В турската култура жасминът е символ на свободолюбивия дух, а карамфилът – на топлината, сърдечността и всеотдайната любов. Мехмет Рауф използва тeзи традиционни образи в знаменития си роман „Карамфил и жасмин“, за да характеризира двете основни героини в него – Первин и Невхиз. Вечната драма на влюбения, който не може да избере между две противоположни обожавани и обичани личности!

„Карамфил и жасмин“ (изд. „Летера“, 2021) е един от най-запомнящите се романи на Мехмед Рауф. Коя от двете красиви жени ще избере младият Самим, завърнал се от обиколка на Европа. Драматични  вълнения изпълват раздвоената му душа в търсене на истинската любов. Попаднал в консервативното турско общество от 20-те години на ХХ век, в което навлиза западният модел на живот, героят се среща с разкрепостени жени – с аристократично поведение и подвластни на новата мода. Фалшът, лицемерието и криворазбраната цивилизованост по време на светските събития предизвикат размисли не само у него, но и у други от героите, които осъзнават, че пътят към прогреса често е възпрепятстван от изкушенията на алчността, греха, лъжата, покварата.

Браковете често са уговорени, финансово изгодни, а не са основани на сърдечни чувства. Затова и двете героини са посвоему нещастни с необичаните си съпрузи и са готови да рискуват в името на  любовта. А Самим е разкъсван от страстта и свободолюбието на жасмина Невхиз и от нежната отдаденост, топлина и сърдечност на карамфила Первин. Един увлекателeн роман за морални ценности и любов, който и до днес се радва на интереса на милиони читатели. Роман – словесна наслада, с богато разгърнатите вътрешни монолози, природни описания, портретни характеристики, смислени диалози и познания за една отминала епоха на обществени и човешки търсения на промяната.

За автора:

Мехмет Рауф е роден през 1875 г. в Истанбул. След обучение във военното училище „Соукчешме“ той завършва Морското училище през 1893 г. До обявяването на Младотурската революция служи в армията. След това се оттегля от казармения живот и се отдава изцяло на писателска дейност. Първата му повест „Падане“ е публикувана във вестник „Хизмет“, който по това време се издава в Измир от Халид Зия, автора на „Забранена любов“. Не след дълго започва да публикува свои творби и в списание „Мектуб“. С подкрепата на Зия, Мехмет Рауф се приобщава и към литературното течение „Сервет-и Фюнун“, зародило се в Турция през 1896 г. и просъществувало до 1901 г. Едноименното списание обединява талантливи автори новатори. По това време Рауф издава романите си „Утрешна любов“ и „Септември“ – смятан от литературната критика за първия сериозен психологически турски роман. Скоро Рауф се превръща в автора с най-богат литературен език сред представителите на това литературно течение.

Стилът на Мехмет Рауф обаче става повод за разгорещени литературни спорове и е подложен на доста критики. В резултат на тези спорове той публикува в списание „Сервет-и Фюнун“ статията „Романът у нас“, в която подлага на сериозна критика тогавашния стил на писане на художествена проза. Статията обаче става повод за още по-разгорещени спорове.
Най-важната тема в романите и разказите на Рауф е болката от несподелената любов, на която читателят става свидетел както в блестящия му роман „Септември“, така и в един от най-четените и успешни романи на автора „Карамфил и Жасмин“. Героите на романите му произхождат от заможни семейства. Те са добре образовани за времето си; всички те разбират от изкуство. Тези хора, освен любовните страдания, не познават никаква друга житейска болка, никакви други житейски тревоги. Може да се каже, че романите на Мехмет Рауф отразяват реалния живот на своя автор, който лично изживява няколко разтърсващи, почти изпепеляващи любови. Последните две години от живота си Мехмет Рауф прекарва в пълна нищета и на легло. Умира в Истанбул през 1931 г.