Когато поетите от славянските страни разговарят, те нямат нужда от апревод. А когато съвместните им усилия за взаимопроникване между две братски култури са добронамерени, се появяват едновременно по няколко литературни факта, които изненадват с благородното си посвещение на високото изкуство - без политически нюанси и задкулисни намерения.

Доказателство за такова сътрудничество стана видимо за широката аудитория през изминалата седмица. В продължение на четири дни в София гостува Микола Мартинюк - поет, преводач, доцент в Литературния институт “Тарас Шевченко” на Националната академия на науките в Украйна. През последните няколко години той развива мащабна дейност по отношение на превода на български поети, бидейки управител и главен редактор на издателство “Твердиня” (гр. Луцк).

Гостуването му у нас беше свързано с няколко проекта. На 9 март, когато по традиция се отбелязва рожденият ден на Тарас Шевченко, десетки читатели изпълниха галерия книжарница “София прес” за Вечер на украинската поезия. Беше представена новата стихосбирка на Микола Мартинюк “Сага за свещи” (превод Димитър Христов, изд. “Мултипринт”, 2017), както и великолепното томче с поезия “Ескизи върху водата” от водещия украински поет Виктор Мелник (превод Бойка Драгомирецка, изд. “Славянска академия”, Варна). Но Микола Мартинюк е човек, пълен с изненади - като някакъв фокусник той започна да изважда от чантата си издадените от него през последните години книги в Украйна на българските авторки Анжела Димчева (”Сезони на душата” и “Игли в съня”) и Бойка Драгомирецка (”Animal Plannet” и “Плажно четиво”). Последваха преведени от него и Виктор Мелник книги от македонски, руски и чешки автори, представен беше и сборникът с разкази на Анна Багряна “Сбъднати мечти” (за детството на известни украинци), а звучният украински език се лееше в залата не само чрез поезията, но и изскачаше на улицата чрез весели популярни песни в изпълнение на “Трио ы”. Събитието се водеше от поета Димитър Христов. Свои мисли за творческите контакти между двете страни споделиха Анна Тертична - първи секретар в посолството на Украйна в България, Боян Ангелов - председател на Съюза на българските писатели, и Захари Иванов - председател на Асоциацията на софийските писатели.

“Ние пишем на една и съща азбука - кирилицата, много наши думи са с общ корен, благодарни сме на украинските войници, дали живота си за освобождението ни от турско робство, ние сме православни славяни. Това са достатъчни аргументи, за да не може никакви политически конфликти да разрушат нашето братство. Появата на тези книги е само началото... Нека развиваме българската литература така, че тя да получи признание в Европа и света!” - каза Боян Ангелов.

Какво се случва в българо-украинските културни отношения днес? Общо взето, на държавно ниво не се случва нищо - беше изводът на Захари Иванов, въпреки индивидуалните усилия на отделни автори и преводачи. “Трябва да кажем, че освен по повод на войната, за Украйна у нас се говори много малко. Аз съм убеден, че земята на Шевченко ще пребъде, ще преживее и тези трагични дни. Украинците са по-добри хора от нас. Украинците са мъже, които през целия си живот се обръщат към своите майки на “вие”. Аз израснах в Украйна сред поети, които нито за миг не допуснаха аз да се чувствам чужд сред тях” - обобщи Захари Иванов. Темата за Украйна той разви подробно на следващия ден, когато в литературен клуб “Перото” беше представен сборникът с лирични фрагменти на Анжела Димчева “Игли в съня” (2017, изд. “Твердиня, двуезично издание в превод на Микола Мартинюк и Виктор Мелник, с оригинални илюстрации от Райна Дамяни). “След като аз издадох антологията на украинската поезия “Вечерен храм” през 2011 г., Димитър Христов преведе и издаде книга с нова украинска поезия, но всичко това е нищо за мащаба на тази литература. Да не говорим, че само няколко книги на наши автори са излезли в Украйна през последните три десетилетия.” Захари Иванов разказа уникални спомени за потискането на украинския език и история през 60-те и 70-те години в Киев, за неговите контакти с поетите Микола Винграновский, Иван Драч, Петро Засенко. “Всички знаем, че днес вече Украйна е самостоятелна държава, за това мечтаеха и се бориха тези поети.”

