Данни на Комисията за финансов надзор показват, че за последните две години доходността от управление на парите в универсалните пенсионни фондове е по-ниска от инфлацията. А повечето хора, които вече получават пари от тези фондове, няма за взимат пожизнени пенсии, а разсрочени плащания. С въпроси адекватен ли е размерът на държавните пенсии, какви са резултатите от дейността на частните фондове за дълъг период от време и дали хората да изберат една или две пенсии се обърнахме към икономиста Любомир Христов.

- Г-н Христов, държавните пенсии в България са най-ниските в ЕС. Но адекватни ли са на фона на заплатите в страната?
- И адекватността на държавните пенсии у нас е сред най-ниските в Европа. С норма на заместване на предпенсионен доход от 38% България се нарежда на опашката заедно с Литва, Хърватия и Ирландия през 2022 г. През 2023 г. тази адекватност у нас нараства рязко до 46%, или пенсията замества малко по-малко от половината от предпенсионния доход. Въпреки това, адекватността на пенсиите у нас остава далеч под средната за Европейския съюз, която през 2022 г. е 58%, и под типичната пенсия в Народна Република България, която през 1989 г. замества 55% от предпенсионния доход.

- Прилагането на „швейцарското правило“ за индексиране на пенсиите води ли до изоставане на старите пенсии от новоотпусканите?
- Да, прилагането на „швейцарското правило“ води до изоставане на старите пенсии от новоотпускнатите при еднакъв осигурителен стаж и еднакъв тип заетост. Така е, защото като правило осигурителният доход расте по-бързо от инфлацията и „швейцарското правило”, при което вече отпуснатите пенсии се индексират със средния процент на нарастване на двата показателя, води до изоставане растежа на пенсиите от нарастването на осигурителния доход. Но по същата причина, процентът на индексация на пенсиите е като правило по-висок от темпа на инфлация и веднъж отпусната, държавната пенсия запазва и дори леко повишава покупателната си способност. Пенсиите - и стари и нови, се изчисляват спрямо дохода, върху който са правени осигурителни вноски. Не е оправдано да търсим еднакви пенсии в различни години, тъй като пенсиониралите се по-късно са правили вноски върху по-високи доходи. Да се търси равенство между стари и нови пенсии означава еднакви пенсии при различен осигурителен принос. 

- Често като довод, че няма пари за вдигане на пенсиите посочват, че в бюджета на държавното обществено осигуряване има дефицит. Но всъщност какъв дял от брутния вътрешен продукт дават за пенсии в България и в другите страни от ЕС?
- С дефицита на държавното обществено осигуряване се спекулира много. То работи на дефицит не защото разходите са високи, а защото приходите (разбирай осигурителните вноски) са ниски. А ставката на осигурителните вноски е политическо решение, закрепено със закон. Дефицитът на Националния осигурителен институт е политически избор. Държавното обществено осигуряване може да бъде балансирано, ако ставката на осигурителната вноска е като в Италия, Португалия или България през 2001 г. (29%). Прав сте, че всъщност делът на разходите за пенсии показва как т.н. политически елит подрежда приоритетите. Достойнството и независимостта на възрастните у нас е на заден план в сравнение със средното в Европейския съюз. Разходите за пенсии ще достигнат връх през 2025-2028 г. от около 10,8 % от БВП и до 2070 г. няма да докоснат 12% от БВП (според прогноза на Националния осигурителен институт) при 12,9 % от БВП средно за Европейския съюз през 2022 г.

- Каква номинална доходност от управление на парите на осигурените постигат универсалните пенсионни фондове за дълъг период от време?
- Номиналната доходност, получена върху осигурителните вноски на всички с партиди в универсален пенсионен фонд е била 1,4% средногодишно за периода 2002-2023 г., а за последните 10 години и по-ниска – 1,2%.

- Каква е реалната доходност на универсалните пенсионни фондове, като вземем предвид и инфлацията?
- Средногодишната реална доходност, получавана от осигурените, е отрицателна - минус 3% за 2002-2023 г. и минус 3,4% за последните 10 години. През 2023 г. реалната доходност е положителна, но тя не е достатъчна да компенсира осигурените за загубите от последните три години 2021-2023 г. Реална доходност за последния три-годишен период е минус 8,6%, средногодишно, което означава, че ощетените са загубили повече от една четвърт от покупателната способност на спестяванията си в универсални пенсионни фондове за трите години 2021-2023.

