Паметникът „Майка България“ олицетворява нашата многовековна история и национални идеали

Официалното име на монумента във Велико Търново е „Паметник на победите“

Страстите около паметника на Съветската армия, известен и с по-точното „Монумент на окупационната Червена армия“, през последните седмици като че ли позатихнаха. Агитките от соц-носталгици, потомци на „активните борци срещу фашизма и капитализма“ и партийните агитки се поизмориха, а и все пак е зима. Онези, които се изживяват като „пета колона“, постигнаха открилата се възможност за пи-ар и демонстрация на раболепие към Москва, не закъсня и държавният глава… За щастие, паметникът на отказа от независимост и връщането на страната ни в „16-а република“ е демонтиран – нещо, което трябваше да бъде извършено преди тридесет години. За жалост, реално решение на казуса не е намерено.

Идеята композицията да бъде преместена в т.нар. Музей на социалистическото изкуство не върши работа предвид ограниченото място и други негови недостатъци на този музеен обект. Още веднъж ще призовем отговорните институции, на първо място Министерството на културата и специалистите, да помислят върху една идея, която предлагам от години – близо до София, например на територията на закрития комбинат „Кремиковци“, да бъде изграден Национален исторически парк на българската история (1944-1989 г.). Именно там да бъда преместени и експонирани и паметниците на Ленин, Георги Димитров, „Альоша“, партизани и т.н. Не да бъдат разрушавани, а да онагледят осмислянето на прословутите „45 години“, неразделна част от близкото ни минало. От друга страна, по такъв начин да бъдат съхранени и експонирани произведенията на творци от ранга на Любомир Далчев, Иван Фунев, Васка Емануилова и др., независимо от идеологическото съдържание на т.нар. социалистически реализъм. Уви, засега е факт отсъствието на „чуваемост“, дори на елементарен интерес от страна на институциите, които не само са овластени, но и длъжни да решават подобни въпроси.

Днес ще предложим на вниманието на читателите друга идея, върху която си струва да се помисли – на мястото на проблемния, а и вече демонтиран монумент в Борисовата градина да бъде поставен паметник, който да не може да бъде наричан „посегателство върху историята“ и националните ни идеали, а напротив.

В общественото пространство се появиха предложения какво да замени демонтирания монумент – паметник на някой от бележитите ни владетели Аспарух, Крум, Борис-Михаил или Симеон Велики, на националните ни герои от по-ново време или пък самото място да бъде превърнато в детска площадка и част от парковата среда. Разговаряли сме с редица колеги на тази тема, но бих искам по-специално да благодаря на д-р Пантелей Спасов, с когото имаме близки виждания, а и той именно ми обърна внимание на обстоятелството, че пиедесталът е изработен в стила на онзи на Паметника на Свободата на Шипка, ако трябва да сме точни, на връх „Свети Никола“ в Шипченския проход. Ако се замислим, пиедесталът отдавна се е „вписал“ в парковата среда и е добре да бъде запазен. Върху него обаче вместо съветския войник с оръжие в ръка е най-добре да бъде поставена не фигурата на конкретен владетел, държавник или духовен водач, а такава с по-универсално звучене. Поне от моя гледна точка е най-добре това да бъде фигурата на Майка България – върхов израз на отношението ни към национални идеали, история, памет, традиция…

Няколко примера, каквито могат да бъдат открити по целия свят, в подкрепа на казаното по-горе. Един от тях е световноизвестната „Статуя на Свободата“ – подарък от Франция за 100-годишнината от независимостта на британските колонии в Северна Америка, днешните Съединени щати. Проектирана от Фредерик Бартолди с помощта на Гюстав Айфел, тя е изградена на малък остров в пристанището на Ню Йорк и открита през 1886 г. В същност, не е необходимо да отиваме отвъд Океана, защото имаме и нашите български образи на Свободата! Такъв е паметникът, открит на 8 септември 1894 г. в Севлиево по проект на „българския чех“ Ото Хорейши и световноизвестния италиански скулптор Арнолдо Дзоки. Вторият е в Русе, отново по проект на Арнолдо Дзоки, изработен от македонския българин Георги Киселинчев и открит на 11 август 1909 г. И двата паметника са в прослава на българските опълченци, а севлиевският е поставен на мястото, където са обесени осем видни граждани по време на Априлското въстание.

Много силно е посланието, заложено в паметника във Велико Търново, за който ще разкажем малко повече. Началото е поставено през 1926 г., когато Дружеството на запасните офицери издига идеята за увековечаването на подвига на падналите за Отечеството в освободителната Руско-турска, Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Избраният инициативен комитет подема национална кампания за набиране на средства чрез дарения, концерти и други благотворителни акции. Когато събраният капитал дава възможност да се пристъпи към реализация на замисъла, на 25 март 1927 г. е обявен национален конкурс, в който участват над тридесет творци.

Представените идейни проекти са с висока художествена стойност, което донякъде затруднява журито. В крайна сметка, първата награда заслужено е присъдена на софийския скулптор и възпитаник на школата в Лайпциг Светослав Йоцов. Ето какво пише Катя Митова – Ганева в книгата си „Велико Търново – непознато, любопитно и обичано“ (2008 г.): „Въпреки голямата конкуренция, проектът на Светослав Йоцов впечатлява с великолепния ансамбъл (…), в който доминираща е  скулптурна фигура на коленичила жена, олицетворяваща Майка България. В дясната си ръка държи наведено знаме в знак на скръб съм загиналите в бран воини, очертали с безкръстните си и незнайни гробове границите на Отечеството. С лявата ръка поднася лаврова клонка в прослава на воинската доблест…“ Модел е Катя Кавалджиева, родена през 1911 г. в старата столица. Основният камък е заложен през 1928 г., но по различи причини (да не забравяме, че това са годините на световната финансова криза!) изграждането се проточва до 1935-а… Открит е тържествено на 6 май - Деня на св. Георги Победоносец и българската бойна слава. Случилото се в старата столица има силен отзвук в цялата страна, привличайки хиляди гости. Женската фигура е с позлатена корона, символизираща българската независимост, която „народната власт“ след 9 септември 1944 г.  сваля от главата ?… Слава Богу, короната е запазена и след 10 ноември 1989 г. е върната на мястото си – акт, който среща всеобщото одобрение на гражданството.

Монументът във Велико Търново в съответната документация се нарича „Паметник на победите“. Скоро обаче официалното име е изместено от „Майка България“, което е напълно „неформално“, но пък толкова изразително и близко за всеки българин! Възможно е скулптурата на красивата млада жена да е наричана така от самите търновци, но според спомените на проф. Марин Деведжиев (1922-2016) името е дадено от войничетата от Македония, служили в търновския гарнизон по време на Втората световна война. Македонските момчета обичали да се срещат по време на отпуск именно в градинката „при Майка България“! В същност „Майка България“ продължава да е едно от любимите места и за днешните връстници на някогашните войничета от Македония, а и за гостите на старопрестолния град.

Какво пречи точна или преосмислена „реплика“ на търновския паметник да внесе нов смисъл на мястото в София, „замествайки“ дискутирания монумент? Могат да бъдат приложени и нови решения – барелефи, посветени на най-емблематичните събития от богатото ни минало, паметни плочи с имената на владетели и духовни водачи… Нима нацията ни не притежава достатъчен интелектуален потенциал, за да бъде намерено творческо решение, което наред с всичко останало да изразява и сакралната връзка между историческата и днешната столица на България, ценностите и приемствеността в нашата хилядолетна история?!