"Една от характеристиките на диалога НАТО - Русия е, че Русия и САЩ гледат един към друг над Европа. В момента сме свидетели на резултата на едни по-дълбоки процеси, които се развиха в света след края на Студената война". Това каза пред БНР дипломатът от кариерата Любомир Кючуков, директор на Института по икономика и международни отношения. И поясни: 

"От началото на века протичаха два процеса, паралелно водени от САЩ и от Русия. САЩ се опитваха да утвърдят своята позиция на хегемон в един еднополюсен свят. В резултат на това се родиха Афганистан, Сирия, Либия, Ирак. От друга страна Русия беше заета с възстановяване и утвърждаване на собствената си държавност. Тогава се роди Чечня. Тези два процеса бяха еднопланови, противоположни, но дълго време не се засичаха, защото единият беше глобален, а другият национален. Проблемите възникнаха, когато тези процеси се засякоха на полето на постсъветското пространство. Тогава се родиха Южна Осетия, Крим, Абхазия, Донбас. Най-интересното е, че тази конфронтация обслужи и двете страни, като послужи за консолидация". 

По думите му и Франция, и Германия имат визия, че Европа никога няма да е сигурна, ако е конфронтирана срещу Русия:  "ЕС се опитва да намери своето място в този диалог. Проблемът е, че ЕС не е единен по него, има много различни позиции. Изключително много се различават позициите на Франция и Германия от една страна и от друга - тези на Прибалтика, Полша и Румъния, които са много по-близки до тези на Вашингтон... Еманюел Макрон се опитва да постигне общия вектор, който да не бъде еднопосочен и конфронтационен в рамките на ЕС и който се вписва и в по-широката амбиция на ЕС да се превърне в самостоятелен глобален играч. Еманципация - политическа от САЩ, икономическа - от Китай, ресурсна - от Русия. Но еманципация означава сътрудничество, равноправие, а не конфронтация". 

Кючуков допълни: "Самият диалог в момента е затруднен. В последните години диалогът се превърна не в средство за търсене на решения, а в трибуна за отправяне на взаимни обвинения. Нивото на риск е толкова високо, че диалогът е зает да държи конфронтацията под контрол, а не да деескалира напрежението". 

Според него Турция се опитва да е активен играч във всички тези процеси, тъй като амбицията на страната е да стане регионален лидер и глобален фактор. 

"Изхождайки от коренно противоположни позиции, Турция и Русия намират общност в интересите си - да изолират другите глобални играчи от решаването на регионалните проблеми. Тяхното партньорство е ситуационно, не стратегическо". 

Той изрази надежда, че няма да се стигне до въоръжен конфликт с директно ангажиране на глобалните сили - Русия и НАТО. 

"Има съзнанието, че нещата са близко до подобен конфликт. Единственият пряк резултат от преговорния маратон между САЩ и Русия беше общото заявление, че използването на ядрено оръжие е недопустимо".