу България, когато Костадинов вкара победния гол за вас в последната минута. Но имам и добър спомен с „Пари Сен Жермен“, когато елиминирахме един български отбор, не си спомням точно името му (б.а. – „Локомотив“ Сф). Във времето България винаги е имала реномирани футболисти, с които е било удоволствие да се срещаме.
- За нас беше голяма гордост да победим Франция, която през 1985 година беше европейски шампион. Какво си спомняте от този мач, който загубихте с 0:2?
- Нямам много спомени от този мач, но щом казвате, че България е спечелила. Имам ви доверие.
- Преди това ни победихте с 1:0 след дузпа на Мишел Платини в световните квалификации. Какво мислите за нашия отбор оттогава?
- Да, сетих се, това бяха квалификациите за световното първенство. Анри Мишел беше селекционер на нашия отбор. Франция беше станала европейски шампион през 1984-а и когато имаш толкова силен и авторитетен опонент насреща си, всички съперници искат да те победят. Ше подчертая, че също така бяхме и полуфиналисти и на мондиала през 1982-а. Това беше генерацията на Мишел Платини и този популярен по света отбор караше хората във Франция да мечтаят. Платини беше носител на "Златната топка" и лидер на италианския гранд „Ювентус“. Аз пък имах щастието да съм част от онзи страхотен тим. Всички съперници тогава излизаха срещу Франция изключително мотивирани. Националният отбор на страната тогава именно започна да става много много силен.
- С кои български футболисти, освен Стоичков, се познавате лично? И кои най-много харесвате?
- Спомням си Бонев, спомням си Костадинов. Има много български футболисти, но сте наясно, че няма как всички да изброя. 
- По ваше време във френското първенство играха Георги Димитров и Пламен Марков. Помните ли ги? Какви са впечатленията ви?
- Да, за Димитров си спомням добре. По онова време доста играчи минаваха. Димитров впечатляваше в „Сент Етиен“, за Марков в „Метц“ мога да кажа същото . Българските футболисти винаги са били ценени. Във Франция те са обичани, защото това бяха технични футболисти.
- Един от най-славните мачове на България е победата с 2:1 над Франция на „Парк де Пренс“. Къде гледахте мача?
- Бях на трибуните. Настъпи тишина. Трудно поносима тишина. Първо бяхме победени у дома от Израел, а после и от България. Но в крайна сметка тези загуби се оказаха полезни за нас, защото през 1998-ма станахме световни шампиони. Научихме си добре урока, че трябва да уважаваме съперниците си. По онова време тимът на Франция живееше с обаянието на Платини. И въпросните загуби и грешки помогнаха много на френския футбол, за да не бъдат повтаряни отново. Затова и тръгнахме нагоре.
-  Вярвахте ли, че отборът, който ви победи, ще стигне полуфинал на световното?
- Не сме го мислили, определено. Но когато един отбор има постижения, твма дава отговора на много въпроси ... Онзи ваш тим беше много класен. Още на "Парк де Пренс" си пролича, че България има безспорни качества, които първо показа и впоследствие се възползва от тях. 
- Как започнахте с треньорството?
- Завърших състезателната си кариера във френския „Кан“, а по-късно започнах като треньор в този клуб. Още бях футболист, когато при нас започна да играе Зинедин Зидан. След това преминах в ПСЖ. С парижяни стигнах до полуфинал в Шампионската лига, а после спечелихме КНК. После тренирах 5 години испанския „Атлетик“. Спасих от изпадане „Еспаньол“, тренирах и „Бетис“.
- Как и защо отидохте в ПСЖ? Тогава този клуб беше само на осем години.
- Започнах рано да играя в ПСЖ. Това е моят отбор, това е клубът на моето сърце. Играл съм в него с много големи футболисти - Дале, Бубакар, Сафет Сушич, Карлос Бианки…  Все славни фигури. Така прогресирах и станах това, което бях малко по-късно.
- Много бързо станахте национал на Франция. Какво е да пробиеш веднага като титуляр в тим, който току-що беше играл полуфинал на мондиал?
- Имах късмета да играя при голям треньор, какъвто бе Мишел Идалго. За жалост той вече не е между живите. Именно Мишел ме пусна да дебютирам в един мач срещу Нидерландия. Играх много добре, Идалго повярва в мен и ми гласува доверие. А аз се стараех да бъда максимално ефективен. Имам 60 мача в националния отбор и съм играл редом с такива големи имена като Жирес, Платини, Тигана, Сикс, Рощо, Батистон, Босис… Когато имаш шанса млад да играеш с толкова славни колеги, определено е по-лесно да прогресираш. 
- С Мишел Платини, Ален Жирес и Жан Тигана изградихте познатото в цял свят „магическо каре“. Кое ви правеше толкова силни?
- Всеки знаеше какво трябва да прави на терена. Моята роля беше да отнемам топката с дисциплина и твърдост. Тигана имаше повече качества да играе като халф от така наречените "бокс то бокс". Жирес беше характерен с техниката си, с лекотата на владеене на топката. А Платини беше нещо като "девет и половина". Това означава играч, който можеше, както да реализира, така и да дава решителните пасове.
- Разкажете за спечелената титла на Евро 84. Кой беше най-трудният ви мач? Кой е най-паметният момент?
