Неадекватността на Минеков провали дебата

Служебният министър не отговори на въпроса защо е атакувал с полиция “Труд” 

Минеков иска да го сравняват с Рашков

С лъжи, граничещи с патология, служебният министър на културата Велислав Минеков провали дебата в НС за действията си срещу вестник "Труд".

Минеков излъга, че за наема на помещенията търгът е бил само с един участник, че не знае как е определена наемната цена, че Министерството на културата няма никакви отношения с вестник "Труд", но същевременно заяви, че вестникът дължи над 200 000 лв. на министерството, което също е лъжа.

Минеков не отговори конкретно на нито един въпрос. Диагнозата, която депутатът Любен Дилов му постави - когнитивен дисонанс, се оказа дипломатично бягство от истинското състояние на овластения от Румен Радев Минеков.

"Много ви благодаря за честта да застана днес тук и да открия 47-ото НС. Трогнат съм, благодаря ви от сърце. Още нещо, сравнявате ме с Бойко Рашков, за мен това е чест, за мен това е награда. Аз ви благодаря". Така започна изложението си служебният министър на културата, демонстрирайки тотална неадекватност. След това той зачете няколко страници, които чиновници бяха му подготвили, чиновници от повереното му министерство.

Вместо да отговори конкретно на въпросите, по които бе извикан за изслушване - нахлуването на полиция във в. “Труд” по негово искане - Минеков се опита да атакува, питайки защо е нямало извънредно заседание на НС преди три години, когато бе спряно излъчването на БНР за два часа. Той изреди и затварянето на Би Ай Ти (BiT), сваленото предаване на Милен Цветков по Нова тв и спирането ТВ7. И не пророни нито дума за “Труд”.

Брътвежите на Минеков бяха посрещнати с бурни аплодисменти от депутатите на “Продължаваме промяната”, които демонстрираха пълно одобрение на арогантната неадекватност на министъра.
Наложи се Йордан Цонев да приземи Минеков и аплодиращите го с припомняне, че заседанието е редовно, т. е., че заради безчинствата на Минеков и на неговия съветник Светослав Трайков, който ръководеше шпицкомандата, тероризараща редакцията на “Труд”, не е свикано извънредно заседание.

“ДПС се отказва да задава въпроси. Ние наистина смятаме, че България е парламентарна република и министрите трябва да знаят този факт и да се отнасят уважително към работодателя си. Причината е наглото държане на този министър днес. Да поучава парламента! Всички въпроси, които каза, бяха изгледани в извънредни комисии. Това държание е абсолютно недопустимо, затова ние няма да вземем участие в тази процедура”, заяви Цонев.

“Това, което чухме, естествено, че не беше отговор. Това беше скандално изказване. Затова ви моля да изгоните присъстващия тук министър, да го помолите да си подготви отговор на въпросите, които му бяха зададени, и след това да се върне и да прекратим изслушванията по тази точка”, обърна се към председателя на НС Радомир Чолаков от ГЕРБ.

Атанас Атанасов от ПП попита Минеков защо не е изчакал съда да се произнесе по казуса с “Труд” 
Минеков обясни, че Административният съд е насрочил делото за месец февруари 2022 г., тоест за след два месеца.

“Много важна по значение е необходимостта от преместване на НИНКН в сградата на улица “Лъчезар Станчев”. Говоря за Института за недвижимо културно наследство. Тази сграда беше построена за тях”, излъга Минеков. Сградата не е построена за тях. Това е стара сграда на Министерство на културата, която бе ремонтирана и даде подслон на различни културни институти. В сградата бяха спасени и различни артефакти чрез създаване на Музей на изкуството на социалистическото изкуство. В нея е и регионалния център на ЮНЕСКО. “Господа депутати, Министерството на културата няма никакво отношения с вестник “Труд” или каквато є да е било друга медия. Имаме отношение, имахме наемател - фирмата “Южен кръст”, обяви Минеков.

 “Вие не отговорихте на поставените въпроси в началото, затова ще ги повторя. Първият въпрос е за неплатените наеми на фирмата, наемател на помещението. От публикувани бордера в страницата на вестник “Труд” се оказа, че те са платени още юли и август месец. Тоест, правното основание за прекратяване на договор на база неплатени наеми е отпаднало, тъй като всички наеми са погасени”, репликира Христо Гаджев от ГЕРБ. Той постави въпроса за спора около режийни разходи за периода 2015-2018 г. и попита защо още през лятото министърът не е прекратил договора с двумесечно предизвестие, след като офисите са били необходими за Института за недвижимо културно наследство.

