Служебният министър на финансите обяви, че ще предложи увеличение на ставките на ДДС за ресторанти и спортни съоръжения, както и повишение на акцизите за електронните цигари. В САЩ фалираха две банки, а проблеми има и швейцарската банка Credit Suisse. С въпроси какъв трябва да бъде бюджетът за 2023 г., има ли опасност от вълна от банкови фалити и кога е най-добре да влезем в еврозоната се обърнахме към финансиста Любомир Христов.

- Г-н Христов, служебният министър на финансите Росица Велкова обяви, че ще предложи бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 процента от брутния вътрешен продукт. Смятате ли, че сега е добре някои данъци да бъдат увеличени, а някои разходи на бюджета да бъдат намалени?
- Няма голямо значение какво смятам аз. Не случайно бюджетът, като компромис между интересите на различни сектори и слоеве в обществото, се приема от Народното събрание. Депутати са натоварени с представителност и отговорност да намерят баланс на разнопосочните интереси. В това упражнение, обаче, те не са напълно свободни. Както Европейският съюз, така и пазарите на облигации, налагат ограничения върху размера на бюджетния дефицит.
По отношение на приходите и разходите като общество трябва да се съгласим на какви публични услуги искаме да разчитаме, колко струват и съгласни ли сме да ги платим с данъците си. Не можеш да имаш германски магистрали с трънски данъци.

- В САЩ фалираха две банки, каква е причината за това и има ли опасност да последва вълна от фалити?
- Не, не виждам опасност от вълна от фалити. Причината за фалитите е рязкото повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв в Съединените щати, а в баланса на тези две банки има несъответствие между сроковете на техните активи и депозитите при поискване. Освен това те са секторно концентрирани банки, което ние в България отдавна сме избегнали. Те са концентрирани в технологичния сектор, където много бързо се разпространяват слуховете. Имаме класически случай на масово теглене на депозити. Нито една банка не може да устои при това положение. Но мерките, предприети от американското правителство - от Министерството на финансите и Федералната корпорация за гарантиране на депозитите, са достатъчни, за да възстановят доверието. Не виждам причина за разширяване на проблема.

- Възможно ли е да последват фалити и на банки в Европа? Има информация, че швейцарската банка Credit Suisse също има проблеми и от нея теглят много депозити?
- Тези неща не са свързани. Фалитите на банките в САЩ не са свързани с швейцарската банка. Това, което виждаме в САЩ, ще го видим и в Швейцария, че стабилността на банките, в това число и на централните банки, зависи от това има ли зад тях достатъчно мощно правителство, което да може и да желае да ги спаси. Не очаквам сериозни проблеми в швейцарската банка. Да, тя има проблеми, но не очаквам това да доведе до заразяване на банковата система.

- Смятате ли, че засилените проверки в търговските вериги ще доведат до понижение на инфлацията?
- Засилените проверки в търговските вериги са полезни, но не може да се очаква да понижат инфлацията, която е общо повишаване на ценовите равнища. С нелоялни търговски практики се извличат повече пари от джоба на потребителя. Те не са ценообразуващ фактор.

- Смятате ли, че високата инфлация в страната се дължи само на обективни фактори или има и необосновано увеличение на цените от страна на производители и търговци с цел реализиране на по-голяма печалба?
- Би било наивно да смятаме, че производители и търговци не се възползват допълнително от високата инфлация в глобален мащаб. Те не са благотворителни дружества и докато стоката им се купува могат да пробват и с по-високи цени. Казано е “риба се лови в мътни води”.

- Може ли да се каже, че някои фирми реализират свръхпечалби в условията на висока инфлация, печалби, които не са постигали в периода до 2022 г.?
- Определено може да се каже така.

