В момента и банките, и телекомите, суперуспешни ИТ компании, а ако щете и магазините в мола или за хранителни стоки, и ресторантите получават енергийни компенсации. Каква е логиката? Много от тях имат рекордни печалби. Те не са пострадали от кризата, от инфлацията и от войната - напротив, някои дори използваха много успешно пазарната динамика през 2022 г. Това казва в интервю за „Труд news“ икономистът Лъчезар Богданов. Питаме го предстои ли финансов апокалипсис, за какъвто заговори служебният финансов министър Росица Велкова, ще се наложат ли допълнителни рестриктивни мерки и реалистично ли е бюджетният дефицит да бъде намален на 3%.

- Служебното правителство обяви, че ще внесе още в началото на 49-ото НС проектобюджет. Нали досега твърдяха, че не е работа на служебен кабинет да пише бюджет, на какво се дължи промяната в позицията им, господин Богданов?
- Вероятно на множество фактори, единият от които политически. Есента позицията, че служебното правителство не трябва да прави бюджет, изглеждаше принципна. Логичен бе и натискът върху партиите в парламента да направят правителство и да поемат отговорност. Видя се, че това не стана. „Увисна“ и другата теза, че ако без редовно правителство се приеме бюджет, той ще е разточителен. Но също така се видя, че дори и без цялостен годишен бюджет разходите растат, всяка седмица се появяват харчове с решение на Министерски съвет. Тезата, че с удължаването на бюджет 2022 автоматично някак си се пази дисциплина, се оказа не толкова работеща. От друга страна, натежа обратното - президентът, защото той излъчва служебното правителство, трябваше в един момент да покаже, че ще поеме политическа отговорност, не може безкрайно да се отлага. Това, че няма редовно правителство, не означава, че държавата може безкрайно да работи без бюджет.

- Има ли финансови причини, заради които трябва да се приеме бюджет още в началото на 49-ото НС?
- В закона за публичните финанси е казано, че всяка година до 31 октомври се внася бюджет. В момента сме в казуса „изключение“. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

- Кога изтича удължителният закон на бюджет 2022?
- Удължителният срок е три месеца, но не се брои периодът, в който няма парламент. Това означава, че ще важи някъде до средата на юни. Но това е чисто формалистичната страна на нещата. По-съществената е, че не е разумно да се управлява държава без бюджет.

- А ако няма приет бюджет, нови заеми могат ли да се теглят?
- Законът позволява да се теглят заеми за покриване на нуждите на хазната, така че ликвидността в хазната, плащането по стари емисии дълг не са застрашени, за това беше помислено при гласуването на удължителните разпоредби. А освен това има фискален резерв, той помага при такива ситуации, буфер е за текущи дефицити. Така че няма от тази гледна точка спешност до седмици или до месец. Но това е един вид извънредна политика - без бюджет всичко се прави по изключение и на ръчно управление. Освен това, ако правителството излезе сега на международните пазари за нова емисия, какво ще е посланието към потенциалните инвеститори, какви лихви ще трябва да е готово да приеме? Държавата няма бюджет, няма парламент, новините от тази страна са изпълнение с дискусии за финансов апокалипсис, разпад. Политическата кампания е едно, там реториката е винаги ожесточена, но за финансите на държавата, за нейната репутация като стабилен длъжник, за рейтинга е важно да има ясни послания, вдъхващи доверие. Трябва да се види, че има „възрастен в къщата“. Затова е съвсем друго да има правителство, което да казва - ние държим нещата под контрол, имаме бюджетна рамка за тази и следващите години, връзваме приходи и разходи, събираме данъците, правим нисък дефицит. Уверен съм, че когато е уреждана ролята на президента в Конституцията, не е имало очакването, че сегашната ситуация е естественото състояние на политическия живот - да нямаме парламент, да има дълги служебни правителства и да ходим на избори на пет месеца. Това е изключение, но трябва да се направи нещо. Да, трябва да се подготви бюджет, трябва да се приемат различни данъчни и разходни мерки и да се направят промени в законодателството, за да се изпълняват тези мерки. Изпълнителната власт също има отговорност, независимо дали е избрана от парламента, или е назначена от президента, тя трябва да изготвя и внася законопроекти. Досега в много ситуации реакцията на служебното правителство е била да отлага някои важни теми с мотив, че е работа на парламента и на редовно правителство. Понякога това изглежда като бягство от отговорност да се предлагат непопулярни и трудни решения.