- Първите пенсионери от универсални пенсионни фондове вече получават пенсии. Какво е състоянието при тях?
- Така е, вече 21 хиляди души получават плащания от универсални пенсионни фондове, но пенсии е силно казано. От тези 21 хиляди души, 18 хиляди получават разсрочени плащания. Това означава, че парите, натрупани в партидите им, се връщат на части, след като предварително от тях са отчислени такси. 12 400 души от 18-те хиляди ще получат парите си за по-малко от една година, а други 5100 - за между една и три години. За тези 18 хиляди души универсалният пенсионен фонд, не е пенсионен, а повече прилича на спестовна сметка. И разсрочените плащания не са пенсии, а точно това - месечни плащания за до три години. След трите години “пенсионерите” от универсални пенсионни фондове ще останат за разчитат на намалената си държавна пенсия. Три хиляди души получават пожизнени пенсии от универсални пенсионни фондове като средната пожизнена пенсия без допълнителни условия възлиза на 89 лв. месечно. Не било коректно, обаче, да се правят генерални изводи от тези данни, публикувани от Комисията за финансов надзор и отнасящи се за 31 март 2024 г. Сегашните “пенсионери” от УПФ са имали възможност да спестяват само двайсетина години, докато изисквания осигурителен стаж и съответно периодът на осигурителните вноски в държавното обществено осигуряване приближава 40 години за мъжете и 37 години за жените. Коректни сравнения е редно да се правят при един и същ период на осигуряване.

- Нали в Кодекса за социално осигуряване вноските в универсални пенсионни фондове се наричат „допълнителни” и пенсиите от тях не са ли също „допълнителни”?
- Кодексът е подвеждащ и заблуждаващ в това отношение. Осигуряването в универсални (а и в професионални) пенсионни фондове не е и никога не е било „допълнително”. Вноските в пенсионните фондове са за сметка на и се изваждат от задължителната осигурителна вноска, която е еднаква за всички от определена категория труд. Затова и държавната пенсия на тези, които са отклонявали част от осигурителната си вноска в пенсионни фондове, се намалява, за да отчете по-малкия размер на осигурителната вноска в държавното обществено осигуряване. Така стават възможни три варианта: първо, пенсията от универсален пенсионен фонд замества точно намалението на държавната пенсия - две пенсии са равни на една и за човек е все едно дали се е осигурявал в пенсионен фонд или не. Второ, ако пенсията от универсален пенсионен фонд не достига, за да компенсира намалението на държавната пенсия, сумата от две пенсии (пенсия от универсален пенсионен фонд и намалена държавна пенсия) е по-малко от една пенсия - държавна без намаление, и за човек ще е изгодно да се откаже от „осигуряване” в универсален пенсионен фонд за да повиши дохода си след пенсиониране. И едва трето, превишението на пенсията от универсален пенсионен фонд над намалението на държавната пенсия би осигурило някакъв допълнителен пенсионен доход. Виждате, че пенсиите от универсален пенсионен фонд не са допълнителни, както невярно се повтаря, а по природата си са заместващи. Те трябва да заместят намалението на пенсията от държавното обществено осигуряване. Въпросът е дали това е възможно?

- Хората, които предстои да се пенсионират, и вземат пенсия и от частен универсален пенсионен фонд, ще получават ли повече пари, отколкото ако се откажат от втората си пенсия и получават само една, държавна?
- Не. За отговор на този въпрос съм пресметнал перспективната адекватност на пенсията на мъж, който се е осигурявал непрекъснато в течение на 40 години и ще се пенсионира през 2042 г. Този мъж ще е имал възможност да прави вноски през целия си осигурителен стаж и в държавното обществено осигуряване и в универсален пенсионен фонд. За оценката на перспективната адекватност съм ползвал методиката на Европейската комисия, по която се изготвят периодичните доклади „Пенсионна адекватност в Европейския съюз”. Така става възможно да се оцени способността на универсалните пенсионни фондове да дават „допълнителни пенсии”.

