Той изпъква и със своята публицистика и патриотична поезия, посветена на поробена Македония

Ролята на Любен Димитров нараства по време на Втората световна война

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Едва ли има друга личност като Любен Димитров, която да е оставила толкова трайни следи в дейността след 1944 г. на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада. Той е роден през 1903 г. в гр. Битоля, днешна Северна Македония. Баща му е директор на местната българска девическа гимназия. След като Сърбия завзема родния му край, семейството му бяга в България. През 1926 г. Любен е избран за председател на македонското студентското дружество „Вардар“ в София.

Освен като редактор на литературното сп. „Родина“, той изпъква и със своята публицистика и патриотична поезия, посветена на поробена Македония. Поради тези му качества, през 1930 г. Любен Димитров е поканен от ЦК на МПО за главен редактор на техния орган в. „Македонска трибуна“. Още с пристигането си през юни 1931 г. той се откроява със своите творчески и организационни качества, поради което, освен че 20 години заема поста съюзен секретар, се превръща в един от лидерите на македонските българи в Америка.

Ролята на Любен Димитров нараства по време на Втората световна война. Той си дава сметка, че Германия не може да спечели световния конфликт, поради което се заема с отстояването на каузата на Македония с оглед на бъдещото разделение на света. Още през 1941 г. подготвя изданието „Американски симпозиум по македонския въпрос“, в което са представени позициите на видни американски учени като проф. К. Крюгер, проф. Дж. Бейклес, проф. Артър Андрюс и др., защитаващи правата на македонските българи. Благодарение на добрите си контакти с американското правителство, той започва да го подпомага и съветва по националните въпроси на Балканите.

С приближаването на Червената армия към Дунава и перспективата за възстановяване на Югославия, през март 1944 г. Любен Димитров издава книгата „Защо Македония трябва да бъде свободна и независима“. Нейната политическа програма заляга в меморандума, който на 23 април 1944 г. ЦК на МПО връчва на американския президент Теодор Рузвелт. В този документ се иска създаването на свободна и независима Македония с равни права на всички населяващи я етнически групи.

След края на войната и възстановяването на статуквото в Македония, започва нов период за Любен Димитров. Според Вида Боева, личен сътрудник на Иван Михайлов, последният водач на автентичната ВМРО още през 1945 г. чрез Асен Аврамов изпраща писмо до редактора на в. „Македонска Трибуна“, в което пише, че в България и Македония с идването на комунизма на много хора поради страх, пари, кариера или друго, ще им се наложи да се променят. Затова МПО не трябва да се повлиява от тези промени, а да продължи легалната борба за свобода.

През последвалия период Любен Димитров не само води няколко делегации на МПО до ООН в Ню Йорк, Държавния департамент във Вашингтон, Белия дом и различни институции в Европа. Хиляди писма, стотици изложения, петиции и окръжни носят неговия подпис. Той е основния автор и на връчваните при международната дейност на МПО документи, в които са отразени зверствата на установилите се след 1944 г. режими и са посочени исканията на продължаващите да се борят за своята свобода македонски българи. Така например по отношение на титова Югославия започва системно да се дава отпор на извършваните от нея фалшификации и чрез изнасянето на конкретни факти се оборват твърденията на Белград за наличието на „македонска“ народност и език в миналото. За значението на случващото се през този период, все още са актуални думите на самия Любен Димитров: „За македонските българи в Северна Америка проникват оскъдни данни. А те представляват 90 на сто от цялата българска емиграция в Америка, като три четвърти от тях никога не са стъпвали в България“.

Именно заради тях, събитията след 1944 г. постоянно се отразяват на страниците на в. „Македонска трибуна“, което на фона на тогавашната официална българска позиция по македонския въпрос, превръща изданието ако не в единствен, то в основен източник на информация за случващото се.

Съюзният секретар на МПО с огромна енергия започва да обикаля отделните дружества и да мобилизира македоно-българската емиграция в Америка да продължи борбата за освобождение на Македония. На годишните конгреси или на различни тържества изнася пламенни речи, дава интервюта за американски, канадски и европейски медии, канен е като почетен гост на различни конференции, поддържа международните контакти на МПО. Тази негова дейност буквално изсмуква силите му и той се разболява от рак на белите дробове. Но дори и когато е тежко болен, продължава да ръководи, насърчава и вдъхва вяра в справедливостта на водената борба. До сетния си дъх остава главен редактор на издавания от него вестник.

Макар и тежко болен, Любен Димитров успява да подтикне през 1961 г. сина си Антон който по това време е студент в Европа, да издири в Лондон и Париж какво е писала английската и френската преса за Илинденско-Преображенското въстание. Тъй като всички кореспонденти говорят за българи в Македония, събраните материали се използват за разобличаването на югославската пропаганда.

Любен Димитров умира на 14 октомври 1962 година в Индианаполис. Малко преди смъртта си той уведомява ЦК на МПО, че желанието му е да бъде погребан в Торонто, където е най-голямата и борческа колония на македонски българи. На погребението му се събират много емигрантски дейци, като всенародното поклонение е отразявано от американски и канадски медии. Видни политици като министър-председателя на Канада Джан Дифенбейкър, бившият външен министър Лестър Пийрсън, министърът на труда Майкъл Стар и др. изпращат съболезнователни телеграми.

По повод загубата на Любен Димитров, водачът на ВМРО Иван Михайлов на 25 октомври 1962 г. публикува възпоменателна статия, в която се казва: „Смъртта завари Любен на бойната идейно-защитна линия в нашето освободително движение. Той държа високо знамето на Македония през явни и подмолни бури, които засегаха нашето отечество често и на хиляди километри далече от неговите граници. Сражаваше се под това знаме достойно, верен на народните стремления... Легалният фронт е бил винаги от огромно значение за нашата народна кауза. А от 1934 г. насам той е пътеуказател за всеки, който се интересува по македонския въпрос. Своите герои има и легалният фронт на нашата народност - и то какви! Легални борци бяха и Отец Паисий, и Неофит Бозвели, и Братя Миладинови, ако споменем само тях измежду първоучителите. Любен Димитров познаваше отлично каузата на Македония, познаваше историята на освободителното движение, тая на българската нация, а и на други народи. Знаеше добре английски език и предостатъчно се ползваше от френски. Със знанията си бе напълно подходящ за мястото, което заемаше...

Две черти украсяваха образа му - едната бе неговата способност, а другата - скромността му. Сега тоя скъп образ е вече украсен и с онова сияние, което получават истинските ратници за правда - народната признателност. Не може да има родолюбец всред нашето общество, който да не бъде признателен на Любен Димитров...

Когато тоя свят напускат борци като Любен, след себе си те оставят духовно наследство, обогатяват съдържанието на народното дело чрез примера си. Не с плач, а с възторг, при повдигнат дух трябва да се прощаваме с тях. И не се прощаваме за винаги. Защото те често ще са пред съзнанието на своите съвременници - братя и сестри. И често имената им ще се срещат в страниците на нашето освободително движение“.