“Трябваше да съм слънце по-бързо да ме намериш”. Така пише поетесата Камелия Кондова. А слънчогледът, на когото приляга най-много този стих е един прекрасен актьор - Любен Чаталов. На седемдесет години чаровникът на българската сцена е влюбен отново и щастлив, като момче от гимназията. Неотдавна актьорът и Камелия сключиха брак и двамата придават артистичен нюанс на столицата, в щрихи от бурни веселия, творчество и още нещо.

През уикенда двамата водят творчески курсове за приятели в село Мирково. Мирково? “Джордж Клуни има 52 филма и има къща на Лаго ди Комо, аз имам 142 филма, и имам къща в Мирково. Какво ни различава с Клуни? Нищо!” - това е равносметката на чаровникa на над средна възраст.

Любо мина границата от седем десетилетия на този свят, а умората е там, някъде зад хоризонта. Лудостите му край нямат, а признава, че би бил по-изобретателен, ако притежавал физиката на младеж. Всички го помним в “Лавина” - филм-поема за прекършения ентусиазъм на група алпинисти.

“Тогава снимахме на Черни връх и го нямахме за нищо. За час и половина от Бай Кръстьо се качвахме до върха”, казва той. Сега не е така, но лудостта в душата му остава.

“Влязох в клуб “Седемдесет” с тайната надежда, че някой ден ще вляза и в Клуб “Осемдесет”, казва Любо за юбилея си. Неговата философия е, че стига човек да се чувства добре и да е здрав, годините нямат абсолютно никакво значение.

С новата си любов се запознава в Балчик. Той трябва да чете стиховете на един талантлив и забравен поет - Йордан Кръчмаров. Събитието закъснява, защото всички чакали да дойде поетесата Камелия Кондова. Любо очаквал да се появи някоя вехта жена, щом заради нея карат софийския актьор да чака появата й.

“И изведнъж връхлетя като вихър една жена в лилава рокля. Като вихър. Срещата ни ме събуди малко, защото тъкмо си бях казал, че каквото било-било с жените, но се оказа, че тепърва има неща, които си заслужават. Имаме си с нея теория, че цял живот обичаш един човек, докато го намериш. Любовта е една, само обектът е различен”, споделя той в интервю пред славната журналистка Мария Петкова.

Или както стихотвори самата Камелия: “Голямата любов се умори на мене всеки път да ми се случва.”

Изобщо новата среща с любовта включва втори работен реактор в душата на актьора.

“Единственото, което ме притеснява сега, е че взеха да ме търсят прекалено много за работа”, шегува се той.

С любовта на своите седемдесет, Любо подготвя общ спектакъл. Веднъж пробвали в Бургас да направят нещо заедно и веднага напълнили зала с около 150 души. Смятат да доразвият историята и ще продължат да се забавляват на сцената. Точно това е изразът “Да се забавляват.”

Филмографията му е огромна. Предстои и българската премиера на най-новия филм с негово участие - “Пътуващо кино” на режисьора и сценариста Илия Костов. Творбата наскоро спечели наградата за най-добра комедия от петото издание на фестивала Ficmarc - Caribbean Sea International Film Festival във Венецуела и ще бъде показан на “София филм фест”.

Лентата е сатира за седмото изкуство, в която трима кинаджии ветерани (Катерина Евро, Любен Чаталов и Юрий Ангелов), провокирани от техен млад колега (Кристиан Макаров), завърнал се от Америка, тръгват из страната. Ентусиастите стигат до най-малките населени места, за да показват на хората образците на българското и световното кино.

Любо става актьор случайно. Започва следването си в Лесотехническия институт, но прави някаква поразия и трябва да прекъсне. По онези години, за да възстановиш студентските си права, трябва да работиш поне осем месеца. Комшия го урежда в метеорологичнаста станция на летище София. Там имало и други като него - неориентирани. С двама се сприятелява много бързо - бъдещата звезда на киното Иван Иванов и Славчо Младенов, който сега е преподавател в НАТФИЗ. Тримата заедно влизат в Академията.

През 1979 г. е филмовият му дебют в “Бумерангът”. През годините, освен че снима непрекъснато, Чаталов се занимава с какво ли не - продавал е тенджери, бил е кръчмар, но всъщност винаги е бил най-вече артист със здраво дупе.

“Когато си започнал нещо, трябва да го направиш, без значение дали ще има “Осанна” или “Разпни го”. Затова си трябва и дупе. Гениите преди моето поколение - Наум Шопов, Катето Паскалева, Слабака (Петър Слабаков), те имаха дупе. Ако имаш дупе, трябва да стискаш, иначе ще бъдеш разочарован и от професията, и себе си. А това е най-страшно.”

Честит да си, Любо!

 

В играта на любовта

Юбилеят на Чаталов бе отбелязан с прожекция в кино “Одеон” на един от най-добрите филми с негово участие - “Игра на любов” на режисьора Януш Вазов. Историята, написана от Владимир Ганев (“Комбина”) и Йордан Хаджиев, разказва за Любо, актьор в провинциален театър. Лили е пианистка и преподава музика. Любо се готви за ролята на Сирано дьо Бержерак. За него това не е просто поредното превъплъщение, а мечтаната роля. Но зад кулисите неговата шпага “затъва” в конформизма на занаятчийството. А на премиерата ще играе друг. Лили е улисана със своите питомци. Само разговорите по телефона - красиви, празнични, искрени думи прогонват сивотата на делника. Всъщност те никога не са се виждали.

 

За него

Любен ми е заслужен подарък

По-добър човек никога не съм срещала. Любен прилича много на татко. Него никой не го наричаше по име - Димитър, а му казваха Душо. Така го знаеха всички. Любен е душа.

Всяка любов подвежда, но на тези години мога да кажа с цялата осъзнатост на думата щастие - аз никога не съм била по-щастлива в живота си. Любен ми е заслужен подарък, щастието ми е заслужено. Не минава вечер, без да се заливаме от смях. Искрен, сърдечен смях. Обичаме и да пътуваме. А когато Любен шофира, това е специално спокойствие. Не сме сърдити за нищо на живота. Всичко е станало съвсем навреме. Нашата среща също. Предишните са били емоционални репетиции.

Камелия Кондова, поетеса

 

Винаги сме били приятели

Ние винаги сме били приятели с Любчо и имаме много интересно запознанство. Животът ни срещна на един варненски фестивал - “Златната роза”. Но на рецепцията на хотела бяха объркали нещо и ни бяха настанили в една стая, мислейки си че Евро е мъжко име. След три дни съвместен живот му казах, “Абе, Любе, може ли такова нещо - аз хубава жена, а ти един път не се напи и да ми посегнеш, че да ти кажа “Не!”... Той го разказва по-хубаво. Покрай “Пътуващо кино” се събрахме отново и виждам, че се е променил много, но към хубаво.

Катерина Евро, актриса

 

Най-талантливият сред нас

Познаваме се още преди ВИТИЗ. После го приеха “Кукли”. Като го видях и му казах “Абе, как ще скриеш това лице с очи като прожектор зад параван. И той вика “Да, бе да... ще ставам актьор”. И така попаднахме в един клас. До завършването бяхме неразделни. От тримата, които останахме от старата школа звезди на киното - Иван Иванов, аз и Любен, смятам, че той е най-талантливият от нас. Той е роден за театър, но е мързелив за тази сцена. Дойде два пъти да пробва, но не е неговото. Той е свободен дух. Това всяка сутрин да ходиш в девет часа на репетиции - не е за него.

Ивайло Герасков, актьор