- Най-труден беше първият ни мач срещу Дания. Спечелихме с 1:0 с гол на Платини, дошъл с малко късмет. Полуфиналът срещу Португалия - също. Губехме с 1:2, но обърнахме до 3:2. Спечелихме с лекота срещу Югославия на Сафет Сушич, победихме и Белгия, а аз вкарах гол. Трудно беше и на финала, разбира се, където играхме срещу Испания. Роден съм в Испания, така че се опитваха да ме провокират, но аз не попаднах в капана им.
- Какво ви попречи да вземете световната титла през 1986 година в Мексико? За втори път поред Франция спря на полуфинала.
- Бихме Бразилия, а това си беше голям успех. Но после срещу германците бяхме уморени. А и вече ни бяха победили на полуфиналите през 1982-а. Не можахме да се възстановим за този сблъсък, нито физически, нито психически.
- Знаем, че поколенията не могат реално да се сравняват. Но все пак по ваше мнение кой е най-силният френски отбор в историята – вашият, този на Зинедин Зидан от 1998 година или този около Килиън Мбапе през 2018-а?
- Отборът на Зидан от 98-ма е световен шампион. Този на Мбапе от 2018-а - също. Ние пък сме европейски шампиони от 1984-а и два пъти полуфиналисти на световни първенства. Зидан, Пти, Десаи бяха малки, когато ние станахме европейски шампиони. За тях ние сме били винаги пътеводната звезда, големите батковци, добрият пример. Те винаги са ни имали за отправна точка. Само да вметна, че Зидан започна в „Кан“ като момче, което гони топките.  Дадохме им желание да играят. Но аз лично харесвам много отбора от 1998-а. Те играха много освободено, изповядваха истински красив футбол.
- Бяхте съотборник на Мишел Платини, а после той ви стана треньор в националния отбор. При него се и отказахте от футбола. Платини е изключително значима фигура в историята на футбола. В кое беше най-добър – като играч, треньор или ръководител?
- Аз го предпочитам най-вече на терена. Научих доста от него там. Много харесвах играта му, много ми помогна. Треньор? Не беше толкова за него. Но бих искал да можеше да продължи като ръководител. Ето, сега говорим за България. Той искаше футболът в страни като вашата, като Румъния, които не са от най-големите футболни нации, да могат да присъстват на картата на големите. Не желаеше в новото време всичко да бъде само за избрани, а търсеше място под слънцето и за държави като вашата.
- През 1995 година с ПСЖ отстранихте дриймима на Йохан Кройф и Стоичков. Това ли е най-големият ви успех?
- Кройф е моят любим треньор и винаги съм се стремил да го следвам. Внимателно съм гледал мачовете на водените от него отбори. Чел съм също анализите които Кройф прави и интервютата, които дава. Залагаше на тотален футбол, изпълнен с качество,техника и блясък. Мисля, че победите трябва да бъдат съпътствани от футбол, какъвто Кройф го разбираше.
- Година по-късно с ПСЖ спечелихте КНК. Помните ли, че във финала за „Рапид“ играеше един българин?
- Да, Трифон Иванов. Но ние спечелихме купата, така че аз гледах основно моя отбор.
- Нека се върнем отново на ПСЖ. Как виждате отбора сега? Харесва ли ви политиката да се събират звезди от ранга на Меси, Неймар, Мбапе, както Ибрахимович и Бекъм в миналото?
- Да, харесва ми. Защото в отбора има много талант. Това е истината - да имаме удоволствието да ги гледаме как играят заедно. Кройф винаги събираше големи играчи и ги учеше да играят сплотено в един истински отбор. В „Барса“ ми харесваше, когато Меси, Неймар и Суарес играеха заедно. Много ми импонира както Кристиано Роналдо, така и Меси. Благодарение на тях, футболът дръпа силно напред. Нужни са примери. Сегашното водещо трио в ПСЖ трябва да остане обаче и достатъчно скромно като поведение извън терена, за да може отборът да се изяви по най-добрия начин.
- Голямата цел на собствениците е Шампионската лига. Какво не достига на ПСЖ?
- Ще бъде и тази година много трудно, както и през миналите. Да не забравяме, че предстои световно първенство. После се завръщаме към Шампионската лига. А освен това, има и други много силни отбори, които имат сериозни козове. „Манчестър Сити“ е много силен, особено с Холанд напред. Другите английски отбори също са много добри. Може да има и изненади, но има реална възможност и парижани да спечелят Шампионската лига. 
- Предстои световното първенство в Катар и Франция е големият фаворит. Мислите ли, че отборът може да дублира титлата?
- Трудно ще бъде. На мен ми изпъква много Бразилия. Петкратните световни шампиони пак имат силен отбор, а ние пък си имаме проблеми към днешна дата. Контузиите ни мъчат постоянно – дали ще е Павар, дали Ернандес, Погба… Гризман не играе много, Канте също. Даже и Бензема беше контузен, въпреки че вече се върна. Но трябва бързо да се вдигат, защото няма време, а по-малките отбори на един мондиал винаги искат да правят изненади. Франция все пак има много класен отбор, а и с треньор като Дидие Дешан е още по-силна. Да на него определено можем да му имаме доверие.