До две години България трябва да транспонира европейската директива, която предвижда минималната заплата да е 50% от средната, заяви пред БНТ главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той допълни, че синдикатът няма да се откаже от искането си минималната заплата да е 850 лв.

"Ако сега не вдигнем минималната заплата, догодина трябва да я вдигнем с 300 лв. - представете си тогава реакцията на бизнеса. Колкото повече се забавяме в нашите решения днес, толкова усложняваме дебата в бъдеще. Ръстът на минималната заплата ще стимулира заетостта и потреблението, съответно и икономическияп растеж. Ние искаме тази година, която идва, 850 лв. - което е около 20%. След което всяка година с по 18% да нараства, но това трябва да бъде първата стъпка - 50% минимална от средна, над която трябва да се договаря заплата за издръжката на живота, защото Директивата в чл. 5 препоръчва, че това е един минимум. Нека депутатите не си правят илюзията, че като я вдигнат на 50%, мачът приключва. Там вече топката идва в социалните партньори, които трябва да договорят помежду си дефиниция за това какво е издръжка на живота и под тази сума да не може да се пада. Няма как да работиш и нетният ти размер да е около линията на бедност", подчерта главният икономист на КНСБ.

Той изтъкна, че популизмът в Народното събрание през последните седмици е минал всякакви граници и според него синдикатите в момента са тези, които влагат някакъв разум в политическия дебат.

Костов помоли за извинение поради причинените от протестите неудобства, но заяви, че подобни действия ще продължат през цялата зима.

Той не изключи възможността от стачни действия, ако не бъдат удовлетворени исканията на синдикатите да бъде внесен бюджет и да има догонваща компенсация на доходите, която да компенсира инфлацията до момента.

След срещата с президента Радев със синдикалните лидери вчера, Костов отбеляза, че има известен оптимизъм, тъй като държавният глава е заявил желание да се обсъдят възможностите със служебния финансов министър и министър-председателя, при които бюджет ще може да бъде внесен.

Изрази надежда, че през декември Бюджет 2023 ще има възможност да бъде внесен, за да бъде приет, макар с леко закъснение.

Костов отбеляза, че за догодина дефицитът от 6,6% - 11 млрд. в номинал, включително и дългът, до голяма степен зависи от това дали ще реализираме капиталовата програма и дали Министерство на финансите не е подценило значително БВП.