Докато от политически съображения лингвисти ни обясняват колко различен е „македонският“ език от българския, хората си общуват нормално без проблеми

Приятелят ми Владо Перев от Скопие изби рибата с последния си текст в сайта „Трибуна.мк“, препоръчвайки на премиера Димитър Ковачевски да не води със себе си преводач в София.

Вчера Ковачевски беше у нас на работно посещение, за да разговаря за доставка на електрическа енергия за нуждите на Северна Македония, която вече обяви сериозни рестрикции за ползването й. Имат хората потребност, търсят решение първо при най-близките съседи, както се полага.

Миналия понеделник лично президентът Стево Пендаровски беше звъннал на Румен Радев по същия повод - да помагаме с ток. Понеже и в конституциите на двете държави пълномощията на държавните глави са ограничени, за разлика от Александър Вучич, който има повече права, та препоръката беше за това да разговарят премиерите и съответните ресорни министри. И ето, Ковачевски с екипа си пристигна у нас.

Та, казвам, Владо Перев отново се е проявил с препоръката си към премиера на страната си да се откаже от преводач по време на визитата си в София. Споделил е и доста аргументи в подкрепа на предложението си, като не спестява критики и към двете страни, в това число и най-вече към интелектуалците от София и Скопие. Наясно съм как ще се отнесат към него доста хора край Вардар, някои от които лично пред мен са изразявали съмнения около професионализма на Перев като журналист. Но аз си мисля, че именно той с богатите си познания за историята на рода си и на държавата си, с острия си език и точните оценки е човекът, който има право да казва неща, които други не смеят. Все още не смеят, бих уточнил.

Но и да смеят, кой ли ще им повярва, както на него. На „стари години“ Владо се развихри и намери терен в сайта „Трибуна.мк“, където е автор, редактор и най-вече учител и вдъхновител на младите колеги около него. Бохем по природа той и днес е душата на всяка компания с многобройните си истории, които паметта му е трупала, за да ги разкаже когато му дойде времето. Лично аз съм горд, че успях да го предложа на няколко български медии, които го търсят не само по спешни случаи или трагични поводи, когато е нужна автентична информация, поднесена на приличен български език, но и за сериозни разговори и анализи. Сам си създаде име и повече протекции не са му нужни. Какво да ви кажа, Владо Перев от Скопие, който никога не забравя прилепските си корени.

Когато този текст види бял свят във вторник сутринта, не е изключено Ковачевски и министрите му да са си свършили работа и вече да са си отпътували за Скопие. Ще знаем как е минала срещата, имало ли е езикови посредници и какво е договорено, защото съм убеден, че ще помогнем на хората от другата страна на границата да се справят с енергийната криза и да понесат последствията й по-леко. Така се прави между съседи, които исторически са най-близки. А ако пак сме се измъкнали по мокри чорапи и не сме отговорили сериозно на исканията на Скопие за помощ, това би означавало, че държавата ни се управлява от - търся по-меката дума - негодници, които и без това направиха сумата ти поразии за отношенията ни с братската държава. Надявам се поне сега да сме били точни и да сме разбрали най-после, че когато става дума да се помогне на хората край Вардар, няма нужда да чакаш някой да те моли за помощ - трябва сам да я предложиш преди другите. И няма значение каква е стойността на подкрепата, просто трябва да е навреме. И да не чакаш непременно благодарности.

Ще направя едно лично отклонение. През януари в една „Панорама“ при Бойко Василев в БНТ препоръчах на Кирил Петков да не ходи в Скопие да се вижда с току-що избрания премиер на Северна Македония Димитър Ковачевски, а онзи да дойде у нас и да „целува ръка“ на когото трябва, за да тръгнат отношенията помежду ни. И ветото за преговори за членство в ЕС да падне. Бях много гневен на Петков, за когото и днес смятам, че така и си остана извън темата, колкото сега и да ми се хвали, че е намерил решение на спора ни със Скопие. Други му го намериха… Някой ден ще стане ясно какво ги дъвчеха хората около него през всички тези шест месеца, какви услуги са вършели на външни ментори, какви мотиви са ги водили за да загърбват българския интерес, тичайки с повод и без повод до Скопие за „консултации“. Но тогава, след онази „Панорама“ доста приятели и колеги оттатък границата ми се разсърдиха - бяха се обидили от подобно отношение към премиера им.

Това бяха хора, с които през годините сме се опитвали в различни формати да търсим пътища за по-доброто опознаване от двете страни на границата, да издигнем на по-високо стъпало ролята на журналистите в това отношение, да изпреварваме политиците и да им даваме пример. Е, мина време, разбрахме се, простиха ми, но пък след това последва стигмата на БНТ да ме канят за участие в предавания по темата за Македония. „Моята“ БНТ…

Сега Ковачевски дойде в София и не му се наложи да „целува ръка“, Слава Богу! Но и Кирил Петков го няма, няма ги и неговите съветници.  Иначе предложението на Перев ми харесва, давайки си ясна сметка, че е трудно приложимо. Много добре си спомням постановката, че щом се водят преговори с официални представители от България, превод задължително трябва да има. Не съм чул тази заповед от времето на Бранко Цървенковски, когато възникна така наречения „езиков спор“, да е била отменена. Но пък си спомням пресконференции, докато работех в Скопие, на които български гости са се опитвали, със съгласието на домакина си, разбира се, да говорят на български език. И винаги от залата са последвали призиви от местните колеги за превод, че „не разбираме какво говори“.

И на Първанов му се случи, и на Стоянов, и на други наши държавници също. Е, призивите от залата за неразбиране винаги идваха от едни и същи колеги, но така или иначе ги имаше и с тях се съобразяваха. Писал съм отделно и подробно на тази тема, така че сега няма да задълбавам. Но имам дълъг списък от примери, в които нещата с така наречения „превод“ са имали по-скоро ироничен завършек, отколкото трагичен. Особено когато става дума за неформално равнище или най-обикновен човешки разговор.

А че с така наречения „превод“ се губи страшно много ценно време е повече от очевидно. Може би затова и членовете на Съвместната комисия по история и образование не ползват преводачи. Говорят всеки на своя език и отлично се разбират, пък и материята, която обсъждат, повече ги свързва, отколкото да ги разделя. Имат различни позиции, естествено, но последното нещо, което би ги скарало, е езикът, на който говорят. Хора образовани, интелигентни  нямат нужда от посредници и както виждаме резултатите са налице. Някои от членовете на българската група са прекарали доста време край Вардар в изпълнение на дипломатически мисии, така че и това помага.

В нашите срещи с журналистите от другата страна никога дори и не сме помисляли да ползваме преводачи и сме се разбирали чудесно. Е, някой от тях през следващите дни е понаписвал текст за отделността на македонския език и за това, че той няма нищо общо с българския. Но и това е част от парадоксалната нормалност и от реалността в двустранните ни отношения, която понякога налага тежки и тромави вредни политически решения. За съжаление.