Математически е доказано, че за да може пенсията от УПФ да замести точно намалението на държавната пенсия е необходимо доходността, получавана от осигурените в универсални пенсионни фондове да е равна на темпа на нарастване на средния осигурителен доход и то средно взето за целия осигурителен период, а не за една, две или пет години.

Вече е минал повече от половината от осигурителния период на мъжа, който ще се пенсионира през 2042 г. За този период средният осигурителен доход за страната е нараствал номинално с 8,4% годишно, а получената от всички осигурени в универсални фондове доходност възлиза на 1,4%. Не само, че не е равна, но доходността ежегодно е изоставала с цели 7 процентни пункта. Пенсионерите, обаче, не се интересуват просто от пари - цветни хартийки с ликовете на национални герои, а от стоките и услугите, които могат да си осигурят. Затова важна е реалната, а не номиналната доходност. Отново за първите 22 години от осигурителния стаж на този представителен мъж, реалният темп на нарастване на средния осигурителен доход е 4%  годишно, а, както стана дума, реалната доходност на осигурените в пенсионни фондове - минус 3%. Отново изоставането е със седем процентни пункта средногодишно. Това изоставане на доходността от растежа на дохода е толкова голямо, че няма и теоретична възможност то да бъде наваксано в оставащите до 2042 г. 18 години. Затова, при действащото законодателство, като правило, две пенсии у нас са по-малко от една, в това число и за тези, които винаги са се осигурявали върху максималния осигурителен доход.

- Все пак, има ли хора, за които е по-добре да взимат две пенсии, вместо една, или е добре всички да прехвърлят парите си от универсален пенсионен фонд към държавното обществено осигуряване?
- Да, има една категория хора, на които държавната пенсия няма да бъде намалявана и те ще могат да получат остатъка от парите си от пенсионния фонд, след отчисляване на таксите,  разсрочено. Това са хората, които се осигуряват върху доход, близък до минималния осигурителен доход. Изчислената им държавна пенсия ще е по-малка от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова държавната им пенсия няма да бъде намалявана.

- Дори при излизането в пенсия двете пенсии да са повече от една, така ли ще бъде и след няколко години живот като пенсионер?
- Не. Стана ясно, че държавните пенсии запазват покупателна способност след като бъдат отпуснати. Не така стои въпросът с „актуализирането” на пенсиите от универсален пенсионен фонд. Те трябва да бъдат актуализирани с не по-малко от половината от превишението на постигнатата доходност във фонда за изплащане на пожизнени пенсии над техническия лихвен процент. Логиката подсказва, че: Първо, няма сигурност, че доходността на фонда за изплащане на пожизнени пенсии ще превишава техническия лихвен процент всяка година. Следователно „актуализацията” не е гарантирана. Второ и по-важно, няма никаква връзка между инфлация от една страна и доходност на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и технически лихвен процент, от друга. Така че половината от превишението, с което ще се актуализират пенсиите, може да е по-високо или по-ниско от инфлацията. В последния случай пенсиите от пенсионни фондове, веднъж отпуснати, ще започнат да губят покупателна способност.

- Какви такси са събрали пенсионните фондове от осигурените граждани за дълъг период от време?
- Таксите, събрани от пенсионните фондове през 2023 г., възлизат на 236 млн. лв., а за целия период от 2002 до края на 2023 г. - на 2,2 млрд. лв.

- Оправдано ли е съществуването на тристълбовия пенсионен модел в България?
- От гледна точка на осигурените - не. Вторият стълб намалява пенсията им и я излага на рискове, от които държавната пенсия ги защитава. Тристълбовият модел подкопава финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване. Той не решава и демографския проблем. Тристълбовият модел, обаче, е манна небесна за наши и чужди рентиери от небанковия финансов сектор.

- Как ситуацията с двете пенсии, които са по-малко от една, може да бъде променена?
- Двете пенсии у нас са по-малко от една, защото „допълнителното” осигуряване не е допълнително, а представлява частична приватизация на държавното обществено осигуряване. За да не бъде 2 по-малко от 1, цялата задължителна осигурителна вноска трябва да се върне в държавното обществено осигуряване, така че пенсията на никой да не бъде намалявана. Това може да постигне и всеки сам за себе си като се откаже навреме от осигуряване в пенсионен фонд със заявление, подадено в Националната агенция за приходите.

Нашият гост

Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.