В македонската Книжовна норма са налице всички присъщи на българския език черти

Местническият сепаратизъм и роенето на нации и езици са важни подривни инструменти

Да се самоопределиш като българин в Северна Македония е опасно, там официално няма такива. В медиите и учебниците по история често ни ругаят като "фашистки окупатори " и "бугари-татари". Определящите се като българи все по-често са обекти на дискриминация и дори физически атаки. Обезпокоен по този повод, президентът Румен Радев обсъди с нашите служби за сигурност "предприемането на мерки за защита на правата на българските граждани зад граница".

Същевременно премиерът на Северна Македония Зоран Заев обяви, че връща в програмата на училищата преподаването на сръбски език и култура. Поредно доказателство, че тази страна я има само като „не-България“. Като продукт на системно сръбско доктринерство за създаването на македонска и даже на шопска нация.

В координация с някои съветски намерения за обособяване на добруджанска, помашка и тракийска нации, предполагащи отричане на българската им същност. С последващата и подмяна с нови идентичности, монтирани върху регионални форми на българския език и народ. Тази Балканска геополитическа линия на Русия негласно е от края на XVIII в. Проявена е през 1870 г., когато граф Игнатиев протестира срещу фермана за създаването на Българската екзархия, който допуска присъединяването към нея на македонски епархии. 

Разпокъсването на България се предвижда още през 1876 г. в Райхщадското споразумение между Русия и Австро-Унгария. През целия следосвобожденски период не е секвала руската и съветска подкрепа за сръбската политика към Македония с оглед съществуването и като отрицание на българите, българщината и България. Активизира се след Берлинския конгрес, през 1885 г., в периода 1912-1916 г., също и след Втората световна.

Особено релефно се вижда при етапните операции за изграждане на „македонска“ нация на основата на измислен „македонски“ език. През 1888 г. сръбският политик Стоян Новакович пише: „Българската идея е пуснала дълбоки корени в Македония, невъзможно е да бъде разколебана, противопоставяйки само сръбската идея... Като не можем да ги посърбим, необходим е съюзник, който би бил твърдо срещу българизма... той е македонизма.“

Инициаторът на сръбската пропаганда в Македония е министър-председателят на Сърбия Милутин Гарашанин, син на сръбския национален идеолог Илия Гарашанин. Според него освен на македонизма, срещу българския дух в този край трябва да се залага и на сътрудничество с турците и гърците. Според Йован Цвиич Македония и Шоплука са изконни сръбски земи, а българите на изток - татари. В комунистическите среди „македонски“ език и „македонска“ нация за пръв път се споменават в резолюция на Коминтерна от 1934 г.

Обаче преди 1944 г. всички световноизвестни слависти разглеждат говорите в Македония като неразделна част от българския език. Сред тях германците Б. фон Арним и Г. Вайганд, французите А. Мазон и Велон, руснаците Т. Флорински, П. Милюков и Н. Державин, холандецът Н. ван Вийк, словенците В. Облак и Ф. Миклошич и още мнозина. Писмените норми в България и днешната РС Македония са обособени в една подгрупа, споделят едни и същи черти и се отличават рязко от останалите езици от славянската група.

През 1945 г. с решение на езикова комисия в СР Македония е установена Книжовна норма, основана на централните и северните македонски диалекти.  Обилно примесена със сръбски и латински добавки с цел  най-голямо раздалечаване от българския книжовен език. Но си остава български диалект, там са всички, присъщи на целокупния български език черти: аналитично изразяване на сравнителна и превъзходна степен, задпоставен определителен член, богатство от глаголни категории, заместване на инфинитива с да-конструкция, разпад на падежната система. 

През март 1945 г. с партиен диктат от Титовата „Агитация и пропаганда“ сръбската Караджица окончателно е наложена за македонска азбука. За кратко е запазена буквата Ъ, но скоро звукът се замества с апостроф. Приет е и „закон за македонската национална чест“. Чрез него противниците на Караджицата и сръбското влияние са подложени на жестоки репресии в затвори и концлагери, горят български книги. 

У нас под императивен съветски натиск през 1945 г. официално се признава съществуването на „македонска нация“ и „македонски език“. Прави се и правописна реформа в съгласие с Ленинската реформа на руския език от 1918 г. Поставя се граница между писаното преди и след 9. 9. 1944 г., буквите Ѣ и Ѫ се обявяват за символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм. Късат се редица живи връзки между новобългарския книжовен език и старобългарската писменост. 

При преброяване през 1946 г. властта принуждава населението в Пиринския край да се записва като „македонско“. Макар, че мнозинството жители се самоопределят като българи. Започва съпротива от войводи на ВМРО, бивши революционери и възмутени родолюбци. Хиляди са репресирани, някои насилствено са изселени в Югославия, други са пратени в лагери, има и убити. Позорната практика спира през 1948 г., когато Сталин се разочарова от Титова Югославия.

Древен е механизмът за създаване на нови страни и народи, прилаган от силните в даден период държави. В неясно отграничена област в някоя страна набелязват очертанията на нова автономия или държава. От диалектни разлики в исторически създалия се общ език се съчинява нов. Писмените знаци се заменят с чужди или наличните се осакатяват в голям обем. Присвоява се част от общата история, прибавят се измислици и се обявява нова държава. Главно чрез външна принуда и манипулации, частично чрез туземна агентура.

Създаването на сателитни държавици чрез политинженеринг е честа практика. Още в Руската империя Волжка България е разпарчетосана на татарски, башкирски, чувашки и още десетина области. Коминтернът до 1943 г. е ползван от СССР в Европа, особено на Балканите с тази цел. Пълното фалшифициране на езика и лъжливото пренаписване на факти и документи, свързани с миналото на географската област Македония са ярки примери.

За да се присъединим към тристранния съюз, с даване или отделяне на Македония ни е притискала хитлеристка Германия. С оглед размекването на държавната и етническата консолидация на съществуващ или предполагаем противник паленето на местнически сепаратизъм и роенето на нации и езици са важни подривни инструменти. С тази цел са чертани границите в Близкия и Средния Изток, Пакистан е не-Индия, Косово е не-Сърбия. Все по-ясно се вижда, че САЩ са не-Англия, после и не-Европа.

Думи на руския посланик в Скопие Сергей Баздникин от януари 2021 г.: „Македонският е отделен език… Нашите нации, руската и македонската, са свързани с дълбоки исторически традиции.“  Кремълските политинженери не спират вредната и за страната им линия, хем знаят, че Бог забавя, но не забравя. С голям процент руснаци и преимуществено рускоговорящо население Украйна стана не-Русия. По почти целия периметър около Русия враговете и успешно я удрят със същите  технологии. 

А как в София изведнъж се сетиха да предявят на Скопие известните три условия, без които няма да ги подкрепим за ЕС? Беше време още през 1990 г. преди да ги признаем за независими. После когато в Атина ги гнявеха за името и ги сочеха за българи. Не е самостоятелно това решение, подтикнати да са отвън го обявят с юмрук по масата. На чичо Сам му е нужен натиск върху Скопие и оттам върху Белград, защото Вашингтон си е отцепил Косово и сритва ЕС за враждуване с Москва.

Познатата геополитическа техника. Дано след като Сърбия склони да признае Косово, тук удържат да не свърнат от заетата правилна позиция. А защо и да не върнем в азбуката буквите Ѣ и Ѫ?