Край Търноград създават културата на славяните

Грабени и разрушавани, храмовете оцеляват

Аз съм роден във Велико Търново и често пътувам натам. Чрез мои разкопки от последните години общината спечели сериозен европейски проект, преобразил старата част на града. Но като професионалист знам, че старата столица крие още много неподозирани от хората тайни. Тя далеч не е само Царевец и Трапезица. Тя е духовен център на България от Средновековието до днес.

Нека разведа читателите на „Труд news” само на 5-6 км северно от града по пролома на река Янтра. Тесен асфалтов път вляво ни води до манастира „Преображение Господне”, сгушен под стръмните скали на Беляковското плато. Основан през ХІІІ-ХІV в., сега той е четвърти по големина в България. Неговото създаване се свързва пряко с великия цар Иван Александър и сина му от втората жена, цар Иван Шишман. Те даряват много средства за разцвета на обителта, но в края на ХІV в. османците го опожаряват и той е изоставен за дълго време.

Новият си живот Преображенският манастир започва през 1825 г., когато е възстановен от рилския монах Зотик. Бързо обителта се превръща в упование за местните хора и със събрани средства през 1834 г. започва строежа на главната църква. Архитект е известният Димитър Софиянлията, но на следващата година той е обесен от турците заради участието си във Велчовата завера. Така в 1837 г. с продължаването на строителството се заема не кой да е, а Уста Кольо Фичето. В крайна сметка се появява прекрасен храм от атонски тип с един обширен кораб, три просторни конхи от изток и строен купол, извисяващ се към небето.

Постепенно завършването на Преображенския манастир става всенародно дело. Ето защо украсата на църквата през 1849-1851 г. се поема от самия майстор Захари Зограф от Самоков. В дух с възрожденската епоха, той изписва образите на българските просветители – светите братя Кирил и Методий. Както в повечето му живописни ансамбли, основна е морализаторската композиция на Страшния съд на източната стена в притвора. Всъщност това е една светска картина, в която грешниците са изобразени в граждански костюми от епохата, а врачките и знахарките – в реални селски носии. Забележителна е и сцената „Колелото на живота” върху една от фасадите. Тя е оригинална с интерпретацията на религиозните и философски аспекти в естественото развитие на човека.

Верен на високото си самочувствие, самоковският художник ни оставя своя автопортрет, а под изпълнената от него икона „Преображение Господне” виждаме автографа му. Негови и на другия голям самоковски зограф, Станислав Доспевски, са иконите „Архангел Михаил”, „Св. Богородица Милующая”, „Христос Вседържител” и др. Повечето от светите картини са вместени в изпълнения през 1838 г. от видни тревненски дърворезбари иконостас.

Изграждането на манастирските крила продължава цели десетилетия. Под ръководството на Кольо Фичето е създадена истинска крепост, наподобяваща атонските обители. В центъра се очертава просторен и покрит с калдаръм двор, ограден от хармонично свързаните със стръмния склон сгради. Долните им етажи са каменни, докато нагоре те се надграждат с красиви дървени еркери. До 1863 г. е оформено цялото югоизточно крило с малката гостна и построения още в 1857 г. тържествен представителен вход към манастира. През 1861 г. е изграден един от символите на обителта – часовниковата камбанария, а в 1863 г. – параклиса „Благовещение”. Окончателното оформяне на ансамбъла става през 1894 г. с добавянето на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.

Още по времето на отец Зотик Преображенският манастир става духовно огнище на възраждащата се българщина. С времето се превръща в основно културно и революционно средище на Търновския край. В страстните десетилетия между Велчовата завера от 1835 г. и Априлското въстание в 1876 г. тук се събират такива личности като Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и др. От тази обител тръгва сподвижникът на Васил Левски, монахът Матей Миткалото, а самият Дякон не веднъж се укрива под скалите на Беляковското плато.

Днес Преображенският манастир е женски. През 1991 г. сградите сериозно са повредени след свличане на огромни канари. Сега щетите са отстранени и туристите все по-често откриват живописното място. Те могат да видят там библиотеката и музейната сбирка с книги и произведения на приложното изкуство.

Ако човек погледне от Преображенския манастир към другия склон на дефилето на Янтра, ще види уникална гледка. Там под Арбанашкото плато е кацнала друга обител. Това е Патриаршеският манастир „Св. Троица”. Наричат го така, защото е основан през ХІV в. по личното нареждане на цар Иван Александър от двама висши духовници, които последователно са и български патриарси. Това са Теодосий Търновски и прочутият Евтимий.

След завоюването на Търновград от османците обителта е ограбена, но в мрачните времена на робството през ХV-ХVІІІ в. за нея се грижат влашките воеводи Йоан и Стефан Кантакузин, Йоан Александър Гика, Йоан Ипсиланти и Йоан Константин. Към началото на ХІХ в. кърджалиите я унищожават напълно, но в 1847 г. местни хора възобновяват манастира на километър от руините на старата обител. Подобно на съседния „Преображение Господне”, и тук църквата е дело на майстор Кольо Фичето, а фреските – на Захари Зограф. При голямото земетресение през 1913 г. манастирът рухва, като оцеляват само иконите и иконостаса на храма. В 1927 г. той е възобновен, но е далеч от оригинала на Кольо Фичето.

С това посещение може да завърши нашата разходка по манастирите, намиращи се северно от Велико Търново. Те обаче са само малка част от духовните средища, заобикаляли града през Средновековието и Възраждането.

Руски войници се лекуват в „Преображение Господне”

По време на Руско-турската война през 1877-1878 г. манастира е превърнат в лечебница за ранените при ожесточените боеве руски воини. За благодарност след Освобождението спасените даряват на обителта камбани, полиелеи и книги.

„Св. Троица” като духовен център

В Патриаршеския манастир се намира средището на Евтимиевата щкола, чието дело е голямата правописна реформа и създаването на нови езикови норми. Тук учат и известни писатели като Григорий Цамблак и Константин Костенечки.