Минеков заяви: “Министерството на културата нямаме отношение с вестник “Труд”, избягвайки конкретен отговор на въпроса. Той изтъкна, че задачата му като министър на културата била да връща открадната собственот (това обикновено е в задачите на други органи и ведомства) и обясни, че върнал откраднат преди седем години автомобил, както и хотел на морето и седем етажна сграда в центъра на София. “Труд” попита министерство на културата кои са конкретните обекти, но отговор не получихме.

“Ще върнем всичко откраднато, всичко ще дойде там, където му е мястото, и Вие ще бъдете там, където ви е мястото”, обърна се към ГЕРБ Минеков от парламентарната трибуна.

“Тия милиционерски номера тук - да ни заплашва някакъв човек къде ни е мястото...?! Къде е мястото, казва съдът. Второ, от тази трибуна не е добре да се лъже”, реагира Тома Биков от ГЕРБ.
Услужливо, бъдещият коалиционен партньор на ПП Тошко Йорданов от ИТН подхвърли въпрос на Минеков дали има и други подобни казуси за неправомерно ползване на имоти на Министерството на културата. Минеков очаквано отговори, че “част от НДК, бившето ПРОНО, където последните два етажа са били превзети с термина “отпаднала необходимост”. И разказа за огромните дългове на НДК, които нямат отношение към конкретния имот.

Андрей Гюров от ПП се опита да обобщи казуса с “Труд” и обяви, че спорът е търговски, че има непогасени задължения в размер на “близо четвърт милион лева в ситуация, в която българските граждани мислят как ще изкарат зимата”. От ГЕРБ реагираха, че това е популизъм и припомниха, че спорът е в съда.
Дебатът, който продължи около 2 часа се разми, Минеков не отговори конкретно на нито един въпрос, а единствените, които изглеждаха доволни от случилото се в зала бяха депутатите от “Продължаваме промяната”.

Йордан Цонев, ДПС: Какво щеше да стане, ако усилието беше насочено към медия на олигарха Прокопиев?

Днешният дебат по повод изслушване на министъра на културата се надявахме да отговори на няколко въпроса. Не се случи, разбира се, и по този повод е нашето отношение.
Първият опит беше да се отклони вниманието от истинската тема - когато гониш редакцията на една медия от офисите й, застрашаваш ли излизането на тази медия дори да го правиш законно? Разбира се, че застрашаваш. Разбира се, че на другия ден журналистите не могат да издадат медията, защото няма къде да работят.
Има ли това отношение към свободата на словото? Разбира се, че има. Трябва ли да сме внимателни към медиите, много по-внимателни, когато защитаваме държавната собственост и нейните управления - това са реторични въпроси.
НС винаги се е отнасяло точно така когато става въпрос за медии - като към нещо много чувствително за обществото, като нещо, към което нашите европейски партньори и цивилизованият свят имат особено отношение и така трябва да бъде.
Когато за два часа спря излъчване на националното радио, ние създадохме нарочна анкетна комисия, аз бях член на тази комисия, затова имам правото да говоря.

Излязохме с решение и директорът си загуби поста, загубиха си постовете и други, и така трябваше да бъде. Не е вярно, че Народното събрание е било индиферентно към всеки опит, дори всеки намек, една медия да бъде по някакъв начин затруднена нейната дейност или свободата на словото на отделните журналисти, работещи в тази медия. 100% е сигурно, че имаше начини този проблем да се реши без тази бруталност и проява на демонстрация на власт.

Още повече, че става въпрос за медия, която има остро критично отношение към президента, който е назначил двете служебни правителства, към двете служебни правителства и това някак не се връзва със заявките, които вие давате, на които ние искрено вярваме, поне до доказване на противното.
Първият случай е днес. Съвсем добронамерено, съвсем честно се опитвам да ви го обясня, дано разберете. Не беше необходим този цирк. Не беше необходим дебатът да мине по този ракурс. Можеше простичко и ясно да се изясни истината, можеше редакцията да бъде оставена до произнасяне на съда, можеше много неща да станат.

Второ, толкова по темата има ли днешният дебат отношение към свободата на словото. Има. Има пряко отношение. Дали щеше да бъде същото отношението на изпълнителната власт към други медии. Например, не мога да си представя какво щеше да стане, ако това усилие беше насочено към някои от медиите на медийния монополист и олигарх Иво Прокопиев.