- Реалистично ли е намаляването на бюджетния дефицит от 7% на 3% и за колко време може да се случи това?
- Първо 7% е негативният сценарий, който чертае прогнозата. Но безспорно има такъв риск и трябва да се вземат мерки за консолидация. От една страна, икономиката към момента работи добре, а не е в някакъв тежък колапс, има икономически растеж, запратите се увеличават, безработицата е ниска. От друга страна, има инфлация, очаква се тя да намалява, но все пак ще е положителна в рамките на 7-8% към края на годината. Така че приходите в бюджета ще растат през 2023 г. макар и с по-бавни темпове от тези, които видяхме през 2022 г. - т. е. няма дупка, заради намалени приходи. От това следва, че не е необходимо да се режат разходи - по-скоро разходите трябва да растат, но с по-бавен темп от приходите. Ние не сме в най-трудната задача, в която буквално трябва да режем. Имало е страни, в които това се е случвало - например в Латвия през 2009 г. след глобалната финансова криза, там наистина имаше намаляване на заплати и пенсии. Ние не сме изправени пред подобно предизвикателство. Много хора ми казват: Ти гледаш с розови очила. А аз просто казвам, че наистина трябва да се ограничи ръстът на разходите, трябва да се върне дисциплината в харченето, но не сме стигнали дотам да режем от пенсиите и заплатите на хората. От друга страна, виждаме, че не се изпълнява инвестиционната програма, че има забавяне на много проекти. Там също може да има икономии, просто няма да бъдат направени тези разходи. Средствата за текуща издръжка също ще паднат, защото там има прогнози с много високи цени на горивата, на газа - а те вече поевтиняха в сравнение с миналото лято и есента.

- Ще се наложи ли отлагане на очакваната актуализация на пенсиите?
- Вероятно никой няма да отмени лятната актуализация на пенсиите по швейцарското правило. Така че търсенето на икономии и ограничения ще са на други места. Струва ми се относително разумно предложението на финансовия министър да се увеличат заплатите там, където не са увеличавани миналата година, както и при някои служби, които работят на терен с много ниски доходи. Т. е. избирателно да се увеличават заплатите - не за всички системи с еднакъв процент. Аз бих добавил не да се увеличава изцяло общият фонд за работна заплата на отделните ведомства, а да се насърчат да могат да вдигнат заплати на отделни служители, но при спестяване на разходите - ако съкратят определени служители примерно чрез по-добра организация на работа, преминаване към електронни услуги или пък ако спестят от текущи ремонти. При една груба сметка - ако има реален ръст на икономиката с 1-2% и 8% средногодишна инфлация - това дава 9-10% ръст на данъчните приходи, и то дори без новите мерки за подобряване на събираемостта на данъците, за които говореше финансовият министър. Ако общите разходи растат с по-бавен темп - примерно 6-7%, би имало консолидация на бюджета и свиване на дефицита. Разходите растат, но важното е да растат по-бавно от приходите. А пък в рамките на увеличените бюджети ведомствата ще могат да увеличат - но избирателно и при икономии - заплатите на служителите.

- Адекватни ли са предложените от служебния финансов министър Росица Велкова мерки като премахване на намалени ставки на ДДС и облагане на свръхпечалбите на фирмите?
- За свръхпечалбите предложението изглежда цели да обхване всички предприятия. Европейският регламент обаче се отнася само до енергийните компании. Там очевидно големите печалби са заради ненормалната шокова, дори военна конюнктура миналата година, огромен ръст на цените, помните цени на тока над 500 евро на мегаватчас, газ над 200-300 евро и т. н. За другата част от икономиката обаче не е толкова лесно да се твърди, че генерира свръхпечалба само заради конюнктурата. Още повече, представете си нова фирма, която точно е почнала да се развива, нормално е година след година да печели повече - но защо я наказваме с висок данък, нали искаме именно успешните и растящите компании да насърчим да процъфтяват в страната? Същевременно ние имаме следния парадокс - миналата година, а и тази продължават да се дават много сериозни суми за енергийни компенсации на бизнеса. Голяма част от тези бизнеси биха се справили много добре и без тези компенсации, а реално те им идват нещо като свръхпечалба. Т. е. те си увеличават печалбите с компенсациите. Никой не поставя въпрос защо продължават да се дават компенсации на всички, а не диференцирано на тези, които са пострадали от енергийните цени. В момента и банките, и телекомите, суперуспешни ИТ компании, а ако щете и магазините в мола или за хранителни стоки, и ресторантите получават енергийни компенсации. Каква е логиката? Много от тях имат рекордни печалби. Те не са пострадали от кризата, от инфлацията и от войната - напротив, някои дори използваха много успешно пазарната динамика през 2022 г.

- Как стоят нещата с отпадане на някои преференциални ставки ДДС?
- По отношение на ДДС започна един популизъм, още по време на пандемията, след това продължи, защото нямаше редовни правителства и всеки, който поиска някаква преференция, или специално третиране я получи. Трябва да има консенсус, че този вид извънредно положение е свършил и ЕК в насоките за фискалните рамки за следващата година много ясно казва, че вече трябва да се нормализират нещата - няма пандемия, няма затворени бизнеси, нещата са си в нормалния ход. Войната продължава да е страшна и ужасна, но по някакъв начин икономиките успяха да се адаптират, няма шокове и изненади, каквито имаше в началото. И трябва да започнем нормално бюджетно управление с разумни мерки. И в този смисъл едно от нещата, които трябва да се направи, е да се махнат някои от опортюнистичните данъчни облекчения за този и онзи - още повече, не видяхме по-ниските цени, каквито иначе се ползват да се аргументират тези преференции.

