Учителката по биология и химия се е специализирала в областта на семейните констилации и лечението на хранителни зависимости. Автор е на книгите „Болестта на пеперудата“ и „Приказка за болката“

Людмила Людмилова е учител по биология и химия в СУ „Максим Райкович“ в Дряново, но е и психотерапевт като се е специализирала в областта на семейните констилации и лечението на хранителни зависимости. Помага на деца и възрастни, страдащи от анорексия, от различни зависимости и психични проблеми. Захванала се с терапевтична практика след като преодоляла свои блокажи и проблеми.
Преди години Людмила се сблъскала със сериозно изпитание след като дъщеря и се разболяла от анорексия. Докато търсела различни варианти на лечение, педагожката се запитала защо и се е случило това нещастие в семейството. Търсейки отговори, се вгледала в себе си, започнала да изследва и родословието си. С много упорство и подходящи терапии, дъщеря и оздравяла. В резултат на тези перипетии, Людмила натрупала солидни знания и опит със справянето на болестта и почувствала потребност да сподели с повече хора методите на лечение. 
„Имах желание да помагам и на други, изпаднали в беда семейства. Систематизирах цялото познание, което бях придобила и го излях на хартия. Така се роди книгата „Болестта на пеперудата“. След това се захванах сериозно да уча Психология. Задълбочих познанията си в тази област като изкарах множество курсове при невероятни български и руски специалисти. Усвоих ценни познания след обучение при Ана Нуржан и  Дмитрий Полещук. От именити терапевти почерпих много знания и опит за провеждане на семейни констелации. Така след дълго и задълбочено обучение имам способността и квалификацията да помагам на нуждаещи се от психологическа  терапия“, разкрива Людмила Людмилова.
В книгата си „Болестта на пеперудата“ тя разказва своята история и опит. Не крие, че вече за съдействие я търсят хора не само от цяла България, но и от чужбина. 
Людмила е и лектор на конференции на тема „Детско здраве“ и „Анорексия“, защото има сериозни постижения при лечението на деца с анорексия. 
„За съжаление от това заболяване страдат все повече хора на различна възраст. Тревожен факт е, че с анорексия са дори 9-10-годишни деца. Да помагам на такива хора за мен е мисия. Терапията дава резултати, когато се включи цялото семейство“, разкрива Людмилова.
Като учител тя непрекъснато е заобиколена от деца, които имат огромна нужда да разговарят по различни въпроси с някого. 
„Животът ми изобилства от събития, които ме провокират да се развивам в дадена посока. След това идва вдъхновението и потребността да ги споделя с повече хора. Никога не съм имала амбиции да съм писател, но и двете ми книги се родиха спонтанно след дълбоки и разтърсващи мои преживявания“, споделя Людмилова.
Написала втората си книга „Приказка за болката“ на база лични преживявания и практиката си като психолог. Не крие, че самата тя се е подлагала на терапия чрез семейни констелации, които работят на ниво подсъзнание и така е стигнала до конкретни прозрения относно собствения си живот.  В книгата си авторката предлага и конкретни техники за справяне с различни блокажи. 
Казва, че всеки човек трябва да се вгледа в болката, която изпитва, да я приеме, да я прегърне и да я преработи с много любов. 
„Виждам как много хора с години си носят болката, свикват с нея, опитват се да я подтиснат дълбоко в себе си и постепенно тя от психическа, се превръща в телесна. Започва увреждане на органи, които алармират, че има проблем, но често пъти хората прибягват до лекарства, за да тушират физическите страдания и не се сещат, че те се коренят в психически преживявания от миналото. Така реално неотработената болка, блокира живота на човек“, разяснява психотерапевтът.
По думите на Людмила Людмилова един от начините за справянето с проблема е да се подобрят взаимоотношенията с майката, бащата, с рода, с мястото му в семейната система. 
Съветва, че начинът за преработка на родовите травми е чрез семейни констелации. 
