Лъвското сърце! Така го наричаха! Заради смелостта му на терена, за головете, за вечната усмивка! Той не беше просто един от поданиците на Цар Футбол! Той беше вдъхновител на цяло поколение, което се прекланяше пред величието на най-хубавата игра.
Джанлука Виали си отиде на 58 години. Битката с рака е неравна. През 2017 година го диагностицираха, а през 2020-а той чу: „Вече ти няма нищо!“ Нищо ли? Ракът бави, но не забравя…
Лъвското сърце не беше обикновен футболист. Виали е накарал милиони тийнейджъри да се влюбят в играта. Ако искате да погледнете за съвсем кратко в кариерата му, вижте Евро 2020. Да, то беше през 2021 година, но там Виали не бе просто помощник-треньор на своя „брат“ Роберто Манчини, когато Италия спечели турнира. Той беше душата на отбора. Двамата с Манчини бяха братя от различни майки. И едни от най-големите, които Апенините някога ще имат.
Сърцето на Джанлука бе толкова голямо, че всички просто се влюбваха в него. „Нашият капитан! Моят капитан!“,  написа Алесандро дел Пиеро, който със сигурност има повече успехи. Но какво от това? Виали беше лидерът, голмайсторът. Той искаше да работи и когато болестта бавно го поваляше. Виали каза, че не иска да „вижда“ сълзи на своето погребение. Напротив – той обичаше тифозите и те го обичаха. Усмихваше се на болката и рака. „Аз не се боря с болестта, защото знам, че няма да я спечеля – казваше Виали. – Ракът е един нежелан спътник в живота, но не мога да го изгоня. Аз никога няма да се предам. Ще тренирам с него, ще ходя с него.“
Да, Виали беше шегаджия. И всички го обичаха. Можеше да накара и млади, и стари да се влюбят във футбола заради него. По време на своята кариера той игра с едни от най-великите. От Роберто Баджо до Алесандро дел Пиеро. От Синиша Михайлович до Анджело Перуци. От Пиетро Виерховод до Тонино Сересо. Той завинаги ще остане велик в историята на „Самрдория“, „Ювентус“ и „Челси“. Великият нападател знаеше, че битката се печели на терена. А когато напусне зеления килим, беше истински джентълмен.
Виали реши да махне завинаги косата си заради Андреа Фортунато. Двамата играеха заедно в „Ювентус“, а съотборникът му се разболя от левкемия. Жестът на Джанлука ще остане в историята. Когато „Ювентус“ спечели 23-ата си титла при 4:0 над „Парма“, Виали отиде и прегърна едно от децата, които подават топката. Той беше типичният номер девет, но беше също толкова интелигентен за номер осем или номер десет.
Виали беше не просто футболист. След победа канеше съотборниците си у дома, запалваше цигара и пееше караоке. Той беше звезда, която не искаше да грее сама.
В последните седмици Цар Фугбол загуби много такива офицери. Синиша Михайлович, Пеле, сега Джанлука Виали. Без тях светът ще е различен. Завинаги.