Любимецът на българската публика Любен Чаталов е носителят на наградата за цялостен принос в киното от десетото юбилейно издание на фестивала за ново европейско кино „Златна липа“, който приключи вчера, 31 май, в Стара Загора. Вече 10 години форумът, създаден от режисьорката Магдалена Ралчева, показва най-новите европейски ленти, на които предстои да се срещнат с публиката.

Почти всяка година във филмите, показвани на „Златна липа“, има такива с участието на Любен Чаталов, който продължава активно да се снима в киното и сега, вече на 73 години. Неотдавна го гледахме в „Пътуващо кино“, „Чичо Коледа“ и „Като за последно“, но публиката го помни прекрасно още от първите му прояви – „Бумеранг“ (дебютът му през 1979 г.), „Адаптация“, „Голямото нощно къпане“, „Лавина“, „Опасен чар“, „Нощем по покривите“, в сериалите от по-ново време „Под прикритие“ и „Седем часа разлика“.  

И така – повече от 180 ленти, между които има и италиански, френски, белгийски. Наситеният му творчески път е увенчан с Голямата награда „Златна роза“ (Варна, 1986), наградата за най-добър актьор на международния фестивал „Любовта е лудост“ (Варна, 2006), с пано с отпечатъците му на Стената на славата пред Театър 199, а сега – и със „Златна липа“.

Неговите роли са мъжкарски, силни, характерни, запомнящи се, а няколко поколения фенки остават завинаги омагьосани от пронизващия му син поглед. За тяхна радост актьорът се е посветил именно на тази професия, а не е станал лесоинженер, за какъвто е учил в началото. Съдбата нарежда да го скъсат по математика в Лесотехническия институт и се налага той да прекъсне следването си. За да възстанови студентските си права, трябва да работи поне 8 месеца. Така Любен Чаталов попада в метеорологичната служба на летище София, където бързо се сприятелява с бъдещата звезда Иван Иванов и бъдещия преподавател в НАТФИЗ Славчо Маленов. Всъщност от тримата само последният има намерение да кандидатства в тогавашния ВИТИЗ и усилено репетира, докато един ден се ражда идеята и тримата да се пробват на приемните изпити. Противно на очакванията на Иван и Любен, не ги скъсват още на първия тур, приемат ги в театралния институт сред 30-имата от 3500 кандидати и така българската публика печели двама от най-големите си актьори и един режисьор и преподавател.

Работохолизма си Любен Чаталов уталожва в къщата си в село Мирково, където живее от няколко години. За него столицата е само месторабота, истинското му удоволствие е в родното село на майка му, където има огромна рода, сърдечни съседи, градина със зеленчуци, художествена галерия и близка кръчма за бохемски изживявания. До него е и малко позакъснялата му любов – поетесата Камелия Кондова, която е с 19 години по-млада от него.

Двамата се срещат и влюбват неочаквано на литературно четене в Балчик. Актьорът има двама синове и рано приключил брак с финландка, която в годините на „тука има, тука няма ток“ грабва децата и си заминава в родината. След това той живее дълги години с варненска художничка и отглеждат заедно нейния син. Заради любовта си актьорът се мести във Варна и работи в местното радио. Чувствата им обаче постепенно изстиват и двамата се разделят.

Чаталов се отдава на бохемски живот с верни приятели и няма намерение за нова връзка, но в живота му ненадейно нахлува поетесата от Добрич, която 15 години е работила като журналистка в радио, телевизия, вестник. Тя също има две деца, които е родила много млада – така да се каже, вече отгледани. От дума на дума разбират, че са сродни души и нещо повече – че са родени един за друг. Бохемските им компании също се харесват и сливат.

Сега с Любен живеят в Мирково, посрещат приятели, веселят се у дома и в местната кръчма, организират кръжок по творческо писане и четене. Той продължава да се снима в киното и играе в постановки на софийска сцена, а тя два пъти в седмицата работи в скъп столичен ресторант като… готвачка. Кухненската проза не пречи на творчеството й, до момента е издала девет стихосбирки. Носителка е на големите награди „Петя Дубарова“ и „Веселин Ханчев“ (двукратно), на националната награда „Дора Габе“ (2018), която се присъжда веднъж на пет години.

Един творческо-бохемски тандем, който се надява да има още достатъчно години заедно.

С каска срещу тъщата

Това не е виц, а самата истина – по съвет на приятелката си Любен Чаталов си сложил зелена армейска каска, когато отишъл да се запознае с майка й. Камелия го предупредила: „Внимавай, тя бие!“. Тъщата пък му казала да махне каската, защото не той, а дъщеря й е за бой. След като ги изгледала и двамата – той снажен синеок красавец, тя - дребничка, отсякла: „Харесвах те, когато беше за харесване. Таз като няма акъл, да те вземе сега!“