„Може да се живее без болка. Когато се преработят блокажите, човек получава прозрения, разбира защо му се случват дадени проблеми, започва да се чувства като прероден-подобрява му се живота във всички аспекти. Среща подходящия партньор или отношенията с настоящия стават хармонични, започва да постига успехи в професионален и материален план, привлича приятели и т.н.“, изтъква Людмилова.
В практиката си е установила, че много хора са останали в детска позиция или са се поставили трайно на мястото на някой от родителите си или друг родственик като цял живот се опитват да спасяват или учат някого. Това са много грешни модели. В семейните констелации намира мястото си. Не може детето да е някъде назад в семейната система и например да поучава майка си. Много често хора, които са в конфликт с родителите си, не се разбират и със собствените си деца, с партньорите и колегите си“, дава пример Людмилова.
На въпрос колко време е необходимо да се работи за преодоляване на конкретен психичен проблем, психоложката посочва, че това зависи от индивидуалното състояние. 
„Справянето с хранителните зависимости е труден процес и изисква време, упоритост, желание и постоянство. Не може резултатите да са мигновени. При прилагане на семейните констелации, резултатите се забелязват още по време на самата терапия“, категорична е специалистката.
Тя допълва, че работи сериозно по темата за правилното хранене и здравословното отслабване. Опитът и е показал, че много хора не успяват да намерят баланса в хранителния си режим. 
„Оказва се, че хората масово се опитват да редуцират излишните килограми с поредната диета. А реално ако храненето е емоционално, това означава, че процесите на отслабване и напълняване са на психологическа основа. Много често в една и съща личност се борят три същности-едната, която иска да се натъпче, другата, която иска здраве и третата, която не и пука. Затова човек не трябва да запълва празнотите, липсите, да потиска болката, да заглушава желанията си с храна. Храненето трябва да е осъзнат процес на удоволствие и доставяне на гориво на организма в точно определени часове с нормални количества качествена храна. А не тя е да е отдушник на проблемите“, препоръчва Людмилова. 
Заради това натрупалата богат опит психоложка възнамерява да напише книга, която да служи като помагало как човек може да отслабне без диети само като работи върху психиката си. 
„Когато една личност е осъзната и си е стъпила здраво на краката си, няма да има нужда да преяжда, нито да гладува и да минава от една в друга крайност“, подчертава психоложката.
Людмила Людмилова е категорична, че живеем в сложно време и болшинството от хората са депресирани, подложени са на огромен стрес, лесно отключват паник атаки и различни зависимости-посягат към алкохол, наркотици, хазарт. 
„След изолацията заради пандемията, все по-често забелязвам, че за повечето хора реалният живот е като нереален. Виждам това и при децата, които са зависими от телефоните, компютрите. Следват различни идоли от социалните мрежи и това би било добре ако тези лица са за вдъхновение за някаква дейност, а не единствено за сляпо подражание. Всекидневно работя с ученици и виждам колко им липсват базови неща от възпитанието, обноските, разсъжденията, възприятията. Много от тях живеят с по един родител или с баби и дядовци, а родителите им са в чужбина. Това неминуемо се отразява на психическото им развитие“, коментира Людмила Людмилова.
Споделя, че още когато пишела първата си книга, си мечтаела да има училища за родители. 
„Свидетели сме как някои хора стават родители без да са осъзнати, без да са научени как да възпитават правилно децата си. Заради това като учител съветвам моите ученици да споделят какво ги тревожи, какво ги радва, от какво се вълнуват, какво искат. Казвам им, че ако не могат да разговарят с родителите си, в училище има психолози и спокойно могат да се обръщат към тях за съвет и помощ. Като терапевт ги предразполагам да се освободят от това, което ги потиска чрез различни игрови методики“, казва педагогът психолог.
Людмилова е категорична, че голямо майсторство е човек да умее да управлява емоциите си и това се възпитава от ранно детство. Тя посочва още, че е добре да има проекти и програми, чрез които специалисти да работят с подрастващите извън учебните занятия като ги учат как да бъдат щастливи.