В предговора на Любомир Левчев към “Игли в съня” се отбелязва: “Казвал съм и друг път: Не надеждата умира последна, уви! Последна умира омразата. Нека помислим за илюзиите, които се разтопяват днес пред очите ни - това ни казва с тези фрагменти авторката. Рядко на книжния пазар се появяват такива книги. Те не са чист жанров формат, а симбиоза, граничност между класическите жанрове. Стилът понякога е по-важен от сюжета, защото е рожба на по-сложното - отразените лъчи на времето, премълчаното като цивилизационен жест.”

“Тази книга е родена от любов към словото, това е изключително философски текст, но внушението не би било пълно без великолепните илюстрации на Райна Дамяни - каза преводачът и издател Микола Мартинюк и допълни: - Сега моят колега Виктор Мелник започна да превежда книгата с литературна критика на Анжела Димчева “И критиката е любов”; представям на вашето внимание преведената рецензия за антологията “Вечерен храм”.”

Водещата на вечерта в “Перото” Райна Дамяни акцентира на културния живот у нас: “В днешното време, когато наблюдаваме изключително голямо лицемерие, злоба и завист, разделяне на съюзи, писатели, тенденции - абсолютна загуба на време! - Анжела Димчева е добронамерен журналист към колегите си и е отразила творчеството на десетки български творци, публикувайки над 60 статии във в. “Труд” само за една година.” Своите размисли, породени от книгата, сподели и поетесата Павлина Павлова.

На 11 март Микола Мартинюк беше поканен у живия класик на българската литература Любомир Левчев. Същия ден артистичното семейство Любомир Левчев - Дора Бонева празнуваше диамантена сватба. Така гостите (Микола Мартинюк, Анжела Димчева и Бойка Драгомирецкая) се оказаха в центъра на вълнуващо семейно тържество. Двамата поети си размениха книги и автографи. В продължилия повече от час разговор Любомир Левчев разказа спомени за своите пътувания в Украйна и за посещенията на редица видни украински творци в неговия дом: “Украйна представлява уникален поетичен свят, най-поетичната страна в Европа. Няколко пъти ми е гостувал Иван Драч, той беше редовен участник в Международните писателски срещи през 70-те и 80-те години в София. С радост показвам сега този орден, който ми е много скъп. Бях включен в делегация през 1997 г. за официално посещение в Украйна. Тогава президентът Леонид Кучма ми връчи орден за заслуги. Последва едно емоционално пътешествие по река Днепро из Украйна. Изключително се радвам на вашето ново литературно братство. Поетите не би трябвало да се делят на политическа основа, а да ценят естетическите и философски достижения на другия.” Разговорът продължи и засегна противоборствата между различните писателски съюзи в двете страни.

Микола Мартинюк съобщи, че заедно със Захари Иванов са подготвили Меморандум за творчески обмен между Националния съюз на писателите на Украйна и Асоциацията на софийските писатели. В най-скоро време у нас ще започнат да гостуват млади украински писатели, които в продължение на три месеца ще изучават български език и ще бъдат приобщени към мисията да превеждат проза и поезия. Мартинюк обеща, че издателство “Твердиня” ще преведе и издаде книгата с поезия на Любомир Левчев “77 стъпала”, както и литературна критика за неговата поезия и проза. Това ще бъде втора книга на големия ни поет в Украйна, след като през 1975 г. в Киев е публикувана стихосбирката “Зорешлях” (”Звездопът”). Общо 75 книги на Любомир Левчев са преведени на 35 езика и издадени по целия свят.