- Любо, вече стартира голямото ти турне. След успеха в София тепърва ти предстоят сцените в Пловдив, Варна и Бургас. Какво ново предлагате на публиката?
- Усещането е невероятно, защото ние изпълнителите сега сме толкова обнадеждени, че въобще ще имаме възможност да пеем, дори и пред хора с маски на лицата - това е един светъл лъч за нас. Музикантите бяхме най-потърпевши от всички, защото на актьорите все пак им беше позволено да играят пред 30 процента публика, докато ние се почувствахме малко дискриминирани. Радвам се много да видя хора срещу себе си, защото онлайн концертите са готини донякъде, но не могат да направят такава връзка, като живите изпълнения и ентусиазмът ми за турнето е огромен. Концертите са с банда на живо, като Ангел Дюлгеров е на китарата, има и гости - мои колеги, които ще бъдат изненада за хората, закупили билети. Освен добре познатите парчета, зрителите ще чуят и най-новите песни, които съм подготвил за бъдещия ми албум.

- Новата ти песен “Целуни ме” е с много въздействащ текст. Какво конкретно те вдъхнови за него и хората успяха ли да усетят посланието, което им изпращаш?
- Вече от няколко дни получавам модерната дума - “feedback”, или обратна връзка от хора, които гледат видеото и много им харесва балансът между текста и това по-естетично и събрано видео - без да е мегаломанско. Хората усещат текста като една равносметка за последната година - как ни беше забранено да се целуваме, да се виждаме и как ни се отрази цялата тази година на пандемия, през която загубихме и някои приятели в нашия бранш, като Димо от P.I.F. и Косьо Марков, което беше супер неприятна изненада. “Целуни ме, утре може да ме няма..”, в тези думи има много сантимент и трябва по-често да се сещаме - дори да мине пандемията, че не е ясно утре какъв ще бъде денят и можем да действаме единствено в сегашния момент. Животът върви независимо от нас и ние правим единствено изборите за собствения ни път.

- Кога повярва в Бог и имаше ли конкретно събитие, или случка, които те обърнаха към вярата?
- Бил съм съвсем млад - на 18-19 години, когато започнах да си задавам въпроси за смисъла на живота и да търся отговори, защото с времето човек става по-инертен, а младият човек е свободен и си задава екзистенциални въпроси. Моето търсене започна през 91-ва година с изучаване на теология, защото смятах, че ако няма живот след смъртта, би било изключително безсмислено да сме просто едни биологични машинки. Не е логично съзнанието, идеите и творчеството ни да се изгубят в нищото. Нашето творчеството ни оприличава с Бог, защото ако бащата е такъв, генетично би трябвало и децата да са такива. Имам теза, че ако в Битие пише: “Бог създаде човек по свой образ и подобие”, се има предвид не като материално тяло, а като творческо начало и лична воля. Всичко, което правим в изкуството, е движение от нематериалното към материята - първо ние виждаме картината и чуваме музиката в съзнанието си, а след това тя вече е на платно или на звукозапис.

- Случвало ли се е да получаваш мигновен отговор на молитвите ти?
- О, разбира се. Вече толкова години имам такива необикновени и свърхестествени случки. Често съм бил спасяван, когато съм бил на ръба на смъртта - дали в болница с вътрешни проблеми, дали в катастрофи с коли на няколко пъти, или всички тези неща, които се случват на хората и на сцената, когато съм имал произшествия с чупения на крака и ръце... Всичко е можело да завърши по-зле и като съм си правил анализ след това, съм си давал сметка, че ако не съм паднал така, е можело да си счупя главата и си казвам, че това е било за мое добро. Трябва да сме по-смели и да имаме повече надежда за живот, отколкото страх от смъртта и от утрешния ден. Когато паднат страховете, тогава човек става истински свободен, а истината е, че не умираме. Винаги получавам отговор на молитвите ми, когато го поискам, но понякога Господ не отговаря веднага - не защото не иска, а защото не ни е направил марионетки, които да движи на конци, а ни е оставил да взимаме личните си решения. На Бог не му трябват кукли на конци, а някой като него, за да претворява това, което е той, защото ние взимаме от него и така също можем да правим божествени неща. В последно време станахме малко арогантни - решихме, че сме сами и всичко е в наше владение, че едва ли не ние управляваме Вселената. Това води до голямото падение - повярвахме, че ние сме единствените богове, което няма как да е истина, щом не можем да управляваме двата основни пункта - раждането и смъртта. Ако някой може да реши кога да се роди, кога да умре и да възкръсне - тогава съм съгласен да призная, че сме богове, но на този етап само Бог може да го направи.

- Чувството за хумор помага ли ти в трудни времена? 
- То е задължително. Не може хората да живеем само с мъдри пожелания един към друг. Щом ни е даден хуморът, трябва да го ползваме - колкото хората се разтоварват със смеха, толкова и с музиката. Аз съм в компания с интелигентни лица. Приятели сме с Орлин Горанов, Катето Евро, Камен Воденичаров..., те всички са хора на хумора. Алекс Раева също е безумно смешен човек - от тези, които правят много смешки, а с Мариус Куркински направо можеш да се съсипеш от смях в компания.

