Влиза клиентът, облича куртка гайтанлия, препасва сабя френгия, стиска пушка бойлия и щрак - излиза на кадро

Легенда е, че активният борец е продукт на социализма. Първите се появяват веднага след освобождението от турско робство. Тогава започва луда надпревара да докажеш, че си заслужил пред олтара на отечеството. За да прибереш дебела пенсия!

През 1880 г. е приет първият закон за поборнически пенсии. Поправян и преправян многократно, в него привилегиите постоянно се множат. “Свидетелство за поборничество (чл. 9 от закона за подобрение положението на поборниците) се издава на основание свидетелство, подписано от 5-ма поборници, които да докажат това си качество с официални документи”, разгласява през 1886 г. “Софийски общински вестник”.
Важели са бележки от войводи на чети и командири на опълченски дружини, че лицето “активно” се е борило за свободата. Отлична работа вършели и фотографиите в героични или мъченически пози. Влашките “светлописници” имали нарочен “инвентар” от комитаджийски одежди, оръжие и всички необходими такъми. Ателиета като това на Тома Хитров услужливо ги предлагали на хъшовете, които искали да се увековечат за поколенията.

Влиза клиентът, облича куртка гайтанлия, препасва сабя френгия, стиска пушка бойлия и щрак - излиза на кадро. Намерени са фотоси на поборници, снимани в еднаква страховита премяна. Такъв е случаят с Никола Обретенов и Георги Апостолов. Обективът ги е запечатал досущ като близнаци.

През 1876 г. двамата потеглят с четата на Христо Ботев. Апостолов загива, Обретенов е заловен и тикнат в Ловешкия затвор. Тук са и други четници, сред които Димитър Тодоров-Димитрото. Оковани ги повеждат към Русе да ги съдят. “Сложиха ни на врата железни халки, наречени лалета, през които прекараха един синджир, а на краката ни поставиха конски букаи”, описва мъката Обретенов. На Димитрото много му се иска да се снима, но наоколо няма фотограф. Прави го веднага след Освобождението.

Авторите на Съединението разиграват историческия акт.

С неколцина побратими влиза в столичното ателие на Димитър Карастоянов. Той и трима от масовката се дигизират като заточеници. По негова инструкция точно както едно време - с “лалета” и “букаи”. Боси и окаяни, страдалците мрачно гледат в камерата. Последният актьор вдясно облича униформата на заптие.
В групата е Продан Тишков, възпят от Захари Стоянов като Чардафон Велики. Той е бил опълченец и никога не е оковаван. Опълченец е бил и Димитър Петков, който оставя едната си ръка на Шипка. На заветния връх също няма фотограф да документира драмата. Затова Петков я реставрира при Тома Хитров, който след Освобождението вече работи в София.

За по-голяма достоверност етюдът е аранжиран на открито. Облечен в опълченска униформа, героят се е проснал на земята. Един другар му превързва ръката, друг крака, а трети го плиска с вода студена. От това фото има запазени два оригинала, единият с автограф на Димитър Петков.

Хиляди маса народ кандидатстват и получават държавни пенсии. Има селища, в които почти всички обитатели са ратници за свободата българска. Добри Ганчев, хронист на оная епоха, дава пример с Търново. “Кой търновчанин не бе такъв?”, задава риторичен въпрос той и продължава:
“Затуй и колко поборници се оказаха впоследствие от тоз град! Краят им няма. Стотици таквиз пенсионираха за поборничество, за комитаджийство. Всяка година като гъби никнеха. Кат се изредиха мъжете, дойде ред на жените. И те със заслуги, и тям почнаха да дават пенсии. На една, защото шила някакво си знаме, на друга - защото крила в къщата си еди-кого си.”

Героичната фототрадиция, чийто темели са във Възраждането, е жива през всички исторически превратности. На 6 септември 1885 г. е извършено съединението на Княжество България с Източна Румелия. Българският таен централен революционен комитет пропуска да се снима на момента. След тупурдията се събира пред окото на обектива.

Коста Паница е облегнал на рамото сабя, Иван Стоянович държи пищов. Иван Андонов хроникира събитието, а Димитър Ризов му асистира с мастилница. Захари Стоянов е потънал в дълбок размисъл като Наполеон на Аустерлиц.

Опозицията преди да влезе в Шуменския затвор.

През Първата световна война в Централния затвор лежи група политици заради мащабна афера със зърно. Осем стамболовисти и шестима земеделци са зад решетките. Земеделецът Андрей Шаренков сам си слага окови, снима се и разпраща документът на съпартийци. Шаренковата фотография още не е намерена.
След погрома Александър Стамболийски хваща държавното кормило и налага тоталитарен режим. През септември 1922 г. в Шуменският затвор са вкарани почти всички водачи на опозицията. Ще ги съдят като виновници за националните катастрофи. Стари политически лисици, те документират репресията със снимка пред портата на тюрмата. Мъченици за грядущите поколения!

Реалностите обаче са други. Бившите управници не търкат наровете в килиите, настанени са в канцелариите. “И в стаите бяхме разделени на партии - свидетелства Иван Пеев-Плачков. - Демократите, освен Ляпчева, заемаха най-крайната стая вдясно: Малинов, Мушанов и Данаилов. В средната стая бяхме: Теодор Теодоров, до него бях аз, до мене Маджаров, а срещу него беше д-р Данев. Нашата стая беше най-обширна и в нея се събираха вече и ония, които бяха в другите стаи, та играехме на карти и четяхме вестници.”
Прокарват им електрическо осветление, каквото дотогава в затвора няма. Храна и боза им доставят от града. “Приятели носеха и ракия за пиене, която почти всичката изпивах аз. Само по една чаша понякога давах на Данаилова”, признава Плачков, който не е за оплакване.