- Правителството може ли да предприеме мерки срещу покачването на цените и какви трябва да бъдат те?
- Правителството - по-малко. БНБ може, но не предприема. Инфлацията може да расте или да остава на високи равнища, само ако има достатъчно пари, за да се продават стоките и услугите. Парите ги пускат в оборот търговските банки като с всеки нов кредит създават равни на него депозити. Главен обективен вътрешен фактор за високата инфлация е необосновано бързото нарастване на кредитите, а от там и на паричното предлагане. През 2022 г. кредитите за домакинствата у нас са нараснали с 14,6%, а хармонизират индекс на инфлация е 14,3%. Това не е само съвпадение. БНБ трябва да ограничи ръста на кредитирането. Друга мярка, с която инфлацията може да се натисне, е стриктно прилагане на правилата на конкуренцията. Не ми е известно Комисията за защита на конкуренцията да се е активизирала. Чак на трето място може да се мисли да административни мерки, тавани и прочие, които могат и да имат краткосрочен ефект, но ще навредят в дългосрочен план.

- Какви мерки може да предприеме БНБ срещи високата инфлация?
- Мерките, които може да предприеме БНБ, са да ограничи кредитирането на банките с макро надзорни изисквания. Например да не може да се отпуска кредит, който превишава определен процент от цената на придобивания актив, тоест да регулира съотношението между кредита и цената на актива. БНБ може да регулира и съотношението месечното плащане по кредита и дохода. БНБ има основание да го прави, но не го прави.

- Защо досега от БНБ не са предприели нищо в тази посока, при положение, че всички се оплакват от високата инфлация?
- Не го прави, защото е заела много удобна позиция пред обществото. Казва се,така – печатането на пари води до инфлация, БНБ не може да печата пари, следователно някак си измива ръцете и е извън този проблем. Не, не е извън проблема. Валутният борд и поддържането на стабилен валутен курс е едно от средствата, важно средство, като се има предвид какви бяха процесите в края на 90-те години на миналия век, за поддържане на ценова стабилност. В крайна сметка мандатът на БНБ е да поддържа ценова стабилност. Но тъй като се смята, че БНБ няма инструменти, няма възможност, тя някак си остава назад и проблемът остава за Министерството на финансите. Но не е така. Банките създават парите и БНБ има инструменти, с които да влияе върху разрастването на кредитите. А защо отказва да го прави? Аз мога само да спекулирам. Банките страдат от свръхликвидност. Лихвите по кредитите в левове с по-ниски от лихвите по кредитите в евро у нас. И ако още им ограничиш кредитирането ще намалиш техния потенциал за печалба. Въпросът тук, който към БНБ трябва да зададете, е те се считат орган на публичната сфера в България или представител на търговските банки и техните интереси. Това е интересният въпрос.

- Има различни мнения за това трябва ли да бъде намален ДДС за храните. Ако данъкът бъде намален, това ще доведе ли до понижение на цените в магазините?
- Не смятам, че намаляване на ставката на ДДС ще има осезаемо влияние върху цените на храните. 

- Според вас трябва ли да бързаме с влизането в еврозоната, страната ни готова ли е да въведе еврото като валута за разплащане?
- Страната ни не е готова за еврозоната и то в две отношения. Първо, икономиката ни е слабо конкурентна, доходите и цените са много по-ниски от нивата, преобладаващи в страните от еврозоната. Това означава, че и след заместване на лева с евро цените ще продължат да растат по-бързо от тези в еврозоната. Доходите също ще нарастват, но скоростта ще зависи от темпа на нарастване на производителността. Повишаване на доходите по-бързо от производителността ще доведе до загуба на конкуретноспособност. Второ, не забелязвам да се обсъжда професионално въпросът какви политики трябва да следват правителствата след приемане на еврото. Това крие рискове при преждевременно влизане в еврозоната.

- Какви политики трябва да следва правителството след влизането ни в еврозоната?
- Политиките, които България трябва да следва, трябва да бъдат насочени към повишаване на производителността и структурно сближаване с икономиките в Европейския съюз. В противен случай една и съща политика на Европейската централна банка би довела до проблеми у нас – макроикономически проблеми, възможна в средносрочен план финансова криза, която ще ни върне години назад в доходите. Трябва да сме по-конкурентни, за да може еднаквата парична политика на ЕЦБ да не ни въздейства отрицателно. Икономическите отношения между страните в еврозоната не са отношения на приятелски кръг и благотворителност. Те са отношения на конкуренция и по-силните надделяват, стават по-силни, а по-слабите стават по-слаби. Това е история, не е прогноза. 

