Уточнени са датите за предстоящите догодина избори в страната

Мантрата „албанец премиер“ е на път да се осъществи, за поста е номиниран Талат Джафери

На пазара вече са календарите за следващата 2024 г. В различни формати, разцветки и илюстрации. Кои красиви, кои - още повече. Единственото, което е еднакво и ги свързва, са разположението на датите и месеците в тях, ако не броим различните държавни и национални празници, отбелязани в друг цвят.

Ако сте изкушени от това как ще се развият във времето нещата в съседната ни Северна Македония, просто вземете един маркер и седнете пред който и да е календар за следващата година. Първата дата, която ще трябва да отбележите, ще бъде 28 януари. На този ден правителството на Димитър Ковачевски приключва мандата си и би трябвало да бъде заменено от технически кабинет, който да организира парламентарните избори. Така, както досега според изборния закон, у нас трябваше да прави служебният кабинет, назначаван от президента. За Северна Македония това означава, че и премиерът на техническото правителство, което ще поеме изпълнителната власт, трябва да е друг. Което пък подсказва, че Димитър Ковачевски, който наследи Зоран Заев, приключва с мандата си точно на този ден - 28 януари.

И оттук тръгват въпросите. Първо, защо тъкмо на 28 януари? Защото от тази дата нататък започват да текат стоте дни, които трябва да предшестват редовните парламентарни избори. Гледайки календара и пресмятайки, се вижда, че вотът се пада да бъде проведен на 8 май, сряда. Да, такава е постигнатата договореност между лидерите на политическите партии на своята среща в началото на миналата седмица. Ако ви се стори странно, че денят е сряда и се запитате това не е ли прецедент в изборната практика на Северна Македония, отговорът ще бъде положителен. Досега парламентарните, но и местните, и президентските избори спазваха утвърдената традиция да се провеждат в неработен ден, винаги в неделя. Но в случая, през следващата година в предишната неделя е Великден, и както вече писахме, няма логика да накараш православните от държавата да отидат пред урните тъмо на най-светлия си християнски празник. За мюсюлманите това едва ли ще има значение, защото те си карат по своя религиозен календар. На 8 декември в Северна Македония беше отбелязан празникът на св. Климент Охридски. Правителството го обяви за неработен ден. И той си беше наистина неработен, но ако човек само преминеше през Каменния мост, свързващ двата бряга на Вардар, щеше да остане с впечатлението, че живее в друга държава. Там, в Старата чаршия с пълна сила и енергия работеха всички магазини и дюкянчета, ресторанти и закусвални. За разлика от онези на десния бряг, при православните. 

И така - парламентарни избори на 8 май. Но това не е всичко. На този ден ще се проведе и вторият тур на президентските избори, ако се стигне до него. Първият ще бъде на 24 април. И тук календарът оказва своя натиск, защото мандатът на държавния глава приключва на 12 май, когато преди пет години се състоя инагурацията на победителя Стево Пендаровски. По-късно от тази дата би било нарушение на конституцията. Предварителните дебати в обществото за пълно сливане и едновременно провеждане на редовните парламентарни и редовните президентски избори май получиха частичен резултат. Поне балотажът ще бъде заедно с общия вот. 

До тук имаме три дати, които да си отбележите в календара, посветен на Северна Македония. И тук идва вторият въпрос - ако Димитър Ковачевски приключва с премиерския пост на 28 януари, кой ще го замени? Отговорът дойде също през миналата седмица. От Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети потвърдиха слуха от последните дни, като номинириха за поста сегашния председател на парламента Талат Джафери. В Събранието ще го замени координаторът на парламентарната група на СДСМ Йован Митревски. Самият Джафери някъде от чужбина, където беше в командировка, заяви, че приема номинацията. Приеха я и от СДСМ на Ковачевски, защото такава е договорката, постигната през 2020 г. от тогавашния лидер на социалдемократите и премиер Зоран Заев с лидера на ДСИ Али Ахмети. В условията на формиране на управляваща коалиция между СДСМ и ДСИ, когато на Заев му трябваше подкрепата на най-силната партия на албанците, той бе принуден да приеме, че през последните месеци на управлението на двете политически сили, премиерът на техническото правителство, което да подготви провеждането на вота, ще бъде албанец.

Може би, за да се намали остротата на реакцията във връзка с тази перспектива, в публичното пространство тогава бяха пуснати някакви кандидатури, като ударението бе върху техния строго непартиен характер. Но това беше тогава. Сега нещата изглеждат кристално ясно. Джафери е една от най-важните апаратни фигури в ДСИ, ръководи парламента, стои близо до лидера Али Ахмети, пък си има и своя биография на бунтовнически командир от конфликта през 2001 г. Веднага се възобновиха вече познати подмятания, че и Джафери, като премиера Ковачевски, се бил отклонил от военната служба. За Ковачевски не знам, но Джафери си е кадрови военен от бившата югославска армия, преминал в АНО, след което бе и министър на отбраната.

Но както може би вече съм споменавал, и сегашната реакция на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ срещу това, Джафери да бъде технически премиер, не е толкова заради личността му, а защото е албанец. На всичко отгоре, сякаш за да добави съчки в пламналия огън, министърът на външните работи Буяр Османи в качеството си на говорител на ДСИ обяви, че е време и президентът на държавата да бъде албанец. Така щял да се ликвидира монополът на македонците върху този пост, който те имат от раждането на младата държава през септември 1991 г. 

На предположенията, че тези думи на външния министър не са случайни и че е възможно да има поредна тайна договореност за подкрепа от СДСМ на кандидатура от ДСИ на предстоящия вот за държавен глава, премиерът Ковачевски в неделя ясно отговори - президентската номинация ще бъде от редовете на СДСМ, а не от ДСИ. В тази игра няма нищо лошо, освен това, че кампанията преди още да е официално започнала, придобива един етнически нюанс, който за условията на Северна Македония крие опасност. Но темата „албанец президент“ си заслужава отделен текст.

Следващ въпрос: това означава ли, че сегашният държавен глава Стево Пендаровски, който като президент не е партиен член и е „баща на всички граждани в държавата“, излиза извън този критерий? В едно обширно интервю, дадено пред журналиста Васко Поппетревски, Ковачевски очерта профила на кандидата за президент, който партията би искала да излъчи. Имена не бяха споменати, но на следващия ден самият Ковачевски на друго място каза, че с позициите и поведението си Пендаровски отговаря до голяма степен, ако не и напълно, на въпросния профил. Това можеше да разсее мъглата около кандидата на партията, но самият Пендаровски в една от публичните си изяви през миналата седмица първо каза „да“ на въпроса дали ще се кандидатира за втори мандат, а само няколко часа по-късно отрече да е готов за битката. Аз пък си мисля, че все пак той ще се кандидатира, и дори, че ще победи.

А ако се потвърдят и слуховете, че най-вероятният кандидат на опозицията ще е професор Гордана Силяновска-Давкова, срещу която Пендаровски спечели преди пет години, ще имаме сюжет на повторена надпревара, истинска мечта за описване от страна на журналистите.