„Кръчма или сладкарница“ е най-сериозният

Сега действа Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. От 2009 г. насам многократно е префасониран

Голям майтап падна с референдума на Слави Трифонов. Той вкара шоумена с аплодисменти в политиката. Като затопли парламентарните седалки обаче, неговата партия отказа да реализира волята на два милиона и половина българи. Циркът не е уникален в историята на нашенската пряка демокрация.

През 1909 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа по общински работи. Ако трябва да се вдигне училище, да се прокара водопровод или да се сключи заем, населението може да поиска референдум. Кметът на съответната община е длъжен да разгласи въпроса и осигури условията за гласуване.

„Държане речи в деня на допитването и въобще разискване за или против решението не се позволяват; но в другия празничен ден, който предшества деня на допитването, устройва се публично събрание, дето стават такива разисквания“, повелява законът.

На това събрание жребий определя двама пълнолетни, които заедно с кмета съставят изборно бюро. Гласува се с „да“ или „не“. „Събирането, преброяването и прочитането бюлетините става от бюрото, но и всеки гласувач има право да надзирава и контролира“, демократично отбелязва член 7.

Този закон действа до 1934 г., когато превратът на 19 май открива, че е прекалено либерален. На 17 август Министерският съвет го отменя с друг закон, докладван още същия ден на царя. Борис III парафира и попарва надеждите да станем Швейцария на Балканите.

През септември 1922 г. БЗНС тика в затвора почти всички водачи на опозицията. Става международен скандал и оранжевите бързат да узаконят репресията. Стъкмен е закон за референдум дали да бъдат съдени като виновници за националните катастрофи. Графичното решение на бюлетините е огледално. Ще се пускат черни за „невиновни“ и бели за „виновни“. Върху белите са изредени имената на 22 бивши министри.

На 19 ноември драконовски мерки налагат ред и тишина. Дружбашите най-много се плашат от виното и ракията. „Питейните заведения от снощи 10 часа са затворени. Днес и довечера ресторантите ще бъдат отворени само за обяд и вечеря, без да се дават спиртни питиета“, информира вестник „Утро“.

В бяло гласуват БЗНС и БКП. Широките социалисти също са за съд, но настояват Темида да подбере и земеделците. България не помни по-корумпирани властници, пледират те. Черни бюлетини пускат останалите партии и дейците на ВМРО. От 931 062 гласували 647 313 казват „виновни“, 223 584 маркират „невиновни“. Другите 60 165 листчета са обявени за невалидни.

Ексминистрите сядат на подсъдимата скамейка, но процесът се проточва. От затвора ги спасява превратът на 9 юни 1923 г. Налага се традицията у нас превратите да вървят след референдумите и периодически да заличават волята на масите. Допитването за република или монархия е изключение, което потвърждава правилото.

През 1946 г. парламентът приема закон, с който българският народ да реши съдбата на монархическия институт. В тази връзка ЦК на БРП (к) провежда пленум, а ОФ разгръща мащабна кампания. Роялистите пък плашат, че страната ще стане съветска република.

„България няма да бъде съветска република - опонира Георги Димитров по радиото, - но тя ще бъде народна република, в която ръководеща роля ще играе огромното мнозинство на народа - работниците, селяните, занаятчиите и народната интелигенция.“

„Според последните сведения, в шест селища броят на гласувалите е достигнал 96 процента, от които само 1 процент е бил за монархията и 1 процент - бели бюлетини“, съобщава радио „Лондон“ на 8 септември вечерта. Официалните данни сочат, че в референдума участват 4 132 921 избиратели. От тях 3 833 183 дават гласа си за република, 175 231 са за монархия. Останалите бюлетини са недействителни.

Референдумът „Република или монархия“ е последван от всенародно допитване „Кръчма или сладкарница“. През 1947 г. Велико народно събрание гласува Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване пиянството.
Питейните заведения ще пускат кепенци по волята на народа, отсичат великите депутати. „За затваряне“ и „Против затваряне“ ще пише на бюлетините. „Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени“, постановява законът. Със замах е решен проблемът „избори-чашка“, който ни мъчи още от времето на Данко Харсъзина.

При 60 на сто „за“ кръчмите хлопват порти. Разрешава се само по една питиепродавница на 800 души. В селищата с над 30 000 жители пък 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив. За глътка живителна течност!

В текста обаче е допуснато недоглеждане. „След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета“, гласи алинея 1 на член 20.
Под клетва за трезвеност контрольори установяват, че съдържателите каращисват лимонадата с ракия. Завишен е алкохолният градус и на бозата. През 1952 г. алинеята е поправена с указ и сухият режим е затегнат.

През 1971 г. Народното събрание решава новата конституция на НРБ да бъде приета с референдум. Неин кръстник е самият Тодор Живков. Изготвен е екстраординарен закон за историческото допитване. Нострадамуси се обръщат към звездите с въпрос какъв ще е резултатът. После го съобщават на онези, които тепърва ще ходят до урните:

„Провъзгласяването на приетата от народа нова Конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.“, сочи член 12 на астралния закон.

През 1983 г. е приет поредният Закон за допитване до народа, с който се определя редът за провеждане на референдуми. Той обаче остана на книга, защото по схемата референдум-преврат дойде превратната дата 10 ноември 1989 г.

Сега действа Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. От 2009 г. насам многократно е префасониран. За национален референдум се изискват минимум 400 000 подписа. Валиден е, ако до урните отидат не по-малко от последните парламентарни избори и „да“ са пуснали 50 плюс 1 гласоподаватели.

По тази формула бяха проведени три референдума. През 2013 г. за ядрената енергетика, през 2015 г. за дистанционното гласуване и на следващата година за мажоритарен вот и орязване на партийната субсидия. Съдбата на първите два потъна в тъмните коридори на парламента и никога няма да излязат на светло.
Третият беше на Слави Трифонов. Той също едва ли някога ще срещне реалностите на пряката демокрация.