Вие знаете ли господин Петков, че съюзът на издателите на Прокопиев ползва държавна сграда от Министерството на икономиката. Дали знаете? Дали знаете там какъв е наемът, понеже стана въпрос за наем. Би трябвало да знаете. Не видях да ги гоните, сигурно си плащат редовно ниските наеми. Не това е темата, но винаги ще я поставяме заради двойния аршин, защото вдигнахте много високо летвата с думи за морал, за почтеност, за спазване на Конституция и закони и т. н. Щом сте я вдигнали, ние сме готови да скачаме по тази летва, скачайте и вие, защото вие я вдигнахте. Днес не скачахте по тази летва. Говорих вече за поведението на служебния министър днес в тази зала.
Не може по такъв начин да се държи който и да е министър, независимо дали е служебен или е избран в НС. Не защото ще обиди мен или някой от другите колеги, защото това е върховната институция на демократична България и тук дори да си ядосан на народните представители трябва да се държиш културно.

Любен Дилов, депутат от ГЕРБ: Министър на културата, предвождащ полицаи, е когнитивен дисонанс

Бих искал да започна настоящото изложение с изясняването на един културологичен термин. Терминът е когнитивен дисонанс. Най-общо казано това е разминаване между самопредстава и действителност. Няма да ви го тълкувам научно, направо ще го приравня към събитията от последните дни, през които господин министърът на културата е главен герой.

Министър на културата, предвождащ полицаи, е когнитивен дисонанс, като съдържание. Като форма би могло да бъде и сюжет за гоблен, но като съдържание е точно това - когнитивен дисонанс. Аз съм журналист почти толкова отдавна, колкото вие сте скулптор. В журналистическата си практика съм виждал не веднъж милиционери, които желаят да са културни министри. Но културен министър да мечтае и да се държи като милиционер виждам за пръв път. Това е новост.

Случвало се е в историята на Съветския съюз, случвало се е в историята и на Третия райх, вероятно се е случвало и в други истории - културни министри да водят полицаи. В българската история се случва за пръв път, наистина проверих, дори по времето на Живков не се е случвало. Наистина е ново за България, така че ви поздравявам.

За конкретния случай, какъвто и спор да има един министър на културата с една медия, редно е този спор да се решава по културен начин, без помощта на полиция. Още повече, до колкото ми е известно, господин министър, вашият спор с вестник “Труд” в момента е в съда, във ВАС, затова като изключим иновацията да изпратите полиция да затвори един от най-старите продължаващи да излизат вестници в България, хубаво е да разберем правното основание, на което се обръщате към съд и към полицията, защото изпълнението на административна заповед, оспорвана в съда, не предполага намесата на полиция.

Хубаво е да разберем и от Вас, господин министър, в качеството си на какъв от Ваше име на тази сцена се появи господин Светослав Трайков. До колкото имам информация, ако греша веднага ще се извиня, този господин е активен сътрудник на един от най-ярките сайтове за фалшиви новини в България. Вероятно наистина много мразите Петьо Блъсков, за да изпратите точно такъв човек да затвори най-стария излизащ в България вестник, “Труд”. Най-общо казано господин министър, като проява на когнитивен дисонанс, вашите действия бяха меко казано културни.

Аз не ги наричам цензура, защото цензурата изисква известно усилие, може би някакво размишление, някакво колебание, преценка. А не състояние на когнитивен дисонанс - разминаване между действителност и самопредстава, в което Вие често изпадате, не само по този случай, участвайки в различни перформънси, разнасяне на ковчези и т. н. Аз дори тая една надежда, че може би това, което се случва в “Труд” не е проява на сблъсък между изпълнителна власт и една медия, а е някакъв перформънс, който утре ще приключи с поука, с художествено обобщение, но имам известно подозрение, че не е така, господин министър.

И ще Ви кажа защо. Защото Вашият патрон, господин Радев, чийто културен аватар сте вече в два служебни кабинета, на срещата си вчера каза два пъти следното: “Ако трябваше да се разправяме с медии, щяхме да подкараме първо ПИК”. Уважаеми колеги, двете думи “медии” и “подкарвам” в едно и също изречение са неща крайно неприлично и крайно некултурно. Аз нямам никакво основание да харесвам сайта ПИК. Там вероятно са написали повече обиди за мен, отколкото за Вас. Но аз и вие, почитаеми колеги, трябва да направим всичко възможно, това е културното поведение, щото сайтът ПИК да продължава да се занимава с журналистика така както я разбира до там, до където не противоречи на Конституцията на Република България, всичко останало би било крайно некултурно. Спирам с общата обосновка и се връщам към конкретните въпроси. С какво решение, на кой съдебен орган Вие се опитахте да спрете излизането на най-стария български вестник. Твърдите, че те Ви дължат режийни разходи. Може ли да кажете от кой месец е последната фактура, която им изпратихте, за да изплатят тези режийни разходи. Ще Ви припомня, че само преди една година по повод спирането на БНР за 2 часа, тук стана страшен панаир. Имаше извънредна комисия, месеци продължи обследването на този скандал, имаше уволнени медийни хора, СЕМ излезе със специално решение. Тоест чувствителността по тези теми е сериозна.