- Вдигането на тол таксите, за което отново се заговори, няма ли да доведе до допълнителна инфлация, която правителството се опитва да намали?
- Този аргумент беше и за компенсациите за бизнеса - твърдеше се, че ако се дадат, няма да се вдигат цените. Стана ли така? България е с една от най-високите инфлации в Европа, където има много страни без такива щедри компенсации. Може да се окаже, че някои от големите фирми просто са си увеличили печалбите. Не е толкова лесно да ограничиш инфлацията, като налееш пари в бизнеса. Не става така. Понякога може да се постигне такъв ефект, но по-често не се постига. В крайна сметка пътищата трябва да се поддържат с някакви средства и да се ремонтират. Това струва пари - ако не събираме от тол такси, т. е. от ползващите пътищата, тогава трябва да вдигнем други данъци. Това ли е по-добре? Впрочем, видно от данните товарният транспорт се развива доста добре последната година. Тоест аргументът - криза е, не съществува. Може да е бил валиден през 2020 година, когато икономиката беше замряла, половината европейска индустрия затвори за няколко месеца и тогава се наистина се налагаха извънредни мерки, за да не загине бизнесът. Ако един сектор получи специално третиране, значи сметката трябва да се плати от всички останали.

- Смятате ли, че не е необходимо да има допълнителни рестрикции като замразяване на пенсии и заплати?
- Ако замразим всичко, вероятно ще имаме излишък. Чисто механично е така, ако гледаме за цялата година, но ако се харчи за много неща през първите месеци на годината ударно, очевидно е, че последните месеци ще трябва да има рестрикции. Един от резервите за спестяване е капиталовата програма. В България трудно се правят поръчки, обжалват се, бавят се. Най-вероятно и тази година няма да има изпълнение на това, което е заложено. Планът за възстановяване ще се окаже, че не е за възстановяване, защото икономиката отдавна се възстанови от ковид, а ние не сме похарчили почти нищо от него. Парите чакат, проекти няма, съответно няма и процедури по Закона за обществените поръчки, а значи няма да има и плащания за завършена работа. Това също е някакъв резерв за текущата година. Това, разбира се, не добре в дългосрочен план, защото означава, че нямаме капацитет да правим инфраструктурни инвестиции.

- Има ли риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото, нещо за което предупреди Росица Велкова в контекста на отлагането ни за влизане в еврозоната?
- Това е много странно и непремерено споменаване в доклада на Велкова. Не ми е ясно защо е включено, особено така формулирано то създава изключително объркване и притеснение. Още повече, че няма пряка връзка. Левът е изцяло гарантиран с резервите на БНБ, на практика утре всеки може да си смени всички левове, които притежава и няма да има никакъв проблем с това. Нашият валутен борд така работи, че държавата не може да си финансира разходите и дефицитите от Централната банка, че и тази хипотеза отсъства. Всъщност, именно заради тези си параметри нашият модел на паричен съвет е толкова успешен и устойчив.

- Може ли да се стигне и при какви обстоятелства до заем от МВФ - предупреждението отново е от служебния финансов министър?
- МВФ спасява фалирали държави - и да, това е непрофесионален жаргон, такъв точно термин не се използва, но хората ще разберат. В нормална ситуация една държава покрива бюджетния си дефицит, т. е. превишението на разходите над приходите, и връща стари заеми като тегли нови заеми. Когато имате твърде големи дефицити, когато перспективата ви е изключително негативна и неблагоприятна, от ден на ден става все по-зле, когато икономиката ви е в някакъв хаос и колапс и има много дълбоки структурни проблеми, то тогава вие не можете да отидете и да емитирате дълг с нормални лихви, защото пазарите наказват такива потенциални длъжници. А в някакъв момент няма да ви дадат нов заем и при каква да е лихва - просто вие изглеждате като длъжник, който няма да може да върне полученото. И единственото спасение тогава е да отидеш при МВФ, който затова е създаден - да помага на страните, които са членове на фонда в такива ситуации. Но това е краен вариант, България е далеч от него. С малко разум и отговорност можем да си „стегнем“ финансите, да укротим данъчния и разходния популизъм, и тогава няма да има никаква причина изобщо да се заговаря за този вариант.

Нашият гост
Лъчезар Богданов е главен икономист в Института за пазарна икономика. Завършил е Софийска математическа гимназия и Университета за национално и световно стопанство. Във фокуса на изследователската му работа са макроикономическата политика, публичните финанси, данъчната система и пазара на труда.