Странните приумици на правосъдието в Северна Македония са само знак за пълното пренебрежение към върховенството на закона

Във фолклора край Вардар много често, или поне по-често, отколкото у нас, се използват турски думи или поговорки, идващи от времето на Османската империя. И в моя роден Петрич е така. Най-популярното обяснение на този факт са онези 34 години в повече, в които българите от тази част на етническото ни землище са били под турско робство. Горна България е получила своята свобода през 1978 г., докато Долната земя чак през 1912 г.

Та, когато става дума за фалшивото местно правосъдие, една от популярните употребявани често фрази оттатък границата е тази: „Кадия те тужи, кадия те суди, кадия те казни“. Разбираемо е, нали? Един и същи човек те обвинява, съди и те наказва. Няма разделение на властите, няма подялба на функциите между прокуратура и съд, и така нататък. С две думи - тоталитаризъм и единоначалие в действие, характерни за практиката в Османската държава. Последното, което в такива ситуация има значение, това е правото на обвинения за защита и апелация. Кадията те обвинява, той ти произнася присъдата и той те наказва. Точка. 

Председателят на културния клуб „Иван Михайлов“ от Битоля Люпчо Георгиевски в петък се отзова на призовката, изпратена му от местната прокуратура. Той отиде там заедно със своите адвокати вероятно повече от любопитство, за да разбере всъщност с какви мотиви обвинението в Битоля е мотивирало изпращането на призовката. Макар че предварително вече се знаеше, че Георгиевски е типичен пример на жертва на политическо доносничество, каквото в Северна Македония е честа практика.

„Сигналът“ срещу него е дошъл от малката парламентарна, но крайно креслива и шумна партийка „Левица“, която не крие своите просръбски и проруски симпатии и връзки. Както стана ясно, председателят на Културния клуб е призован като заподозрян за разпространение на расизъм и ксенофобия по електронен път. Разговорът е продължил около два часа, а след това адвокатът му Насер Рауфи е заявил, че няма никакво основание за подобно обвинение и че Георгиевски не е обвиняем.

Което не означава, че въпросната „процедура“ няма да се повтори или потрети и Георгиевски няма отново да бъде поставен на изпитание и натиск. Просто ще бъде измислено друго обвинение, вероятно по следващ сигнал на политическа партия или друга публична институция, която не може да преглътне по принцип възможността българите в Северна Македония да ползват конституционното си право да се сдружават. Ще подготвят „сигнала“, ще го пратят до прокуратурата в Скопие, която ще го препрати на местната си структура, където набеденият за нарушител живее. 

С Люпчо се видяхме в началото на ноември, на Задушница, когато заедно бяхме да отдадем почит на българските войнишки и офицерски гробища в село Цапари, край Битоля. Още тогава беше ясно, че след като парламентът с единодушие прие Закона за партиите и сдруженията с включения в него богат списък на забранени дейности, викането му в прокуратурата или в полицията е въпрос на дни. Но още тогава той бе категоричен, че заедно с хората около него няма да се предадат. Тогава си позволих да му препоръчам едно нещо - да се осигури солидна и устойчива правна помощ, в което и българската държава трябва да помогне. 

През лятото на 2009 г. възниква онзи случай със Спаска Митрова. В България бяха минали парламентарни избори, в които една патриотична партия не беше влязла в Народното събрание. От нея тръгваха сигналите за нарушените права на българската гражданка Спаска Митрова от Гевгели, която имала спор със съпруга си. Спор, който много скоро от чисто битов, каквито има хиляди по целия свят, се превърна в основен проблем на междудържавните отношения на България с Република Македония. И понеже Спаска бе с българско гражданство, под натиска на медиите у нас и на политически формации с патриотичен пълнеж, посолството ни в Скопие започна да оказва подкрепа на младата майка. Естествено, първата и непосредствена задача бе да й се осигури адвокатска защита, която да се бори за нейните интереси в делата, които се водеха от съпруга й в родния й град Гевгели. Колкото тази задача да изглеждаше рутинна, толкова повече тя с изминалите дни и месеци се превръщаше в най-големия проблем. Но не поради нежеланието на дипломатите от посолството да решат въпроса, а поради това, че всяко от имената, които бяха поканени да се ангажират, много скоро след това се отказваха. От мисията ни в Скопие не се скъпяха да търсят сериозни имена в професията. Ако не се лъжа, един от тях бе бившият главен прокурор Ставре Джиков, преминал в адвокатурата след края на мандата му. Другият бе бившият министър на вътрешните работи Любомир Михайловски-Джанго, на когото при влизането в съда в Гевгели полицаите ставаха на крака и козируваха, въпреки че беше цивилен. И той се оттегли. Докато с делото не се захвана адвокат Шпенд Девая, съпруг на Теута Арифи. Теута бе известна правозащитничка и активистка за правата на жените албанка. После стана вицепремиер по европейските въпроси в едно от правителствата на Никола Груевски, а доскоро бе кмет на Тетово. Но адвокат Девая, член на популярна албанска фамилия в Република Мактедония, си свърши работата.

По този случай може да се говори още много, но думата е за друго. Тъй като титулярният ни посланик генерал Михо Михов бе заминал за София за участие в парламентарните избори като кандидат за народен представител тогава, през лятото на 2009 г. временно управляващ на посолството ни в Скопие бе Ангел Ангелов Да, това е сегашният ни посланик в Северна Македония. Очевидно урокът от случая Спаска Митрова, лека й пръст, е научен добре. Защото заедно с Люпчо Георгиевски в петък в прокуратурата в Битоля бе адвокат Насер Рауфи. Лично се зарадвах, защото си спомням неговото участие по едни от най-скандалните дела, които правосъдието на новата държава помни. Той бе защитник на обвиняемите по делото „Диво населье“ в Куманово, когато във въоръжена престрелка между група мъже, дошли от Косово и полицията загинаха осем униформени и няколко от нападателите. Срещу останалите имаше шумен процес, в който техен защитник бе тъкмо Насер Рауфи. Случаят „Диво населье“ изяде главата на всемогъщия братовчед на премиера Никола Груевски - шефа на тайните служби Сашо Миялков, който поради несръчността за справяне с тази ситуация бе принуден да подаде оставка.

Така стигнахме и до Миялков. Същият ден, в който Люпчо Георгиевски бе в прокуратурата в Битоля, петчленен състав на Апелационния съд в Скопие реши да отмени 12-годишната присъда на Миялков по едно от най-тежките дела срещу него - това за масовото подслушване на десетки хиляди граждани на страната. С обявяването от Зоран Заев на разговорите от тези подслушвания започна и „Шарената революция“, която свали от власт режима на Груевски.

Това решение на апелацията, независимо от мотивите, отекна като бомба и публичен шок. Даже един колега и приятел от Скопие, който работи за Дойче веле, призова в свой текст полицията да влезе в Апелационния съд защото там… става нещо нередно. Прогнозата ми е, че този случай ще тресе държавата достатъчно дълго, така че за него само това. Засега!
Та, така. Люпчо при прокурор, а Сашо Миялков на свобода. Найс, а?