Още един въпрос. Редно е да изясните на почитаемото народно представителство какъв точно е Светослав Трайков във Вашето министерство и като какъв се появява на сцената при затварянето на “Труд”. Финалният ми въпрос, уважаеми “Продължаваме промяната” и колеги, които се готвите да управлявате, е към вас. Ако наистина искате да се простреляте в коляното още в началото на вашето управление отново назначете господин Минеков за културен министър и господин Рашков за вътрешен министър, дори може да ги размените.

Тома Биков, ГЕРБ: Министърът е неподготвен и некомпетентен

Идеята не е да се защитава някакъв наемател, някакъв вестник, дори някаква медия, а по-скоро да се акцентира върху един публичен скандал, който се случи през последните дни.
Този скандал можеше и да не се случи. Можеше и да не се случи - имаше поне още пет начина Министерството да си събере парите и, ако щете, “Труд” да се изнесе от тази сграда. Това беше въпрос на добро желание от страна на министъра, само че целият този скандал беше умишлено направен от господин Минеков. Той беше умишлен. Цялата хронология, с която, разбира се, не можахме да се запознаем тук, защото не чухме нито един отговор от страна на министъра, показваше, че можеше да се мине и без това.
Обръщам се към бъдещото управление или по-скоро управляващото мнозинство, но и към бъдещото правителство: Вие самите нямате полза от този скандал, никаква полза! Ние също нямаме полза от този скандал. В рамките на това изслушване ние видяхме, че господин Министърът е неподготвен, изключително неподготвен, некомпетентен - съжалявам за квалификациите - и изобщо не можа да разбере какво го питат.
Ние не чухме отговор на въпроса: какво прави все пак този Светослав Трайков в Министерството на културата? Как го избраха? По някакъв списък ли е, по някакви революционни заслуги ли е, във връзка със съпротивата ли е там, каква е неговата компетентност (смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) в областта на културата, каквато е функцията на Министерството на културата?!

Добре, трябва да се събират задълженията, разбира се, че трябва да се събират. Начинът, по който това обаче се случва сега, знаете ли какво означава? Това ще бъде предизвикателство към вас, които утре ще направите правителство, ще имате министър на културата - дали господин Минеков, или някой друг.
Сега трябва да е по същия начин, защото трябва всички да са равни и по един и същи начин се подхожда, то трябва да се подходи по същия начин към всички длъжници на Министерството на културата - към всички с полиция, с отказ да им давате фактури, когато искат да си погасят задълженията, и с изгонване. Разбира се, ние не извикахме господин Минеков да говори за нашата централа, но, за съжаление, това стана акцент в неговите изказвания, защото той не отговори на въпросите.

От 2009 г. до 2019 г. плащаме наем по 5500 лв. През 2019 г. се промени Законът за политическите партии и ние нямаме задължения към този момент по Закона за политическите партии, защото намалихме субсидията получаваме право да ползваме централата си безплатно, както всички останали партии.
Преди месец и половина областният управител на София, назначен от служебното правителство, се опита да изгони БСП от тяхната централа, защото имат задължения. Вие ще подходите ли към БСП по начина, по който подходихте към вестник “Труд”? Ще отидете ли с полиция там? Ние сме против такова нещо, категорично! Мястото на БСП е там, където е, те имат право на това. Те може да имат някакви финансови проблеми и така нататък, но каквато и да е ситуацията и за която и да било партия да става въпрос, трябва да се подходи с разбиране, защото тези хора тук и всяка една от партиите е партия благодарение на вота на българските граждани.

Аз ви съветвам: не вкарвайте този подход, който видяхме в последните дни, когато направите правителство. Опитвайте се да решавате проблемите, а не да ги създавате, защото в момента виждаме създаването на проблема, а не решаването! И това е само симптом.

Не е голяма драма - да, ще си преместят редакцията някъде другаде, ще си погасят задълженията по някакъв начин. Ако това обаче се превърне във философия на бъдещето управление, то Вие самите ще имате огромни проблеми, те ще бъдат Ваши, а те няма да бъдат наши. Като опозиция ние ще задаваме въпроси, но Вие ще трябва да решавате проблемите и ако си създавате сами проблеми, които после не можете да решите и на които после не можете да отговорите, защото това видяхме тук - нито един отговор, а се знаеше още от два дни, че ще искаме това изслушване. Чухме встъпителна реч, която е писана преди два дни, в която се говори за извънредно заседание - защото се чете механично, а това беше единственото конкретно нещо, което чухме. Чухме въпроси от страна на министъра.
Господин Министър, тук Вие сте дошъл да отговаряте на въпроси, а не да ги задавате.