- Коя от всичките песни, които си написал за твои колеги има най-необикновена история? А коя е песента, текстът на която те вълнува най-силно?
- Една от необикновените е на Мария Илиева - “Сама”. “Трябва сама да изгоря и да продължа...” - много е хубаво, че съм написал текста от страна на женската гледна точка, както направих и за Тони и Михаела Маринова. Вече имам над 250 песни и ми е трудно да цитирам конкретна, но интересно се получи например и текстът на “Вместо мен” на Орлин Павлов. Новата ми песен “Целуни ме” също е пример за цялата ми енергия, събрана в текст. Иначе, може би най-вълнуващо за мен е посланието в песента на Майкъл Джексън - “Man in the Mirror”, в която се казва, че ако искаш да направиш промяна, започни с човека в огледалото.

- А болно ли ти е, че песните на Майкъл Джексън вече не звучат в големите музикални канали, както и че кариери на обичани артисти бяха съсипани, заради скандали в личния им живот?
- Да, това е много нелепо, защото би трябвало да се раздели личното несъвършенство на твореца от съвършенството в творчеството му. Ако изглежда, че това, което пея и говоря е чисто и неподправено и то е така, това не означава, че и в личния си живот съм такъв. Искам да бъда такъв, какъвто съм, когато пея, но нямам сили да го изпълня. По-голямата част от артистите сме така - в частния ни живот бъркаме, падаме, ставаме и се проваляме на места и точно затова избираме сцената, защото там живее по-добрата част от нас. Ако хората съдят по музиката ни, че сме много добри хора - мога веднага да отговоря, че това не е непременно така. Смятам, че изкуството ми е добро - там проектирам себе си и искам да бъда по-добър, въздържан и мъдър. Не би трябвало да съдиш хората и да забраняваш изкуството им, защото и самият артист се е разграничил от това и вижда идеалния си образ в изкуството, което прави.

- Коя е песента, на която ти се случва да се просълзиш?
- Това е едно парче от последния ми албум - “Всички пътища водят към теб”, в което има една реплика, с която се обръщам към Господ: “Знам, че си с мене, дори когато греша”. Някои хора се притесниха от този недогматичен текст и казаха: “Не, Господ не обича тези, които грешат.” Не е вярно, той дойде точно за тези, които смятат, че са несъвършени, защото на тези “съвършените” - няма какво да им поправя. Не можем да изработим съвършенството, дори само мислите ти да са несъвършени и ти вече не си съвършен. Плаках, докато пях тази песен в студиото и докато правих видеоклипа, а на всеки концерт също се разчувствам на нея и вече започнах да се превръщам в един плачещ артист. (Смее се.) 

- Би ли написал текст за песен на Лили Иванова, която наскоро имаше рожден ден? 
- Бих бил абсолютно горд и поласкан да напиша текст за Лили Иванова, защото това е, което правя най-добре. Музика има кой да направи за нея, все пак тя работи и с Ангел Дюлгеров, който е страхотен музикант - класа. За мен ще е чест да имам текст, изпълнен от Лили Иванова, защото тя е мотиватор за много изпълнители от нашето поколение. Тя направи така, че да вярваме, че продължава да я има българската музика. Ако ги нямаше Лили, Васил Найденов, Орлин Горанов..., ако те не са правили това, което правят, може би нас нямаше да ни има и тук щеше да има само англоезична музика, но не и българска. Дано и за нас се говори така след време, като за мотиватори на следващото поколение.

- Очакваше ли идеята за компенсации на музикантите от загубите покрай пандемията и локдауните да предизвика толкова противоречиви коментари в гилдията?
- Ами, не съм очаквал. Мислех си, че когато човек помага - единственото, което може да срещне е благодарност, а се оказа, че не е така! Целият проблем идва от дезинформацията. Лошо е, когато някой говори леко популистки, преди да е научил цялата истина, за да стане симпатичен на някои хора, които го слушат. Така се изговарят дезинформациии и се казват само половината от нещата, докато другата не е разбрана и се създават противоречия. Добре е първо да се брои до 10 и да се запознаеш изцяло с даден казус, за да не стават такива разминавания. Аз разглеждам нещата от всяка гледна точка и осъзнавам, че има хора, на които дори да им помогнеш, винаги ще останат недоволни. Видите ли хора, които обвиняват друг за тяхното собствено нещастие - те си го заслужават, защото никой не е длъжен на никого. Американците имат една много хубава приказка по този повод - “don't take anything for granted”, или “не приемай нищо за даденост”, защото нищо не ти е гарантирано.

- Любима мисъл или цитат?
- Дано не изглежда малко нарцистично, но от месец насам ми е любима фразата от новата ми песен: “Целуни ме, утре може да ме няма...” Казвам я от цялото си сърце и тя има силата на нещо изживяно.

Нашият гост
Любомир Киров е една от най-ярките звезди в родната музика. Завършил е Националната художествена академия, но още от малък свири на пиано и барабани. В началото на музикалната си кариера дори е барабанист на метъл групата „ Mortal Remains”. Най-успешният му групарски период е с момчетата от “Те”, с които записват албумите “Местоимения” и “Различен”, а песните им оглавяват родните класации. Дебютът му като самостоятелен изпълнител е през 2007-ма година със сингъла “Отново вярвам”, който печели престижния конкурс на БНР “Златна пролет”. Албумите на Любо - “Знам” и “Както преди” получават златен и платинен статус за българска музика по продажби. Харизматичният изпълнител е носител и на три награди за изпълнител на годината през 2012, 2014 и 2018 г., а негови песни и текстове присъстват в учебниците по музика. Освен за себе си, Любо създава вълнуващи текстове и за свои колеги, сред които са Орлин Павлов, Мария Илиева, Дони, Ирина Флорин, Тони, Михаела Маринова и много други.