- При влизане в еврозоната фирмите, домакинствата и правителството ще имат по-лесен достъп до кредити. Това ще доведе ли до ръст на инфлацията?
- Лесният достъп до евтини кредити е като чаша вино. Първата е много приятна и дори полезна. Всяка следваща води до главозамайване и други нежелани последици. Да, повече кредити, означава повече пари и, ако не се инвестират производително, може да се очакваме повече инфлация.

- При влизане в еврозоната може ли да стигнем до ситуация на рязко увеличение на държавния дълг, който след това по-трудно да изплащаме?
- Като резултат до по-лесния достъп до по-евтин кредит определено може да има изкушение за нарастване на държавните харчове и на дълга, въпреки че тук има ограничение от 3 процента бюджетен дефицит. По-коварно е нарастването на частните дългове. Помним, че ако публичното разточителство доведе Гърция до просешка тояга, в Испания и Ирландия проблемът бяха дълговете на частния сектор.

- При влизане в еврозоната България ще носи част от общата отговорност в Европейската система на централните банки. Може ли да се стигне до това да плащаме чужди дългове?
- Да, може. Съществуват оценки, че по балансите на Европейската централна банка и централните банки на страните-членки вече са закодирани 700 млрд. евро загуби за следващите 10 години.  Малка част (малка, но от голямо число!) от тези загуби ще трябва да поеме и БНБ с капитала и резервите си.

- На какво се дължи тази заложена загуба от 700 млрд. евро в балансите на централните банки на страните от ЕС?
- Дължи се на това, че самата Европейска централна банка повишава лихвените проценти и на това, че в резултат на интервенциите по време на пандемията централните банки държат много големи количества държавни ценни книжа на страните членки, закупени при много ниска доходност, да речем от порядъка на 0,5%. Сега обаче по депозитите на търговските банки в централните банки те вече плащат 2,5% лихва и имат повече разходи по пасивите си отколкото приходи по активите си. Това е причината за тези загуби.

- Има ли подобен проблем с частните банки?
- Не, те са с доста по диверсифицирани активи. Когато лихвените проценти се повишават цените на книжата с фиксирана доходност, на облигациите, падат. Това е факт, както силата на гравитацията. Тук голямата разлика е дали трябва да продавате облигации, когато цените са паднали, или можете да ги държите до техния падеж. Ако ги държите до падежа, от техния номинал нямате никакви загуби. Ако трябва да ги продавате, както се случи със Силикон Вели Банк заради сравнително по-масово, неочаквано теглене, е друго. Това ги накара да продадат облигации и да реализират 1,8 милиарда долара загуби, за да могат да посрещнат тези плащания. И пенсионните дружества, и застрахователите, и банките дължат ценни книжа, а в момента тези ценни книжа вероятно са на по-ниска цена от цената на придобиване. Но и банките и застрахователите имат други възможности, докато централните банки са по-ограничени по отношение на това какво държат в активите си.

- Европейската централна банка не се справя много добре с целта да поддържа инфлацията близка до 2 процента. Смятате ли, че при влизане в еврозоната политиката на ЕЦБ ще отговаря на интересите на България?
- ЕЦБ практически изостави законово вменения ѝ мандат да поддържа ниска инфлация и, на практика, се втурна да спасява играчите на пазарите на държавни облигации, а с това - и еврозоната от разпадане. Този път - успешно. Политиката на ЕЦБ по дефиниция не може да отговаря на нуждите на българската икономика, защото е ориентирана към икономиката на зоната като цяло. Именно затова, за да се минимизират пораженията на политика на ЕЦБ върху България, е необходимо икономиката на страната ни да се сближи повече със структурата и нивата на икономиките в еврозоната преди да изоставим българския лев.

Нашият гост

Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика  на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.